Подобно на мнозина климатолози и аз съм убеден, че климатът на Земята през последните 10 хиляди години не се е различавал съществено от сегашния, а настоящото затопляне всъщност попада в рамките на естествените колебания през този период. Естествените промени в климата не са нищо ново под слънцето.

Сега може би се наблюдава известно умерено затопляне, но въобще не става дума за надвиснала климатична катастрофа. Няма никакви данни, които да свидетелстват за подобна опасност. Ако коректно предвидим бъдещето, ще установим, че евентуалният проблем в идните години ще бъде твърде незначителен, за да тревожи днешните поколения.

Силно предубедената пропаганда, на която бяхме подложени в последните години, трябва да бъде подложена на критика и моята книга се опитва да направи тъкмо това. Въпросът в подзаглавието й "Кое е застрашено, климатът или свободата?" има ясен отговор. Свободата - бих добавил - и благоденствието са застрашени. Предполагаемият мащаб на предизвиканото от човека глобално затопляне е толкова дребен, че ще остане

 

в историята на климатичните измервания. Застрашени са обаче свободата и благоденствието.

В глава 5 на книгата говоря за предпазливостта ("Анализ на разходите и ползите, или абсолютизъм на принципа на предпазливостта?"). Преди време мислех да напиша научна публикация по въпроса, което по-късно прерасна в настоящата книга. Междувременно наистина публикувах научна статия, в която казвам, че предпазливостта е много важна. Всеки, който се осмелява да говори за глобално затопляне, трябва да я има предвид.

Другата ми тема днес е световната икономическа и финансова криза. За много хора това е неочаквано явление. Но вие сте студенти по икономика и знаете, че икономиката е циклична. Желанието да се избегнат икономическите цикли си остава в крайна сметка само мечта. Ето защо след няколко години тази криза ще бъде описана просто като поредния цикъл.

Засега банковият и финансовият сектор в Чехия са относително спокойни. В последните десет години той не натрупа лоши заеми, което днес се оказа полезно. Късметлии сме и защото не използваме еврото. Също така не работим в условията на валутен борд. Чешката крона в някои отношения ни изолира от световната икономика и се надяваме, че можем да избегнем пропадане във финансова криза.

Ние обаче не можем да се изолираме от очевидното забавяне, да не кажа и цялостен срив, на световната икономика и особено от рецесията в държавите, които са нашите основни бизнес партньори. Става дума за търговското салдо. Търговското салдо на Чехия е различно от това на България, тъй като ние отбелязваме стабилен излишък. Последните данни обаче показват спад на износа и намаляване на излишъка. Средният ръст на чешкия БВП за последните три години, който възлизаше между 6% и 7%, вече не е налице. Колко бързо ще пада - не знаем. Учудващо е обаче, че данните за последното тримесечие показаха ускорение на ръста на БВП (сравнено с предишното тримесечие), което е единствено по рода си.

Що се отнася до световната икономика, според мен ще са нужни няколко години, за да се върне в състоянието, което бих нарекъл

Обаче не бихме го задържали завинаги, ако приемем неразумната доктрина на еколозите за предизвиканото от човека глобално затопляне. Нещо, което смятам за твърде възможно, но това е друг въпрос.

Ако приемем, че все пак то няма да се случи, много вероятно е светът да се завърне така или иначе към ерата на положителен икономически ръст, и то в предвидимо бъдеще - със или без г-н Саркози, срещите на Г-20, скъпи спасителни пакети, организирани от господата Полсън и Бернанке (финансовият министър на САЩ Хенри Полсън и председателят на Федералния резерв Бен Бернанке - бел. ред.) и други подобни инициативи. То е подобно на лечението на грипа. В нашата страна имаме поговорка: Грипът минава за седмица, ако идеш на доктор, и за седем дни, ако нищо не правиш.

Като икономист, станал политик, съм обезпокоен от нещо друго. Кризата ще бъде употребена - и с нея ще се злоупотребява, както винаги се е случвало - за подкопаване на базовите институции на капитализма - свободния пазар, дерегулацията на Ронълд Рейгън и Маргарет Тачър и революциите на икономиката на предлагането, институционалните промени на нашата посткомунистическа ера, които се базираха на радикална либерализация, дерегулация и приватизация. Това е реалната заплаха, пред която сме изправени. Икономическият цикъл не може да се избегне.

Наша задача е да опазим свободните пазари от атаките на безотговорни политици. Гледайки сегашното чешко правителство и централната банка в Прага, вярвам, че Чешката република ще се окаже от страната на по-разумните. Надявам се същото да важи и за вашата страна.