Суматохата, която ни заобикаля през последните седмици, поставя естествено въпроса къде е властта в България и защо така се тресе държавата. Защото целта на всяка власт е да гарантира ред, който ограничава рисковете. През последните седмици неудържимо нараства броят на рисковите професии. Освен бързо забогатял бизнесмен, журналист (публицист) и общински съветник такива вече са и съдебен лекар, шеф на кабинет и дори директор на болница. Безредието е другата дума за безвластие...

В европейските кабинетни управления, каквото е българското, почти автоматичният отговор на въпроса "къде е властта?" гласи: "в министър-председателя". Премиерът е естественият властови център, най-влиятелната, най-силната фигура. Той по правило е лидер на най-голямата партия, през него минават всички решения, всички назначения, свързани с изпълнителната власт, а и всички проектозакони, които задават дневния ред на законодателната.

Затова, за да разберем "какво става с властта в държавата?", трябва да потърсим отговор на въпроса "какво става с властовите ресурси на премиера?". Парадоксалната истина е, че през последната година и половина от мандата на Станишев тези ресурси непрекъснато нарастват.

Първият властови ресурс на премиера, е парламентарното мнозинство. През 2005 г. Станишев започна с относително слаби позиции в това отношение. Формулата 8:3:5 означава, че той разполагаше на практика само с 50 процента властови ресурс, а в рамките на тези 50 процента имаше поне още трима силни играчи - Румен Петков, Румен Овчаров и Георги Първанов. Но днес, в края на мандата, според коалиционната аритметика влиянието на Станишев е силно нараснало - след разцеплението на НДСВ съотношението между партньорите в парламента вече е 8:3:3. В парламентарната група на БСП промените пак са благоприятни за премиера - със загубата на министерските си постовe и Овчаров, и Петков по-трудно обслужват клиентелите си от депутати и губят влияние. Оказва се, че

Дори скандалът с телефонните разпечатки на депутатите, за който с голяма доза достоверност може да се предположи, че избухна целенасочено, не успя да ерозира парламентарната опора на Станишев. Развитието на събитията беше такова, че публично премиерът успя да овладее положението и да запази поне засега подкрепата на мнозинството.

Вторият ресурс с ключово значение са външнополитическите контакти. Министър-председателите представляват държавите си на всички срещи на върха - в ЕС това е правило с едно изключение - френският президент. Тук основен конкурент на българския премиер е президентът. Симеон споделяше този ресурс с Първанов, дори при подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС беше дадена писалка и на Първанов, макар че от неговия подпис нямаше нужда. Факт е, че след януари 2007 г. по силата на протокола, т.е. без усилия или заслуги на Станишев, той получи по-силна позиция спрямо президента.

В последните дни и този ресурс на Станишев беше силно ерозиран - от публикациите в "Ню Йорк таймс" и "Интернешънъл хералд трибюн", които написаха, че не БСП, ръководена от Първанов или Румен Петков, а БСП на Станишев е "яла гъши дроб" с представители на групата Стойков - Николов. С други думи - ето го "мистър Клийн". Вярно е, че той бързо декларира пред същите вестници, че ако се докаже, че партията му е получила мръсно финансиране, ще върне парите, както правят европейските политически лидери. Друг е въпросът какво означава "да се докаже" за Станишев и как могат да бъдат върнати четвърт милион лева, след като вече са изразходвани. С какво текущо финансиране трябва да разполага БСП, за да стане това факт в предизборна година!

Третият ресурс, донесъл и най-големите унижения на Станишев, е свързан с правомощието му да уволнява и назначава министри. Той многократно трябваше да констатира, че няма контрол върху министрите и дори върху зам.-министрите на коалиционните си партньори, но също така, че няма контрол върху две ключови министерства - вътрешното и икономическото. Румен Овчаров сключваше договори в енергетиката по свое усмотрение, а Румен Петков ръководеше МВР по свой образ и подобие. Всяка смяна на министри ставаше мъчително и беше предшествана от управленска агония, но въпреки това Станишев трупаше ресурс, а не го загубваше. Назначаването на Плугчиева изглеждаше като опит да се ограничи тази нарастваща власт на премиера, но тя сама предпочете засега да дублира по-скоро Грънчарова и Калфин, отколкото него.

Четвъртият основен по значението си ресурс е партията. Там

а не толкова хората на Овчаров, Петков или Първанов. Защото публично кънти с голяма сила обвинението, че БСП е избрана, за да води лява политика, но по коалиционна принуда провежда либерално управление, което заплашва със срив електоралната подкрепа на социалистите. В момента финансовата криза дава на Станишев неочакван коз срещу лявото крило - той с основание може да каже, че тригодишното въздържане от политика на преразпределение и натрупването на бюджетен излишък е осигурило резерви, с които да се омекотят ударите й.

Петият властови ресурс, в който Станишев изглежда най-безпомощен, е контролът върху информацията и координацията на действията на всички звена на изпълнителната власт. В началото на мандата му западните дипломати бяха впечатлени от странния факт, че при насрочените срещи можеха да прекарат повече от час в кабинета на премиера, без някой да го потърси по телефона или да му донесе папка. Той беше като кукла на витрината. Искрено се съмнявам, че днес Станишев е успял да овладее точно този ресурс. ДАНС беше създадена, за да гарантира, че премиерът ще е информиран и ще има някакъв контрол. Но едва ли съществуването й в днешния й вид може да убеди някого, че Станишев е станал по-информиран и може по-добре да контролира действията на своите министри и висши чиновници.

Последните скандали подхранват конспиративни теории, че някой се опитва да му издърпа черджето. Но

защото докато премиерът акумулира все повече власт, се случват неща, немислими в никоя цивилизована демокрация. Публичните реакции на премиера са реакции на незрял и неуравновесен политик - обижда опозиционни политици, заплашва да даде на прокурор гражданска подписка. Защо е тази управленска невроза? Защото Станишев все така не може да ограничи и на йота властта на своите коалиционни партньори и на партийните си другари да налагат вето на всяка негова инициатива. Четвърта година играта е една и съща - и в коалицията, и в партията мнозинството иска нещата да си останат, каквито са. След всичко това естественият въпрос е: за какво му е толкова власт на Станишев, след като не може да я използва. Всъщност Станишев днес изглежда преял с власт, като... рибка-бананка.