Варшавските "съзаклятници" не са против климатично-енергийните цели на ЕС*

- Когато не е ясно за какво става дума, обикновено иде реч за пари

Да приравниш неотдавнашната варшавска декларация на 5-те централноевропейски държави към Варшавския договор изглежда атрактивно като публицистично хрумване. Но тези аналогии са твърде лековати и неоправдани. Едно време в Полша се шегуваха, че разликата между НАТО и Варшавския договор е тази, че в първия може да се влезе и излезе, а във втория само да се влезе.

Целта, която обединява държавите, наречени не без ирония EC-5, е желанието да се намали прекомерната тежест на предлагания от ЕС пакет "климат - енергетика". В него се предлага до 2020 емисиите на СО2 да се намалят с 20 на сто и до 20 на сто да стигне делът на енергията, произвеждана от възобновяеми източници. Допълнително се предвижда всички права за емитиране на парниковите газове в енергетиката да се закупуват чрез аукциони. Всичко това е прекрасно, прави ЕС абсолютен лидер в борбата срещу глобалното затопляне, но осъществяването на тези изключително амбициозни цели много вероятно ще се окаже непосилно за все още слабите икономики на централноевропейските страни, които след периода на Варшавския договор (т.е. московския диктат) наследиха една неефективна, разхищаваща ресурсите индустрия, която трябваше да служи и за мирни цели. Наследиха и панелни гета, отоплявани от топлофикации мастодонти. Всъщност варшавските "съзаклятници" не са против целите в пакета, въпреки че в Европа (не само в ЕС-5) не липсват гласове, подлагащи на съмнение ролята на човешката цивилизация, и в частност емисиите на СО2, за климатичните изменения (според Вацлав Клаус тук става дума преди всичко за кампания, която трябва да увеличи популярността на някои политици). ЕС-5 иска само да се отчита положението на всяка от страните, техните досегашни постижения в областта на редукция на емисиите на СО2, а по отношение на преминаването към задължението енергетиката да купува правата за емитиране на парниковите газове се предлага това да стане постепенно, като се почне от 20% през 2013 и стигне до 100% през 2020 г. В Полша, където 94% от електричеството се произвежда в ТЕЦ-ове, изгарящи въглища, е изчислено, че ако енергетиката трябва изведнъж да премине на системата на т.нар. стопроцентов аукционинг, тогава разходите на отрасъла за покупката на правата за емисии ще възлизат на около 5 млрд. евро годишно, което ще доведе до поскъпване на тока с около 90%. Това не само ще увеличи сметките за енергията на домакинствата, но и ще изплаши и прогони част от инвеститорите. Такъв удар трудно може да бъде понесен от обществото, което все още трудно се изправя на крака след комунистическия експеримент. Между другото в Полша ефектът от болезнения за мнозина фалит на социндустрията в съчетание с модернизационните усилията на властите и фирмите е намалението на емисии на парниковите газове с 32 на сто спрямо 1988 г., докато през това време например в Испания емисиите нараснаха с 50%. Това би трябвало да се отчита. Както би трябвало да се взима предвид, че не всички страни имат хидроенергиен потенциал като Финландия или Швеция и не навсякъде може да се строят вятърни централи.

Високите цени на тока в Полша и в други централноевропейски страни неминуемо ще доведат и до т.нар. carbon leackage, т.е. до изтичане на емитиращи СО2 индустрии към страните извън ЕС, в които не важат такива ограничения. В резултат на това в атмосферата ще попадат същите или по-големи количества парникови газове и на всичко отгоре ще пострада енергийната сигурност на страната и ЕС като цяло. Можем, разбира се, да не внасяме евтин, "неекологичен" ток от Русия или Беларус, а да го произвеждаме от други източници, например от природния газ, при който емисиите на СО2 са по-малки. Само че залежите на това гориво са или в Русия или то тече към нас по тръбите, минаващи през руската територия. А ако откажат да ни продават или врътнат кранчето? Има и атомна енергия, но в Полша АЕЦ може да заработи най-рано през 2020 г.

Няма никакъв спор за правилността на идеята усилията да се насочат към подобряване на енергийната ефективност на икономиката (тя, икономиката, може да излезе по-ефективна, ако отчетем и сивия сектор) и да се погрижим за добра топлоизолация на нашите жилища. Не само във Великобритания, но и в Полша се полагат много усилия в тази насока. Например в полския държавен бюджет се заделят близо 80 млн. евро годишно за частично (25-процентово) опрощаване на кредитите за термомодернизацията на сградите. Това засяга предимно блокове и кооперации. Значително по-големи са обаче мащабите на всенародната термомодернизация на еднофамилните къщи, само че собствениците им предпочитат да не се занимават с банки. Много показателен е фактът, че в момента в Полша има над 200 завода, произвеждащи топлоизолационни панели, популярно наричани стиропор.

И още нещо. Когато не е ясно за какво става дума, обикновено иде реч за пари. Франция, която сега е начело на ЕС, произвежда електроенергия предимно в АЕЦ и е много заинтересувана пакетът "климат - енергетика" да бъде приет час по-скоро. Към търговията с емисии проявяват интерес големи финансови институции, които могат да ги изкупят наведнъж, а след това да продават по-скъпо. Въобще става дума за милиарди. На всичко отгоре цялата европейска дандания се отнася до около 10% от световните емисии на въглероден двуокис.

*Статията е в отговор на "Новият Варшавски договор" от Юлиан Попов, публикувана в "Дневник" на 13 октомври