През последните дни една дума влезе в устата на управляващите - за да защитят приетия на първо четене бюджет 2009, те често използват понятието буфери. Фискалните и финансовите буфери се представят като политики и мерки за ограничаване на влиянието на световната финансова криза. Като основен фискален буфер се приема намалението на разходите с 10%, които евентуално могат да се разрешават, ако Министерският съвет прецени, че са изпълнени макроикономическите параметри за 2009 г. и дори тези от прогнозата до 2011 г.

Предоставянето на разпоредителите с бюджетни кредити на 90% от определените им разходи означава, че управляващите се връщат към една

която беше отменена само в бюджет 2008. Да намаляваш с еднакъв процент разходи, които сам си оценил като необходими, показва пренебрежение и неразбиране на публичните услуги, заради които се приемат бюджетните закони. Всичко това погазва финансовата основа на конституционните права на гражданите.

За 2009 г. "буферът" възлиза на 2.047 млрд. лв. Това означава, че излишъкът в държавния бюджет в размер на 489 млн. лв. в действителност е 2.536 млрд. лв., но това няма да бъде записано в закона. Очевидно, че такова намаление не може да се приеме за буфер с определен икономически смисъл. Ако разходите за образование или здравеопазване са обосновани, намалението им с един и същ процент означава, че тези системи се обричат на недофинансиране през цялата година. Дори и в края на годината да се върне част от отнетото, времето, което е останало, едва ли ще позволи да се навакса пропуснатото.

Заслужава внимание декларацията за запазване на прилагания паричен и валутен режим при действащото разменно съотношение. Това е решаващо за нашето относително леко справяне с очакваните ни икономически сътресения през 2009 г. Най-доброто би било, ако по някакво чудо успеем още до средата на 2009 г. да се присъединим към валутния механизъм ERM ІІ - т.нар. чакалня за еврозоната.

В доклада към проектобюджета се твърди, че стабилността на съществуващия паричен и валутен режим се постига чрез поддържане на положително бюджетно салдо и ефективно управление на фискалния резерв. Всъщност това е въпрос, който има различен отговор при просперитет и при криза. От опита на развитите страни се знае, че когато икономиката има възходящ тренд, са оправдани бюджетните излишъци, но при очертаваща се рецесия или забавяне на растежа

Полезно е при този случай да се постигне бюджетен баланс или дори дефицит, като се намаляват данъци и/или се увеличават бюджетни разходи, за да се стимулира производството и вътрешното търсене. Това означава, че за 2009 г. можеше да се очаква да се осмисли досегашната доктрина за поддържане на бюджетен излишък с оглед спада в производството в някои сектори и значително намален икономически растеж. Очевидно обаче тази утвърдена теория и практика не се споделя от тройната коалиция. В бюджет 2009 се прилага странна смес - от една страна, поддържане на всяка цена на 3-процентов излишък, а от друга, декларирано нарастване на разходи за инвестиции. Цената е лишаване от необходимите средства на повечето публични услуги - нещо, което се прави през последните години, за да се реализират излишъци.

проличава и в друга мярка: "При понижаване на стопанската активност и очертаване на перспективи за свиване на външноикономическите дефицити МС получава правото да намали положителното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма с до 1 на сто от БВП, което представлява 700 млн. лв." На тези средства се разчита като допълнителен източник за инвестиции.

При намаление на стопанската активност може да се очаква намаление на външнотърговския дефицит и този по текущата сметка на платежния баланс, но това не означава, че автоматично се осигурява допълнителен ресурс от 700 млн. лв. за инвестиции.

Да се опитаме да разпределим по отделни бюджети сумата на излишъка по консолидираната фискална програма от 2.194 млрд. лв. По проекта за държавен бюджет излишъкът е 489 млн. лв. Според разчета на МФ 738 млн. лв. трябва да се получат от общинските бюджети, 450 млн. лв. - от бюджета на здравната каса и останалата част - около 500 млн. лв., е от извънбюджетни фондове и сметки. Едва ли някой би приел, че с решение на Министерския съвет може да се преразпределя евентуален излишък в общините или в здравната каса. Единствено предвиденият излишък от 449 млн. лв. може да се разглежда като буфер, който да убеждава чуждите инвеститори в нашата финансова стабилност и така косвено да съдейства за очакваната стабилност на валутния борд.

От предложените антикризисни мерки, наричани буфери, основно остава значението на капиталните разходи. В Закона за държавния бюджет са предвидени 2.570 млрд. лв., а според данните в доклада общата сума на тези разходи е 5.192 млрд. лв. Сега се съобщава, че тя дори ще се увеличи. В доклада се обещава да се усъвършенстват процедурите, така че парите за инвестиции да не се отклоняват за текущи разходи, каквато е практиката. При очакван спад на външните инвестиции и при свиване на производството бюджетните пари за капитални разходи могат да се окажат решаващи за осигуряване на заетост. Но съществуват опасения за слабата резултатност на тези разходи поради недостатъчния административен капацитет на министерствата и разпространените схеми за нарушения при обществените поръчки.

Според повечето специалисти от развитите страни за стабилизационни цели могат да се използват както увеличаването на бюджетните разходи, така и намалението на данъчните ставки. Счита се, че промените в бюджетните разходи имат по-голям мултиплициращ ефект, но според повечето изследвания и двете мерки са еднакво полезни при икономически спад. При очертаващото се намаление на растежа у нас би трябвало да се разчита и на намаляване на данъци, и на увеличаване на разходите. Можем да си го позволим поради натрупаните досега резерви, като за 2009 г. намалим планирания излишък до бюджетен баланс. Подходящо би било да се приемат предложенията за премахване на данъка върху дивидентите и намаляване на ставката за облагане на печалбата при едноличните търговци. Но подобни идеи нямат шанс при това управляващо мнозинство. Остава да се разчита единствено администрацията да се справи с процедурите за успешно реализиране на предвидените за 2009 г. 3.055 млрд. лв. инвестиции от европейските фондове и национално съфинансиране. Това е истинският буфер за 2009 г. и всички усилия трябва да се насочат към преодоляване на недостатъците по администриране на европейските пари.