На всеки четири години милиони хора по света се втренчват в президентската надпревара в Америка и преживяват избора с някакъв свой залог, произтичащ от глобалната роля на САЩ. Британският "Икономист" дори организира виртуални избори за Белия дом на своя уебсайт, където всеки може да се регистрира и да "гласува". И докато американците са изцяло фокусирани върху рецесията и вътрешните проблеми, извън страната кандидатите биват "избирани" основно според външнополитическите им възгледи. Между посланията на Барак Обама и Джон Маккейн в това отношение наистина има съществени разлики.

Обама е твърд противник на американската стратегия за национална сигурност от 2002 г. (доктрината "Буш") - основополагащ документ на американската външна политика след 11 септември, който легитимира правото на Вашингтон да нанася едностранно изпреварващи удари по света. Маккейн от своя страна защитава това право и има доста по-трудната задача да преодолее наследството на своята партия и недоверието на света. Той предлага да се увеличи съставът на армията и морските пехотинци. Като противоречива се възприема идеята му за създаването на лига на световните демокрации като алтернатива на ООН, изключвайки Китай и Русия.

По тема номер едно - Ирак,

Барак Обама е категоричен противник на войната още от подготовката й и вижда проблема в Ирак понастоящем повече като политически, отколкото като военен. Той планира изтегляне на войските в срок от 16 месеца и прехвърляне на отговорностите за бъдещето на страната изцяло на иракското правителство. Според него фокусът на "войната срещу тероризма" трябва да се премести към "Ал Кайда" в Афганистан и Пакистан. Джон Маккейн не само подкрепя войната, но е убеден в успеха й. Според него преждевременното изтегляне ще дестабилизира страната и региона и ще освободи поле за международния тероризъм.

Северна Корея и Иран също са предмет на сблъсък. Обама е за директни преговори по ядрените им програми без предварителни условия. Според него да отказваш диалог е арогантна позиция. Маккейн заявява, че не би преговарял директно с режимите в Пхенян и Техеран и е за силен натиск над Иран и Сирия заради подкрепата, която оказват на бунтовнически групировки в Ирак, като не изключва и прибягването до военна сила.

Кандидатът на републиканците използва твърда и директна реторика, каквато Кремъл рядко е чувал. През 2001 г. Джордж Буш заяви, че когато погледне Путин в очите, "вижда душата му". През 2008 г. Маккейн обяви, че когато той се вгледа - вижда три букви: КГБ. Той настоява и за отстраняването на Русия от Г-8 и недопускането й в Световната търговска организация, докато Москва не поработи върху демокрацията си и международното си поведение. Позицията му ясно се отличава от доста умерените и клиширани послания на Обама за партньорство с Русия "в сфери на взаимен интерес", при "зачитане на суверенитета на съседните й държави" и "осъждане на военната агресия".

По отношение на Източна Европа - в случай че Обама спечели, регионът би получил силен съюзник в лицето на кандидата за вицепрезидент Джо Байдън. Приятел още от времето на студената война, Байдън през годините прокарва законодателство, което предоставя милиарди долари на страните в преход. Той е сред най-ярките защитници на присъединяването на Източна Европа в НАТО и сред яростните противници на закриването на емисиите на радио "Свободна Европа" в региона. През август сенаторът реагира първи на руската агресия в Грузия, долитайки в Тбилиси за среща със Саакашвили и предлагайки конкретен план плюс 1 милиард долара помощ за страната. Като цяло

с линията на сегашната администрация. Джон Маккейн заявява най-вече поддръжката си за американския ракетен щит в Полша и Чехия като гарант срещу иранска атака. Обама се разграничава и от тази стратегия като прибързана и недоказана.

Конкретно за Балканите - и двамата кандидати защитават независимостта на Косово. Обама и Байдън (който през 1999 заедно с Джон Маккейн застава зад бомбардировките в Сърбия) заявяват поддръжката си за европейската перспектива на Сърбия и на всички права на сръбското малцинство в Косово. По другата гореща тема - името на Македония, Обама споделя гръцката позиция (въпреки че гласове от лагера му се обявяват за ненамеса), докато Маккейн застава зад Скопие и критикува гръцкия блокаж на македонската кандидатура за НАТО. И двата лагера са доста критични към отношенията на администрацията на Буш с Турция, като се обявяват за стратегическо партньорство с Анкара. Противоречиво в този случай е обещанието на Обама да подкрепи резолюцията на арменското лоби в Конгреса за признаването на събитията от 1915 за геноцид. Маккейн е съгласен с термина, но отказва да подкрепи резолюция с оглед приятелските отношения с Турция.

Маккейн смята, че САЩ и Китай са съперници, чиито връзки ще са базирани по-скоро на периодично споделен интерес, отколкото на общи ценности. Обама обещава икономическо сътрудничество, но е твърдо за натиск върху Китай заради потъпкването на човешките права и религиозните свободи, както и подкрепата за диктаторски режими. По отношение и на Африка лагерът на Обама се отличава със силен акцент, липсващ в кампанията на Маккейн. По повод ситуацията в Дарфур кандидатът на демократите дори демонстрира ястребски подход - ако суданското правителство не допусне силите на ООН, неговата администрация ще бъде готова за водена от Америка военна интервенция на НАТО и Африканския съюз със или без резолюция в Ню Йорк. Колкото до Израел и Палестина, посланията на двата лагера се припокриват - с правото на Израел да защитава сигурността си и със създаването на две държави като изход от конфликта.

Не трябва да се забравя обаче, че възгледите на кандидатите по въпросите на външната политика само щрихират една евентуална насока. Бъдещите президентски решения много

Екипите и на двамата кандидати включват известни имена от предишни администрации, от тинк-танк средите, както и университетски преподаватели и експерти. За Обама работят бившите държавни секретари Мадлин Олбрайт и Уорън Кристофър, бившият секретар по отбраната Уилям Пери, бившият директор на офиса за планиране към Държавния департамент Грег Крейг, Збигнев Бжежински и др. Командата на Маккейн е микс от неоконсерватори като Уилям Кристъл, Робърт Кейгън и Ранди Шунеман (програмни директори в института "Проект за нов американски век", където са заченати много от елементите на външната политика на Буш) и традиционни републиканци като Хенри Кисинджър и Ричард Армитидж. Там са военноморският секретар на Рейгън Джон Леман и бившият директор на ЦРУ Джеймс Уулсли.

Американците ще изберат президента си във вторник, 4 ноември. Останалите имат още ден на http://www.economist.com/vote2008/index.cfm.

* - Авторът е консултант на Американската агенция за международно развитие (USAID) в компанията JBS International