Случи се нещо отвратително. Насред София бе пребит журналист, и то така, че да не остане съмнение, че е използван за назидателен пример за другите от професията - счупени ръце, крака, ребра, прешлени. Случилото се нямаше да бъде сензация, тъй като претръпнахме от всекидневни убийства, взривове и катастрофи, а това не е и първият бит български журналист, нито пък ще остане последният (според обективен анализ на обичайната престъпност), ако съвсем наскоро този човек не бе обявен от "българското ФБР" за издател на тайнствения сайт "Опасните новини". Сайтът публикува анонимно няколко материала, засягащи предполагаеми корупционни схеми и загадъчни (по-скоро подозрителни и дори престъпни) действия на висши служители от ДАНС. Цялата машина на специалните служби бе хвърлена по установяването на издателя на сайта и авторите на статиите и те светкавично бяха обявени за намерени. Огнян Стефанов, журналист и издател на сайта "Фрог нюз", и Младен Мутафчийски, бизнесмен, бяха определени с официално изявление от ДАНС като търсените лица. Официално и двамата отрекоха.

Ако фабулата бе спряла развитието си само до така нареченото разкриване, профилактиране и изявлението на ДАНС, случаят нямаше да надхвърли рамките на всекидневно предлаганата ни жълта преса и разбираемия, макар и незаконен, опит на "българското ФБР" да запуши устата на критиците си.

Побоят над Стефанов обаче придаде ново измерение на цялата история - тя се превърна в еталон за застрашаване на националната сигурност.

Първото нещо, за което би си помислил всеки, е, че засегнатите в статиите лица са отмъстили на изобличаващия ги журналист. Като се имат предвид високите им постове в сферата на националната сигурност, това би се възприело като

Впрочем точно такива са коментарите на хора, с които разговарях по темата, включително служители на други специални служби. Що се отнася до отзивите в интернет, те еднозначно сочат засегнатите в статиите лица като поръчители, а побоя - като терор спрямо инакомислещите, в стила на зловещото Шесто управление на ДС и Белене. Ако мога да обобщя - тоталната липса на доверие в МВР, която ДАНС се опита да изличи чрез факта на отделянето си, след няколко съмнително успешни, но широко рекламирани акции (пиене на кафе, вода и профилактика на бандити и журналисти) и, разбира се, след последния вандалски акт с пълна сила се пренесе върху новата структура. В съзнанието на хората неуспешният PR ход навсякъде да се налага за агенцията определението "българското ФБР" по-скоро натрапчиво предлага сравнението с ФБР от времето на Хувър, когато се е характеризирало с тотално преследване и подслушване на инакомислещите, събиране на досиета за всеки, изнудване и компромати. Но в никакъв случай с образа на модерна служба, защитаваща националната сигурност, в това число сигурността на обикновения човек.

Лично аз се съмнявам във връзката на ДАНС с посегателството върху журналиста. Разбира се, възможно е това да е

свързани в секретно сътрудничество (много такива контакти станаха известни, макар и посмъртно) със службата. Вероятно е да са действали самостоятелно, водени от желанието да се харесат на ръководещите ги оперативни работници. Ако това е така - направили са мечешка услуга на господарите си.

Възможно е и цялото това произшествие да цели компрометирането на ДАНС. Но си задавам въпроса от страна на кого. Кой има интерес? Чуждите служби? Ами! Българското контраразузнаване не е проблем за никоя от тях. Световният тероризъм? Нещо не ми се вярва! Престъпният контингент (Маргините, Злати Баретата)? Едва ли! Те си живеят комфортно и при съществуването на "българското ФБР", най-много да ги почерпят с кафе. Да не би пък да са журналистите? Както се казва - без коментар!

Появи се в медиите и друга гледна точка - случилото се е опит да се компрометира правителството и неговите усилия за гарантиране на сигурността на гражданите. Но това е най-малкото комично като идея. Не съществуват засега

от страна на правителството (дори и в четвъртата година от мандата) по отношение на сигурността на българския гражданин. Абдикирането от правораздаване и корупцията при ползването на еврофондовете, липсата на компетентно управление в сферата на обществения ред и сигурност, симулиране на дейност чрез безкрайни поправки на законите са компрометиращи обстоятелства, с които никой побой не може да се конкурира. Вярно е обаче, че въпреки законовото изискване за деполитизирано управление на ДАНС и до момента агенцията се управлява от член на кабинета на премиера, като председателят на ДАНС продължава да е секретар на Съвета по национална сигурност към министър-председателя. Това води до политическа аналогия между компрометирането на агенцията и правителството.

Каквито и да са причините, подбудителите и извършителите на побоя, ясно е само едно - кредитът на доверие в новата агенция за национална сигурност твърде бързо се изчерпва. Това, което може и трябва да се направи, за да не падне трайно и позорно петно върху нея и гилдията на работещите в сферата на сигурността, е да се ангажират всички сили и средства на ДАНС за разкриване на извършителите на варварския акт над журналиста, носещ белези на терористична саморазправа. Трябва да бъдат положени усилия, усърдие и средства, поне равни на онези, вложени в опита за разкриване на създателите на сайта "Опасните новини".