Интересът към отбраната се появява, когато ни "натискат" за сделка (като с корветите), когато губим хора (като в Ирак), а най-често при скандал с имоти, излишна техника или неизгоден проект за модернизация. В същото време липсва парламентарен контрол дали купуването на много скъпо въоръжение повишава отбранителната способност.

Добре че президентът Никола Саркози се грижи за френските интереси, та и ние да се замислим трябват ли ни корвети, самолети, БТР-и и какви точно. По-важният въпрос обаче си остава ще имаме ли скоро стратегия за сигурност и нова военна доктрина и още повече ще имаме ли на тази основа петгодишен закон за военното програмиране, където да са описани всички проекти за модернизация с гарантирано финансиране, подкрепено от парламента.

Краткият преглед на сделките по модернизация за последните 7 години ни води до дълъг списък с лоши решения: от тренировъчните "Пилатус", през провалената модернизация на хеликоптерите и МиГ-29 до абсурдните идеи за около 13 000 транспортни средства "Мерцедес" (постепенно намалени на 1200), 9 транспортни самолета (разумно намалени на 5) и спорните договори за хеликоптери "Кугар"/"Пантер" и БТР-и, както и неефективни модернизации и доставки. Основният резултат вероятно е, че около 3 млрд. лв., похарчени без придобиване на видим боен потенциал. Всички тези проекти са пример на

неясна схема на управление и проблемни офсет програми. Към това следва да се добави непрозрачността на разпореждане с излишни имоти и техника. Това води до извода за лошо управление на най-важната публична институция - тази за гарантиране на отбраната. ЕС се грижи стриктно да сертифицира органите за управление на европейските пари и ги спира при най-малко съмнение за лоши практики. България управлява лошо парите на данъкоплатците. Кой обаче ще сертифицира органа в МО за управление на средствата за модернизация, утилизация и управление на имотите? ЕС засега не се занимава с това, а и НАТО няма такива правомощия - остават българското правителство и парламент. Не го правят, защото доброто управление ще ограничи максимално възможностите за злоупотреба с публични средства и собственост. Нито ЕС, нито НАТО обаче притежават механизми да направят разследвания или да принудят българските власти да разследват злоупотребите. Затова е много вероятно властите да продължат да прилагат порочни практики.

Нормално беше след въвеждане на системата за планиране, програмиране и бюджетиране през 1999-2001 да се въведе и система за изпълнение на програмите и бюджета. Вместо това се правят непрекъснати опити за разбиване на системата за планиране и програмиране, ограничаване на прозрачността и отчетността и като резултат сключване на неизгодни за обществото сделки. Добър пример за илюстрация на модела за лошо управление, който става известен на обществото поради френския натиск, е случаят с корветите. Ясно е, че "Армарис" и френският президент имат аргументи - обявен е конкурс, има победител, има политически ангажимент за договор. Какви са аргументите на българската страна - няма пари. Това е абсурдно - като няма пари, защо има търг, защо има излишък, който казват, че ще достигне над 5 млрд. лв.? Защо нямаме план за модернизация с ясен пакет от проекти с осигурени от парламента средства за финансиране, а и със закон, регулиращ механизмите на управление на проектите? На този етап

за стари бойни средства, супероръжия, широки строителни програми и разпродаване на имущество при висока степен на непрозрачност и безотчетност при "демонтиране" на системата за програмиране и съсредоточаване на вземането на решение извън институциите.

Как би изглеждала ситуацията около корветите в една достойна европейска страна? След обстоен анализ в изпълнение на обща стратегия за сигурност Генералният щаб би представил няколко варианта за структура и въоръжение на силите с таблица за постепенно нарастване на бойния потенциал по години в зависимост от структурата на бюджета. Премиерът би поставил въпроса за дискусия и след ясно решение би внесъл закон за модернизация. Изпълнението му би се реализирало чрез професионална агенция за модернизация и изследвания, както е във Франция. Изпреварващо нарастването на средствата за модернизация би било подкрепено от нарастване на средствата за изследване и насърчаване на отбранителния сектор за трансфер на технологии и износ. Това би ускорило интеграцията му в европейски и евроатлантически мащаб.

Ако това стане някой ден, президентът на Франция няма да ни притиска за сделка за 4 корвети, а ще дискутира с нас реално стратегическо партньорство за гарантиране на сигурността в Черноморието и Югоизточна Европа при споделяне на рисковете и товара за неутрализирането им. В България щеше да има

научни центрове с европейски статут, съвместни инфраструктурни обекти и постепенно България би заприличала на европейска страна.

Ако искаме да живеем добре, не бива да питаме колко и какви корвети (този проблем вече няма добро за България решение и най-вероятно ще имаме договор за 2 корвети с опция за още две, което никога няма да стане, както намалихме и 9-те самолета "Спартан" на 5 с възможност при наличие на средства да купим още 4), а какъв е процесът на вземане на решение, планиране, програмиране, управление на изпълнението на проектите, измерване и оценка на резултатите, балансиране на различните програми.

В противен случай след години ще изпаднем в парадоксалното положение закупеното под натиск ново въоръжение да определя типа операции, в които ще участва България, вместо националните интереси да са тези, които налагат участията. Нещо повече, може да се окаже, че супермодерните корвети всъщност намаляват отбранителните способности на страната, лишавайки ни от ключови способности за гарантиране на въздушния суверенитет и гарантиране на сигурността в експедиционни операции.

"Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство" - ако сме наистина свободни, се очаква да работим за съвършенство на публичното управление, ако още не сме свободни от "мафията", трябва да отхвърлим този гнет по-скоро, иначе няма значение дали ще ни ограбят чрез корвети, чрез магистрали или чрез социална политика. Проблемът е в качеството на управлението, а в случая с корветите имаме азбучен пример на много лошо публично управление.