Лятото е в разгара си. Хората обикалят родината и виждат как строителството цъфти. Вярно, цъфти от само себе си, както цъфтят бурени, но все пак цъфти. И да има имотен балон, то пак ще си цъфти. Явно пари и строително вдъхновение има. Единият голям кръг въпроси, който строителният бум повдига, е как да се строи по-разумно, по-природосъобразно, по-енергоефективно и по-разни други неща. Другият голям въпрос е какво да се събаря.

България е покрита с неща за събаряне. Някои са от едно време, други са по-отскоро. Без стратегия за събаряне обаче държавата ще се задръсти. Точно както с боклука. Не може само да ядеш. Трябва да изхвърляш и обелките.

У нас обаче се събаря не така, както трябва. Събарят се главно сгради, на чието място биха могли да израснат други, по-големи и по-скъпи сгради. Като например красивата сграда на завоя на улица "Раковски" в София, която беше съборена, за да освободи строително петно на не знам какво точно. Или както вероятно ще бъде бутнат хотел "Рила" (пак в София), за да се освободи място за по-голям хотел "Рила". По селата пък се събарят красиви стари селски къщи, за да бъдат построени на тяхно място грозни нови къщи. Вярно, по-удобни, с клозет вътре вместо отвън, с двойно остъкляване, но по-грозни. Много от старите къщи не би трябвало да се събарят, а да се реставрират. Навремето беше съборена в София красивата градска библиотека, за да бъде построен на нейно място изключително грозният "Грандхотел София". Това обаче е трагичното наследство на най-нелепия български политик - Стефан Софиянски. Ще трябва да го преглътнем и да гледаме напред. Но кое трябва да бъде съборено?

Надали някой ще се просълзи за хотел "Рила". Такива неща би трябвало да се съборят, ако има пари за това. Прекрасно би било и ако бъде съборена сградата на Булбанк на площад "Света Неделя" или поне орязани 3/4 от нея, които стърчат, където не им е мястото. Както и многото партийни домове от 60-те и 70-те години (не от 50-те). За това обаче България няма пари. За други по-скромни проекти обаче има.

Бузлуджанската чиния е един от най-ярките примери. Не съм предан на социалистическите идеи, но заради тия ентусиасти също бих призовал това чудо да се бутне. То е срам за всеки, който свързва Бузлуджа с каквото и да било. И освен това се вижда от 1/3 от територията на България. И не става за нищо. И никога не е ставало. По билото на Стара планина има друго чудо, което сигурно се вижда от повече от половин България. Това е монументът над Беклемето насред Троянския проход. Не е ясно на какво точно е паметник това разкрачено чудо, накичено със сателитни антени. Местните хора уместно го наричат "Чорапогащите", защото прилича на огромни бетонни чорапогащи, разпънати на телена рамка. Само с бутането на "Летящата чиния" и "Чорапогащите" в Стара планина и останала България ще си поеме дъх. Буквално.

Насред Кърджали има паметник. Черен, правоъгълен, огромен. Никой не знае паметник на какво е това. Може би на някаква работническа солидарност, на някаква металургична социалистическа дружба или на някакво друго светло бъдеще, което не се състоя. Сега е облепено с предизборни плакати на ДПС и партия ЛИДЕР и с разни дребни обяви. Плаче за срутване. Кърджалийският площад ще си поеме и той въздух.

Има паметници из България, които не са точно за срутване, а за местене. Мястото им е в някой музей на неудачното минало. Паметникът на Съветската армия в България е типичен екземпляр. Той е крайно неуместен, но поне знаеш паметник на какво е. Мястото му не е там, но е редно да се запази или поне фрагменти от него. Бузлуджанската чиния обаче не е чиния на каквото и да било. Силно съм разколебан за едно от любимите ми творения - една от голите жени на Кюстендил. Кюстендил нали е град на Майстора. Та преди години някой скулптор е съживил жените на майстора, съблякъл ги е голи и ги е сложил в четирите края на моста в центъра. Мостът си е спечелил звучно име, което не мога да изпиша тук. Скулпторът е въоръжил две голи каменни красавици - едната с меч, другата с "Калашников". Сега на "Калашниковия" някой му е счупил дулото. Красавицата държи автомат с рязано дуло като някаква мафиотска кръстница. Дали този шедьовър трябва да остане там, или да иде в музея, ми е трудно да кажа. В него има толкова много минало! Мостът очевидно е паметник на нещо.

"Чорапогащите" обаче не са чорапогащи на който и да било. Паметникът в Кърджали не е паметник на нищо. Статуята на София до злополучната Булбанк също плаче за събаряне. Нищо, че е рожба на демокрацията. Тя не става дори за музея на несъстоялото се бъдеще.

Разбира се, перлата на смисленото събаряне би трябвало да е паметникът "13 века България" пред НДК. Той не изобразява нищо, пада от само себе си, предмет е на подигравки от малки и големи, пречи, не представлява дори най-ретрограден стил в каквото и да било. И неговото име, с което всички го знаят, не може да бъде отпечатано тук. Всеки, който го събори, ще бъде похвален от съвременници и бъдещи поколения.

Трябва да се отнесем с това нищо не значещо наследство така, както се отнасяме с обелките от картофи или изсъхнал гипс, който ни е останал, след като сме закърпили няколко дупки в стената. Човек не държи обелки от картофи или изсъхнал гипс. По същия начин не бива да държим монументите на нищото на Бузлуджа, Беклемето, парка пред НДК и всички останали нелепици. Като например "Кремиковци". Какво трябва да се случи, за да се появи достатъчна гражданска и политическа воля за събарянето на "Кремиковци". Защо един екологичен и икономически абсурд трябва да стърчи с множеството си комини, бълващи разноцветни отрови край София?

Тия дни бяха съборени няколко незаконно построени сгради в циганската махала в Пловдив. На това циганите биха му казали циганска работа. Толкова ли са ербап българските власти, че им стига кураж единствено за това да съборят няколко стени в циганската махала? Не че не трябва да ги съборят, но защо не съборят горната половина от стърчащата неприлично в центъра на Ловеч сграда, която съсипва вида на един от най-красиво разположените градове в България? Всеки би могъл да се огледа наоколо и да посочи безсмислени неща, които е редно да бъдат пометени.

Нагласата да събаряш е израз на самочувствие и благоденствие. Когато тя е свързана с отърваване от нищо не значещи монументи, които тормозят човешкия поглед, тя е и смислен културен акт. Дали ще можем да го извършим обаче е друг въпрос.