През последната седмица отново заваляха съобщения за археологически открития. А в последните години най-добрите "новини" за страната се сведоха до тях. Всяко лято те претендират да са сензационни и обичайно са богато гарнирани със златни накити. Сравнявани са със световно известни археологически резервати и дори са поставяни по-високо. Скъпоценните предмети заедно с колекциите на няколко заможни българи сигурно вече ще запълнят ако не цял музей, то поне огромен бижутерски магазин.

Че ние стъпваме върху земя, в която са зарити древни цивилизации, е ясно. Въпросът обаче не е в това те да се разравят, а да се осмисли намереното. Защо древният град Помпей е ценно откритие? Защото, запазен в своята цялост, той даде ценни сведения за начина на живот и степента на развитие на римската цивилизация. Защо Троя е безспорен археологически паметник? Защото Хайнрих Шлиман чрез него е доказал, че в старогръцките книги наистина е описана историята. А накитите на хубавата Елена не са просто бижутерска колекция - те са доказателство за това, че тези иначе смятани за митични герои всъщност са исторически личности. И това е наистина нова епоха в археологията. Защо светът е бил поразен от откриването на гробниците под египетските пирамиди в началото на XX век? Защото се разкрива цяла древна епоха, особено след като е разчетено египетското писмо.

В този смисъл в иманярството не е най-вредното дори с това, че намерените предмети се търгуват, а с това, че когато находките са извадени от контекста, се губи ценна информация за епохата. Затова не издържа и тезата на "спасителите" на тракийските находища, за които няма средства да бъдат консервирани (което е много по-скъпо от самите разкопки). Също толкова несъстоятелно е оправданието, че ценни предмети са откупувани, за да се върнат на България. Те може да са събрани в най-прекрасната колекция, но тяхната стойност не е нито в скъпоценния им метал, нито в тяхната изработка. Още повече че не се съобщава откъде са. Това обаче си позволяват да правят не само колекционерите, но и набедените корифеи в историята и археологията. Директорът на НИМ Божидар Димитров измъкна като от ръкава си някакви златни дрънкулки, без да каже откъде са и каква е тяхната стойност (за пазарната обаче е винаги наясно). Николай Овчаров пък "блесна" с една плочка също с неясен произход, за която обяви, че съдържа най-древната писменост. В този смисъл българските "спасители" се държат като варварите, покорили Рим. Както ги описва Кенет Кларк, понеже не можели да обитават дворците, те отначало опъвали шатрите си в тях, а после започнали да ги рушат, за да си градят колиби. В този смисъл на държавата би излязло много по-евтино да държи под наблюдение потенциалните археологически паметници, да ги пази от иманяри и да затегне контрола, отколкото да пилее пари за разкопки и немощно да вдига ръце. Защото археологията не е забавен жанр.

Героите на археологията останаха обаче неприятно изненадани през 2006 г. Очакваха, че престижното списание National Geographic ще ги направи световно известни откриватели, но декемврийското му издание окачестви работата им като "треска за злато". Публикувана бе и снимка на Георги Китов, който копае с багер могила. "Китов е представен, от една страна, като герой, а от друга - като престъпник", каза тогава Николай Овчаров. Към него се присъединиха откривателката на съкровищата в Златиница и Синеморец Даниела Агре и вездесъщият Божидар Димитров. Тримата бяха възмутени, защото в статията не става ясно колко древна е тракийската култура и тя е представена под сянката на елинската. Но ако се възмущават заради "Треска за злато", Китов и Овчаров приемат да бъдат наричани тукашни Индиана Джоунс. С тази разлика, че приключенският герой не прави открития в името на туризма. "В момента в Източните Родопи ме смятат за полубог, защото съм докарал стотици хиляди туристи" - заяви Овчаров, който напоследък се е увлякъл и по модното в световния забавен жанр тамплиерство "Ако искат в Русе, мога да направя нещо подобно и при тях."

Не звучи сериозно. Георги Китов например нарича находките си ту на одриския цар Терес, ту на най-могъщия тракийски цар Севт ІІІ. Без да последват научни доказателства, "откритията" му си останаха, както ги е кръстил. За Перперикон пък Николай Овчаров още същото лято 2004 гръмко заяви, че "е по-интересен от Троя". Намерил и гроб, за който интуицията му подсказвала, че точно там е бил погребан Орфей. Сериозни учени обаче недвусмислено заявиха, че не може да има такъв гроб, защото "човек Орфей, който да се е родил и умрял, няма. С Орфей са назовани и тракийските царе жреци орфици". Сега археологът щял да търси още доказателства, че траките са имали писменост преди гърците. Това е хипотеза на основателя на тракологията Александър Фол. Но въпреки че беше поласкан от вниманието към тракологията, приживе Фол не се произнесе за находките. Само каза, че най-ценното са сведенията, които могат да се получат от разположението на предметите, смисъла на ритуалите, в които е закодирана информация за онази епоха.

Разрешения за разкопки се дават от Националния археологически институт, но той, изглежда, не е непреодолим за главните действащи лица в българското археологическо шоу. Законът за паметниците на културата е от 1969 г. и е перманентно преправян, а проектът за нов се тътри от миналото Народно събрание. През 2004 г. с поправки в Наказателния кодекс всички сделки с антики бяха забранени. След като президентът Георги Първанов предложи "амнистия" на незаконно създадени частни колекции, още през 2005 г. на колекционерите беше дадена възможност да регистрират сбирките си. Същата година Васил Божков представи за около час пред отбрани медии колекцията си, в която влизаше и най-ценната находка досега - 24-каратов венец, дошъл неизвестно откъде. Година по-късно се опита да въведе и България в ЕС с изложбата си "Великолепието на България" в Европарламента. Така още в първите дни на членството си страната се озова в центъра на скандал. А държавните институции, обявили се за съорганизатори, бързо се оттеглиха. Всъщност те са институции, но това, което е съмнително, е дали са държавни.