Доскоро бях твърдо убеден, че един от основните български проблеми е отсъствието на ясен образ, който да излъчим. Един твърде безличен социализъм, кротък, без извънредни положения, без особени сътресения. Поне погледнат отвън. Жестокостта на този спокоен социализъм за неговите жертви е отделен въпрос.

Мисля, че вече твърдо вървим към своя образ, най-сетне успяваме да излъчим нещо разпознаваемо. И това не е Мадарският конник, съжалявам, не е йогуртът, нито българското сирене, по-известно като гръцка фета. Не е дори поредният мегаспектакъл на Нешка Робева, нито фолк проектът на Илия Луков за най-дългото хоро, завъртяно в европейските столици, нито Азис. Този образ не е дори "Мистерията на българските гласове", които в последните 20 години така мистериозно се разроиха. Поне аз не съм срещал актуална статия за нито един от тези феномени в "Ню Йорк таймс", "Гардиън", "Ди Цайт"... Нито някой среден европейски гражданин ще се сети за тях, ако му споменете България. Образите, които ние си произвеждаме и шумим, си остават най-често за наша собствена консумация. Като кренвиршите с неясно съдържание, които не стават за износ.

Ако кликнем върху последната статия за България в "Ню Йорк таймс" и "Интернешънъл хералд трибюн", ще видим новия български експортен образ. Особено впечатляваща е снимката в последния вестник с наредените мутри на погребенеието на Доктора. Или видеото в същия брой онлайн с гробовете (бюстове и черен мрамор) на взривените или застреляни герои на прехода. Тежко смесване на тъга и кич.

Гневливият читател ще отбележи, че тези образи на мутри са отпреди 15-20 години, дори думата "мутра" е оттогава. Така е, но на снимката пише, че е от 2006 и това е факт. За нас този образ изглежда забравен, аз също си мислех, че мутрите умряха там нейде в 90-те. Уви, за чуждите медии те са най-различимият и опасен български феномен, който не е погребан в онова десетилетие. Или са най-удобният зрелищен символ, картинка по темата корупция. Сама по себе си статията в двете големи издания не казва нещо твърде различно и ново, което да не сме чели и виждали през тази година по чуждите медии. Симптоматичното, важното при тази публикация е, че тя препотвърждава. Препотвърждава, че почти по всички показатели сме най-корумпираната държава в ЕС. Препотвърждава, че има сериозни съмнения за връзка между престъпни групи и хора от правителството, дори и президента. Това са сериозни обвинения в сериозни медии. След подобни публикации образът на България е този - мутра с дебел врат и кожено яке в тренда на 90-те или с костюм и очила от по-ново време, все едно, която (мутрата) приятелски беседва с министър на вътрешните работи, министър-председател или президент. Излъчвали сме този образ твърде дълго, но едва сега той минава своята точка на невъзвратимост. Проблемът с образите е донякъде като с мъртвите звезди. Дори след десет години да няма помен в България от днешните мутри и политици, твърде наивна версия, разбира се, то техният образ ще продължи да излъчва. И наново ще трябва да измисляме киселото мляко, Мадарския конник и българската древност, за да замажем положението. По стария тертип - нещо се размириса, наливайте розово масло и разказвайте за стари времена.