Въпросът за корупционните практики във висшите училища не е елементарен. Навсякъде по света тече процес на масовизация на висшето образование. Вместо обичайните 10-15% от завършилите средно образование сега към висшите училища се насочват 35-50% и дори повече от завършилите средно образование. Увеличава се броят на висшите училища и съответно расте броят на преподавателите в тях.

В условията на масовизация на висшето образование фазата на студентите и фазата на преподавателите се диспергира на две части - фаза на студентите и фаза на маргиналните студенти и фаза на преподавателите и фаза на маргиналните преподавателите. Маргиналните студенти са тези, които при нормални условия никога не биха станали студенти, най-малкото поради това, че нямат подготовка и интереси в областите, в които следват. Маргиналните преподаватели са тези, които при нормални условия никога не биха станали преподаватели, най-малкото поради това, че нямат идея за научна дейност, подготовка и вътрешна нагласа към научни изследвания. В интерфейса между фазата на маргиналните студенти и фазата на маргиналните преподаватели се ражда това уродливо явление, което назоваваме корупция в образованието.

Никакви специални мерки не могат да изкоренят това явление. Фазата на маргиналните студенти при сегашните условия не може да намалее. Но там, където фазата на маргиналните преподаватели отсъства, корупция във висшето образование няма. Тази фаза не може да се появи в институции, които се развиват на основата на традицията и приемствеността при пълно съблюдаване на университетската идея за единство между преподаване и научни изследвания. Въпросната фаза съществува там, където на висшето училище се гледа като на школа за подготовка на нови специалисти, а научна традиция не съществува или е била прекъсната по някакви причини, така че за научна приемственост не би могло да се говори. В такива институции няма научна среда и техните врати са широко отворени за случайни хора.