Кандидатстудентската кампания в университетите приключва с незаети места за редица специалности в точните науки и педагогиката, което специалистите обясняват основно с липсата на потребност в трудовия пазар за бъдещи физици, химици, биолози, педагози и т.н. Затова пък в редица инженерни специалности се наблюдава прилив от кандидат-студенти, очакващи с университетските си дипломи да намерят лесно добре платена работа - например в строителните фирми, които са на път да превърнат родината ни в символ на "многоетажния" туризъм. За кандидатите в икономически специалности и право да не говорим - вече години наред техният брой е предостатъчен.

Дефицитът на кандидат-студенти за определени специалности, изглежда, не тревожи управляващите, които

оправдавайки се с потребностите на пазарната икономика. За каква държавна стратегия във висшето образование можем да говорим, ако правителството не си дава сметка, че днешната липса на достатъчно новоприети студенти физици ще се превърне след четири-пет години в кадрови проблем например за ядрената енергетика в "Козлодуй" или (не дай Боже!) в "Белене", с които се каним да обявим България за "енергиен център на Балканите". Ще трябва ли тогава да си поканим ядрени физици от Русия, Китай, Северна Корея или Пакистан? Или от някоя "бананова република", отделяла достатъчно средства за точните науки в университета си, за да осигури нормално обучение по всички негови специалности.

Непопълнените места за прием на студенти могат да се превърнат в сериозен недостиг на преподаватели в училище. А липсата на достатъчно бъдещи учители българисти може да предизвика чувствителни съкращения на учебния материал по роден език. И преподавателите по руски език май ще станат по-малко. Ниското заплащане на учителския труд очевидно отблъсква надарените млади хора от учителската професия и те, бидейки "страна" в множеството вътрешноучилищни конфликти и проблеми със своите учители, трудно биха се превърнали в бъдещи педагози, кандидатствайки в университета по педагогическа специалност. Пък и как да бъдат убедени да учат и станат учители, след като на сериозното психическо натоварване в клас издържат главно представителите на нежния пол и не случайно учителството е "женска професия"?

Дефицитът на образовани кадри с определени специалности

Ниското заплащане на квалифицирания труд у нас е масова практика и затова молби за напускане подават не само акушерки с дългогодишен опит и надежда да си намерят месторабота с по-добро заплащане в чужбина. По време на стачката за напускане заговориха и учители, въпреки че закриването на училища с недостатъчен брой ученици щеше да повиши безработицата в образованието. Редица страни от Европейския съюз имат нужда от детегледачки и работници с разнообразни технически умения и сръчности, но едва ли по-доброто заплащане в сравнение с това в България може да бъде сериозен мотив за един ученолюбив млад българин да зареже висшето си образование, за да замине на печалба в чужбина.

Освен това високата квалификация в областта на точните науки, изучавани в български университет, му обещават много по-добра реализация и материално благоденствие в чужбина благодарение на университетската диплома на математик, физик, химик която (все още!) не може да се купи на "пазара за образователни услуги".

Заплащането на труда в частния сектор е въпрос на договаряне между работодателя и специалиста с висше образование, така че държавата може да се намесва само с нормативни правила, пренебрегвани или заобикаляни умело от мощната сива икономика, която си плаща на управляващите партии.

Заплатите на преподаватели от държавните университети се оказват по-ниски от тези на подготвяни от тях учители, извоювани със стачни действия. И не че заплатите и разликите в тях са значителни и предизвикват вътрешна завист у различните педагогически групи - просто държавата трябва да въведе степенна скала, която да спазва професионалната квалификация на преподавателите било в делегираните общински бюджети за училищата, било в университетите и колежите на държавна издръжка.

На принципа "Не може университетският преподавател да получава по-малка базисна заплата от тази, която ще получават обучаваните от него студенти - бъдещи учители." Това е един от начините да се привличат кадърни млади хора като докторанти и асистенти в "непопулярните" факултети на университетите, които да заменят пенсиониращите се преподаватели. И да се отделят повече средства за материалната база за обучение по природните специалности, която се нуждае от лабораторна техника, неподменяна в продължение на десетилетия. Ако това стане, няма да се питаме защо младите ни университетски колеги търсят място за реализация в престижни научни центрове в чужбина и ако намерят -

Има ли политически мотиви у управляващите да загърбват финансовите проблеми на образованието и да отделят бюджетни средства например за стачкуващите млекопроизводители, които ЕС спря заради байганьовските ни управленски далавери? Има, разбира се, защото простодушният българин очакваше европейските пари да се изсипят над него безконтролно. Затова и тройната коалиция не пестеше обещания за наивниците.

Затова издържа и на вотовете на недоверие в Народното събрание, което й осигури възможността да преразпределя парите от ЕС до следващите избори, че и след тях. Интелигентните и образовани хора не се лъжат лесно с празни обещания и протестират, като не ходят на избори. Затова е по-евтино да се купуват гласове от нарастващите по численост малцинства, отколкото да се харчат пари за тяхното образование. Че току-виж качили цената на изборните си гласове.