Неотдавна Re:TV излъчи документалния филм на ARTE "Американски парадокс". В един от най-престижните университети в света - в Бъркли, Калифорния, през 1969 г. възниква остър конфликт с властите, след като група студенти и граждани се противопоставят на проекта за строеж на спортни съоръжения на мястото на парка. Губернаторът на Калифорния изпраща националната гвардия. Сблъсъкът води до смъртта на един студент, раняването на няколко други и промушване с нож на един полицай.

Днес децата на някогашните студенти са също активни граждани. Всеки ден между 10 и 15 часа привържениците на различните политически каузи и граждански движения излизат на главната алея на университета, за да привлекат съмишленици към своята кауза. Често демонстрациите на групите с напълно противоположни идеи и възгледи съвпадат по време и място - едни срещу други се изправят демократи срещу републиканци, ционисти срещу палестинци, но това не води до сблъсъци. Акциите им протичат по всевъзможни начини - едни скандират, други пеят и танцуват, трети държат речи. Сами организират и президентските кампании в университета. А когато преди време ръководството решава да разчисти терен в кампуса, за да построи спортна площадка, природозащитниците нощи поред спят по дърветата, за да спрат изсичането им. И успяват - ръководството също има памет за бунтовете от края на 60-те.

Как да наречем онова, което се случва в същото време в България с цвета на българската младеж? Студентските шествия от началото на 90-те и бунтът на академичната младеж през 1996-1997 г. отдавна са потънали в забрава. На днешните студенти едва ли би им хрумнало да настояват за "нов обществен договор". А спорадичните им протести заглъхват като глас в пустиня.

В края на ноември започнаха тържествата по случай 20-годишнината на Студентския град - с рисуване на графити по стени и огради, силна музика и известни ВИП личности празнуват в квартала, в който купонът тече денонощно. Кметът на район "Студентски" Димитър Дилчев нарисувал усмихнато човече, с което да пожелае през декември и през идващите светли християнски празници "всички да сме по-щастливи, по-ведри, малко по-оптимистично да погледнем на живота". Политиците обичат да се закачат и снимат и със студентите - на фона на

Пет дни след тържествата, в навечерието на студентския празник, студентът по фармакология Стоян Балтов бе пребит до смърт като куче пред дискотека. По ирония на съдбата и той като Студентския град е също 20-годишен. Но смъртта му показа, че това "академично място" е загинало далеч преди него. Последният блок за студенти там е построен през 1989 г., а върху реституираните имоти се разрази строителен бум. По също зла ирония новооткритата дискотека, пред която беше убито момчето, се нарича "Амнезия".

и този инцидент не е изолиран случай на насилие и смърт. Повечето случаи се премълчават зад завесата на нормативен хаос, академична автономия, бизнес интереси и поръчкова журналистика", твърдят от Сдружението за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове, което нееднократно е изпращало жалби и апели към всички държавни органи най-сетне да вземат мерки за този хаос. Да, това е факт - т.нар. Студентски град вече няма почти нищо общо с академизма. Ето как го описват студентските организации: "Държавните и общинските органи насърчават развитието не на млади учени, хуманитаристи, инженери, медици, икономисти, преподаватели, а на "студенти хамали", строители, сервитьори, гастарбайтери, емигранти, алкохолици, проститутки. Побоищата и насилието пред чалгатеките са нещо обичайно. Кметската администрация години наред отказва да постави каквото и да било осветление. Градинки, паркове, околоблокови пространства тънат в мрак, който покрива насилието, грабежите, изнасилванията, нахапванията от бездомни кучета." Не само Студентският град - и университетите отдавна вече не са място за академизъм. Имотите им масово се дават под наем, като нерядко там се помещават увеселителни заведения.

Симптомите на онова, което се случи, са изложени по-рано тази година с настоятелни искания от студентски организации до Министерския съвет, до кмета на Столичната община, до министъра на образованието. И не защото се чувстват виновни за своя дял в убийството заради бездействие, а защото са уплашени от онова, което се случва в Гърция, управляващите също се "сетиха", че

"в един такъв малък район като Студентски град 37 кръчми, 11 дискотеки и 8 нощни бара са много", по думите на шефа на столичната полиция Николай Янев и на кмета на район "Студентски". Към тях - на 10-я ден от убийството на студента - се присъедини и министърът на образованието Даниел Вълчев, който внесъл законопроект в Министерския съвет. На 11-ия ден се включи и президентът Георги Първанов, който още отпреди 6 години бил предложил мерки, които сам е забравил, както се вижда, заедно с всички останали. Защо чак сега и ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов, президентски съветник, се сети да роптае срещу "най-безобразната реституция"?

И полицията можела да вземе мерки, и кметът на района, и общинските власти, и силите на реда са можели да подложат на щателна проверка всички заведения в района и да затварят заведения. И ново РПУ можел да построи вътрешният министър. И ректорите набързо яхнаха студентското шествие, въпреки че досега не са се интересували къде и как живеят възпитаниците им. Така че не реституцията е виновна, а безобразието на всички заемащи отговорни постове, заети най-вече с търсенето на какво и кого да прехвърлят собствената си отговорност.

Чак днес се оказва, че всъщност можело да се наложи особен статут на Студентския град, както във всички кампуси по света. И държавата можела да изкупи терените и да строи нови прилични общежития. Но вече е късно - Студентският град отдавна се е превърнал в Мутроленд, а случилото се пред дискотека "Амнезия" е част от неговата емблема.

Всъщност цялата ни държава е като Студентския град - корупция, престъпност и страх, мизерия и безмозъчен лукс, обилно заливани с чалга. До пълна безпаметност. И ако някой поиска да я променя, ще трябва да започва от самото начало. Тази амнезия не може да е оправдание, защото е въпрос на избор.