През последните десетина дни всички медии се включиха в споровете, свързани с размера на бюджетния излишък, както и за какво той да бъде използван. Взеха участие и г-н президентът, и дори Слави Трифонов, който даде академична насока на разговора, споделяйки със своята публика на 9 септември виждането си за същността на излишъка. Впрочем същото е направил през 2004 г. г-н Милен Велчев, който в битността си тогава на министър на финансите изпраща на народните представители доклад относно същността и причините за формирането на бюджетен излишък по Закона за бюджета на Република България за 2004 г. Целта на този доклад е да се подпомогнат дискусиите, които през 2004-та са свързани и с харченето на фискалния резерв. Добре е, че през настоящата година тази дискусия не е актуална.

Трябва да се отбележи, че в доклада на г-н Велчев добросъвестно са посочени съществуващите по западните учебници обяснения на причините, които определят икономическия смисъл на бюджетния излишък. В същото време е дадена насока за

Идеята е харесана от следващия министър и в края на 2005 г. в закона за устройство на държавния бюджет е направено допълнение, което реализира предложението на г-н Велчев как да се измерва частта от събраните в повече приходи, която може да се изразходва. Тази поправка на чл.35 на Закона за устройство на държавния бюджет (ЗУДБ) беше припомнена от настоящия министър на финансите през юни т.г. при неговото обяснение пред бюджетната комисия за това как е изразходен бюджетният излишък за 2007 г. в размер на един милиард и 400 милиона лева.

Общинските бюджети също са елемент на консолидираната фискална програма, но техните евентуални излишъци не са в правомощията на народните представители по силата на обособената им самостоятелност. Същото се отнася и за много от останалите автономни бюджети - като този на съдебната власт, на Народното събрание и др. Ако това е вярно, то какъв е смисълът да се запише (виж чл.35, ал.2, 3, 4), че може да се утвърждават допълнителни бюджетни кредити по предложение на Министерския съвет от Народното събрание до размера на превишението на приходите над 1.5% спрямо разчет по консолидираната фискална програма и това да се счита за прозрачен ред за изразходване на не безспорен като сума бюджетен излишък месец преди края на годината.

при приемане на отчета за изпълнение на бюджет 2004. За съжаление приемането на отчетите на годишните бюджети у нас е формално и депутатите не се интересуват от този процес. И Сметната палата твърде формално се отнася към изискването да се дава мнение за всеки отчет за бюджета. От различни изказвания се разбира, че въпреки ограниченото време до края на годината, отново основавайки се на процедурата по чл.35, ал.2 от ЗУДБ, ще се изразходят извън приетия закон за 2008 г. повече от един милиард лева. За макроикономическата стабилност, заради която се планират излишъци, това би имало неблагоприятно въздействие.

Може да се твърди, че от XVIII век и до днес според финансовата наука нормално съставен е бюджет, който е балансиран. В съвременния свят малко страни приемат бюджети с излишък. Такива са Швеция, Норвегия, Дания, Финландия. Повечето страни от Европа са със законови дефицити. Дефицитът на САЩ през последните години е огромен като абсолютна сума, но спрямо БВП е около 5%.

У нас за 1998, 1999, 2004, 2005 и 2006 г. при законово предвиден дефицит бюджетите приключват с излишъци. За 2007 и за 2008 г. се гласуват бюджети с излишъци като мярка за смекчаване отрицателното влияние на растящия дефицит по текущата сметка. При тези условия бюджетният излишък трябва да се отнася в резерв или да се ползва за погасяване на държавен дълг - така, както е записано в чл.3 на ЗУДБ. Не трябва изобщо да се говори за друго изразходване на бюджетен излишък. Ако през бюджетната година се установи, че приходите растат над определения размер, но разходите се изпълняват и предвиждат в нормални размери, трябва да се предлага изменение на годишния закон, като се увеличат разходите след обсъждане в парламента по установения ред или пък да се намаляват данъците. Съществуващият подход е неуместен и от правно-административно естество, и от финансово-икономическо. Ще припомня вместо заключение казаното от проф. П. Стоянов още през 1928 г.: "Всяко благоприятно изчисление на приходите и умишлено ниско изчисление на разходите с цел да се реализират излишъци е способ за разходване при намален парламентарен и финансов контрол."