Като стане дума за образование, обикновено заговаряме за матури, учителски заплати, процент от БВП, дисциплина в клас и разни други вътрешноучилищни работи. Образованието е институция и тя трябва да работи добре като институция. Тоест да работи добре вътре. Образованието обаче е поместено в някаква среда. Ако тази среда не го поддържа, или дори му се противопоставя, то се рони, рони, накрая се разпада. Така корозира и българското образование. Матурите може да потегнат няколко редици тук и там, но те няма да оправят системата.

Страната се нуждае от образователни институции извън училището, или с други думи казано, от образователна среда. Такава почти няма, а доколкото я има, тя последователно се руши. Читалищата например, които преди години бяха основите на българската образователна сграда, са запуснати. За църквите да не говорим. Джамиите са малко посъживени, но кварталните библиотеки почти изчезнаха. Музеите, които би трябвало да се възраждат от конструктивната мощ на кметската грандомания, по-скоро изчезват или тънат в прах.

Навремето Людмила Живкова създаде исторически музей в Съдебната палата. Сградата, оправдано, бе върната. Какво стана с историческия музей? Бе пратен в изгнание, там, където никой не би го посетил. Аз прекарах част от детството си във Военния музей на бул. "Скобелев". Каквото знам за танкове, гаубици, войни, го знам оттам. Бедата на Военния музей беше, че беше в центъра, където земята е скъпа. Затова бе срутен и на негово място сега вдигат луксозното "военно НДК".

Това, че музеят бе преместен на гърба на Военната академия, не е никакво оправдание да се комерсиализира музейна територия в центъра на града. Дори нелепият музей на революционната бдителност, на колелото на трамвай №5, беше някаква обществена образователна институция, която изчезна. Също и Градската библиотека. В мазето на Народната библиотека пък има японски ресторант. Дълго време и съдбата на Националната художествена галерия висеше на косъм. Някои искаха да го правят на президентски дворец. В София почти

И в страната няма. Там, където ги има, те тънат в прах и забрава. Ако човек иска да научи нещо за християнството по българските земи например, може да прочете огромната табела в средата на пазарджишкия исторически музей, баш в центъра на Пазарджик, на която пише, буквално: "В III в. в Тракия се разпространява християнството. В 313 г. то е признато за официална държавна религия и се превръща в мощно идеологическо оръжие за потискане на масите." В тоя надпис поне е допусната само една правописна грешка. В музея в Батак, достоен пантеон на неграмотността, се намират по четири правописни грешки на такива мъдри твърдения за миналото.

В Ловеч има средновековна крепост, която се вижда отвсякъде, Ловешката крепост. Построена е изцяло от същия камък, от който е построено и софийското НДК. Вероятно е вдигната и по същото време и пак от същия строител - Людмила Живкова. И, както си му е редът, построена е с много бетон. В низините на въпросната крепост седи запусната и натъпкана догоре с боклуци уникална турска баня. Между банята и средновековната Людмилина крепост стои напълно запуснат великолепният квартал "Вароша". До "Вароша" се е проснала, също така уникална зоологическа градина, в която ягуари, бели мечки, лъвове, тигри, камили биват отглеждани като прасета. Жирафът вече е сдал багажа. Деца замерят мечката с камъни. Софийската зоологическа градина е на същото дередже. Там поне разни фирми са осиновили по някое и друго животно, но градината е същата свинщина. Където се обърнеш, тези институции изчезват или залиняват.

Как се прави образование без квартални библиотеки, читалища, музеи и зоологически градини, не знам. Но не са само музеите и зоопарковете.

Частните медии са си частни медии. Но националните? И медиите, които ползват национален ефир? Какво е тяхното образователно съдържание. На какво учат те хората? На чужди езици? Домашно счетоводство? География? История? Как да си обзаведат жилището си или да си засадят мушкато? Нищо подобно. Образователни програми от какъвто и да било вид почти отсъстват. Едно време имаше поне "Програма Знание". Скучна и старомодна, тази програма залепваше хиляди пенсионери, домакини, скучаещи или просто любознателни слушатели за пращящите вефове, за да чуят за Питагоровата теорема или за това как се размножава зелената еуглена. "Програма Знание" я няма. Нито има нещо, което да я замести. Не е странно тогава, че 28% от петнайсетгодишните са функционално неграмотни.

Сега отново се надигна шум за това да се направи дупка във водата на язовир "Копринка", за да може на дъното на дупката хората, след разходка с лодка, да могат да разглеждат останките от Севтополис. Нощно време щял да се вижда и от Космоса. (До Националния исторически музей може да стигнеш поне с автобус.) Удоволствието напомня АЕЦ "Белене", стартова цена 100 милиона евро. В същото време НДК, по модела на "Продават се, мамо, белите манастири..." се превърна от бял дворец на културата в чаршия. Партийният дом се превърна в полубизнес център за българските депутати. Вярно,

най-сетне директорка на старозагорския исторически музей, Светла Димитрова, отвори (също уникалните) неолитни жилища в града за всекидневни посещения, току-виж скоро и музеят в Стара Загора отвори пълната си експозиция. Такива примери обаче са изключения. България по-скоро се намира във фаза "треска за тракийско злато", отколкото в състояние на загриженост за онези институции, които могат да осигурят активна образователна среда за българина или посетителя на България.

Сега наближават избори. България пращи от пари (дори и след евросанкциите). И софийският кмет и министър-председателят са кандидати на науките. Един музей на неолита и дохристиянската история в Партийния дом (който дори си няма и друго име) или в НДК няма да им дойде зле на кампаниите.

*Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com