Недоверие - другото име на вътрешния ни ред

"Имали сме съображения, но не мога да ви ги съобщя." Така отговаря говорителят на прокуратурата в Аугсбург Ларс Бауман на въпрос на кореспондента на "Труд" защо българските власти не са били уведомени за международната заповед за арест на собственика на футболен клуб "Беласица" Костадин Хаджииванов - бизнесмен и фактор в местната власт на Петрич, национално известен с веселия прякор Коце Маца. Отговорът на германския прокурор само потвърждава догадките за истинската причина за неведението на нашите правоохранителни органи около ареста на българина в Гърция.
Какви ли други биха могли да бъдат съображенията на германската прокуратура освен недоверие, че ще свършим работа, в случая - да бъде задържан въпросният. Само съпътстващ щрих е, че откровеността на германския обвинител прави смешни напоителните обяснения на нашето МВР за собственото му неведение. Не сме били предупредени за издирването на българина, понеже България "все още" не е част от Шенген, колко жалко наистина, че нищо не сме знаели, един вид - тутакси сме щели
да го арестуваме и да го осъдим
едва ли не
Случаят и най-вече официалните обяснения отварят скоба за двойните гафове на нашите тъй наречени компетентни власти, които един път не си свършват работата, а втори път с говоренето си бетонират изводите за нелицеприятната мотивация на действията (и бездействията) им. Тези дни например не друг, а натоварената с огромни надежди у нас и по света нова Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) поднесе забележителен самодискредитиращ пример, като не само се захвана да издирва авторите на клюкарски интернет сайт, ами и обяви за основание това, че в него се съдържала класифицирана информация, и дори предложи дискусия против анонимността в интернет.
Гузността явно е много лош съветник
- иначе в ДАНС щяха да се сетят, че ако наистина в наситеножълтата помия се съдържа класифицирана информация, то по презумпция обществото приема, че в нея има зрънца истина!
По случая с Коце Маца високопоставени длъжностни лица от МВР станаха жертва на аналогични логически противоречия. Те много биха искали да докажат на обществото и на Брюксел, че упорито работят, за да бъдат най-накрая наказани корумпираните по високите етажи и корумпиращите ги сенчести босове, но как да го направят, като им е спестена информацията.
Онова, което ги прави смешни и жалки,
е дълбоката антилогика
на обяснението. Всъщност информацията е спестена точно защото не са доказали, че искат и че са в състояние да накажат проминентни босове, а не обратното, както му се ще на МВР да ни внуши по случая с петричкия герой. Оставяме настрана съществената подробност, че неприсъствието на България в Шенген не може да обясни информационното заобикаляне на българското МВР, защото то отдавна работи с Интерпол, чрез която е осъществено задържането на Хаджииванов.
Лоша оценка за професионализма на българските полицейски служби или
съмнения, че Хаджииванов и подобните му се ползват с покровителство
от някоя от властите, са двете възможни обяснения за недоверието към България. Трудно е да изберем коя от двете хипотези е по-компрометираща, но и двете са налице. "В МВР има доста написано във връзка с Хаджииванов", призна вчера по БНР Бойко Борисов в качеството му на бивш главен секретар на вътрешното министерство. Откровението на Борисов е ключово за разбирането на проблема. А той е, че в МВР имат "доста" материал по всеки нашумял (и отшумял) случай, но все не могат да реализират онова, което имат и знаят. Първото обяснение за това е тотален непрофесионализъм и той е общ порок както на полицейските служби, така и на всички досъдебни органи начело с прокуратурата. Само че не само у нас, а и навсякъде, където се констатира,
няма "чист непрофесионализъм", той винаги е резултат
от постигнати необходими за целта условия. Непрофесионализмът на правоохранителните структури не е проста неграмотност в разкриването и залавянето. Ако беше само това, досега да са се научили.
Големият проблем е, че обвързаността на властта с едри сенчести бизнесмени заяква с течение на времето, вместо да бъде разхлабена, за да се освободи пистата за тяхното резултатно преследване. Това е така, защото
закъснялото преследване по правило нe води доникъде
тоест води до напоително алогично бръщолевене, което ще продължи, докато на някого отвън не му писне да го слуша. Коце Маца може и да е прекарал контрабандно през 1995 или 2005 г. 450 хиляди мастербокса цигари през цяла Европа, може и да е понатрупал някой лев със същите средства и в България, но щом не е хванат тогава, сега е трудно. Той вече е "уважаван бизнесмен", легализирал е парите си, влязъл е в местната власт (очертавайки впрочем обобщения образ на устремилите се към общинската и националната политика местни бизнес босове) и буди обществения възторг с безумната си смелост по африканските сафарита, където убива лъв, слон и два леопарда.
Какво е ставало през годините, как е придобил футболния клуб "Беласица" (и как въобще такива като Хаджииванов ставаха собственици на футболните отбори) не е занимавало българските власти, по-точно занимавало ги е само в аспекта "има доста написано в МВР" по израза на Борисов. А ще послужи ли за нещо "написаното" е зависело и при неговото професионално ръководство на МВР, както и сега, от много фактори.
Тази е схемата на нашите провали
Тази е и разликата между България и Германия. Затова и няма да ни съобщят, че издирват да арестуват Коце Маца. Лоша атестация, особено когато ни се дава в периода на най-големите усилия - както твърди правителството, да преодолеем негативната оценка в последния евродоклад за състоянието на нещата в полето на вътрешния ред и сигурността.