За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
*****
НеутралноСупер - бива ви в диагнозите. Но е време да се заемем с лечението.
www.bulgariangreens.org
*****
ВеселоБългария е 27 област на ЕС.Няма нужда от управляващи, а от изпълняващи областни администратори. Това е!
*****
НеутралноС цялото ми уважение към г-н Пенчев, не съм съгласен с един от неговите изводи:
"Всъщност в обществото ни са се натрупали различни типове гняв, които са разноформатни, трудно съвместими и в крайна сметка от тях нищо не следва. Затова по форумите уж всички викат "Долу комунистите", а те не падат."
Гнева се трупа, г-н Пенчев, искри винаги има. Въпросът е когато пламне огъня, да има достатъчно натрупан гняв и недоволство, за да не позволим този път комуноидите да се "снишат" за 4 години (докато някой като Иван Костов вади държавата от света на мъртвите), а после да си вземат своето ликуващи.
Целта е този път комунистите да изчезнат, физически да изчезнат. Единственият добър комунист е мъртвият комунист. Всички останали форми на комуноидна психика са се доказали през 20 век (че и началото на 21-ви) като двуличие.
*****
НеутралноВ 1949 г. на едно конспиративно събрание
на говорителя се зададе въпрос кога можем да очакваме освобождението от комунизма.
той отговори, "най-рано до 1953 г. Тава ни смрази! 1953 г.??? Дойде 1953, дойде 1963, 73, 83 ... ни освобождение, ни дявол. Та така и с тези които очаквали
големите промени в 1989 г. до 5-10 години. Както вървят работите сега, Господ знае кога пак ще запеем "Мила родино! Ти си земен рай"! То ние по-старите няма да го дочакаме, но дано нашите деца и внуци го видят.
*****
НеутралноОт прогнозите в минало и бъдеяе време, само в тези на Господинов има някакъв смисъл.
Да добавя и аз анонимната си прогноза:
Bulgaria must be free till the year two thousand twenty three ...
*****
НеутралноРоберто,йазека затова избегах преди двасе годин от каскетето(ШУМКАРЕТО),дет викааа канче на коланче и жените са обшти,теа дет не са бегале у СВЕТЛОТО КУМО БАДЕШТЕ да галсует и да не окат,че другарето дет не са измрели тепат ЙАКО
*****
НеутралноНещо не схващам, моля те да ме светнеш,"докато някой като Иван Костов вади държавата от света на мъртвите" .По-точно- как вади?
*****
ГневноПрез цялата 2008 сме свидетели на пълзяща европейска дезинтреграция и връщането ни отново в прегръдката на империята от север - Русия. Цялото посредствено и пошло в нашата политическа класа лъсна още от началото на годината с подстрекателските изказвания от най-високия връх на държавата - президентството, за някакъв си заговор срещу България, като се премина през нахалството и простащината на висшите чиновници - Гагаузов, Орешарски, Румен Петков, на някакъв си зам-министър на регионалното развитие и останалата крадлива банда начело с тройката разбойници - Станишев, Доган и Симеон, и се стигне до откритите призиви на част от престъпниците в парламента в лицето на онзи клоун Овчаров за бойкот на Европа да не си плащаме вноските след като са ни спряли парите поради кражби (на кражбите те казват "двоен стандарт"
. Оказа се че наистина желанието за еврочленство на престъпниците са европарите, и след като ги няма, няма защо да сме там.И така - изглежда че наистина се оказахме, според онзи руски дипломат, че сме троянския кон на Русия в ЕС. Бандата управленци, като истински социалисти решиха да ерозират ЕС отвътре, като се опитват да налагат престъпните си правила на общността и да я мутризират до пълен разпад, подобно на това, което се случва в България.Пък ако номерът не мине, както и се очакваше, ще им обявим бойкот, защото Русия вече си е напазарувала необходимия брой политиканти в България, готови да ни предадат в мечешките й обятия. Черешката на тортата на тази тенденция беше демонстриран най-нагло и безцеремонно от Първанов с липсата на знамето на ЕС. Така че годината на България в Русия като нищо може да се превърне в годината на връщането на България в лоното на руските имперски интереси
*****
ЛюбопитноНа Россия не им трябва още един хрантутник, трябва им троянски кон в Европа за крадене и препиране на пари.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите.
*****
Гневнолоното на руските имперски интереси
Които България беше напуснала през 1997-2001 при управлението на правителството на ОДС начело с Иван Костов. Затова и беше тази просташка и безпрецедентна атака срещу това правителство и лично срещу Иван Костов.
*****
НеутралноЕвала на Божков.
*****
РазстроеноСеди дядо Мануш пред прозореца на замръзналата стая и гледа трупащия се сняг.
Мръква се и започват да изплуват сенки от полумрака...Ето, портичката леко избутва трупащия се сняг и в двора влизат Калин и снахата Елена а пред тях припкат внучетата,Мануилчо и Петринка ... такива каквито си бяха преди четири години,когато заминаха! След тях влиза и Перуна (но..тя нали се помина есенес)! На вратата се тропа и дядо Мануш се вдига да отвори...но не, сторило му се е! Сяда и отново гледа през прозореца...
Сутринта,пощальонката носеща пенсията и пощенския запис от Канада намери дядо Мануш зад прозореца с щастливо лице и поглед вперен в заснежения двор. До ръката му на масата лежеше старомоден ДжиЕсМ с набрани три цифри...кодовия номер на далечна Канада...
ЕЕХ!
Българино, започваш да си плащаш за безразсъдството и заблудите!
*****
Неутралнобългарските журналисти анализатори са като химизирана тоалетна хартия след употреба да се почисти за следващия/тема/
*****
Неутралноако се имате са добри журналисти да бяхте поне използвали българска дума в заглавието вместо 'колумнисти'. Ама то мислене си трябва за това, не е лесно...
*****
Неутрално№1 предлага изход.Другото е колективна психотерапия.
*****
НеутралноЩе гласувм за Костов,защото той единствен натири руснаците от Бългрия!
*****
НеутралноБезкрйно съжалявам,че се излъгах със Симеон Сакскобурготски-този агент на КГБ,който дойде в България,и заедно с колегите си агенти от ДС- да отреже пътя на Костов!Боклук!
*****
Неутрално"Безкрйно съжалявам,че се излъгах със Симеон Сакскобурготски"
Не си единствен. Познавам българи, които емигрираха още преди 1995 - заклети антикомунисти, образовани и прогледнали, които искрено смятаха, че царя е път за българия (на фона на общата кал от ДС)
Но за съжаление не бяха преценили, че едно мадридско шмекерско г*вно е в състояние толкова низко да падне, че да олиже ботушите на убийците на целия си род, в замяна на едни гори и резиденции. (Гори и резиденции които, впрочем, индивида може да консумира само ДОКАТО продължава да поддържа същите тези комуноиди - идеална хватка да го държат изкъсо!)
*****
Неутрално"№1 предлага изход.Другото е колективна психотерапия."
Не си прав...
Все още в България е нужно да се показва и да се повтаря, че ЦАРЯТ Е ГОЛ. Защото все още адски много хора, оплетени в лъжите на комуноидната пропаганда, седят на площада и викат "да живеят новите дрехи на царя!" - или още по-зле, седят вкъщи, сумтят над сметката за парно, и тихичко повтарят "абе кво ме интересува царя как е облечен"
(В случая под 'царя' имам предвид героя от онази хубава приказка, а не мошеника от Мадрид)
*****
НеутралноЗасечени 1 милиард евро на руската мафия
05 януари 2009 / News.dir.bg
1 милиард евро на руски мафиоти са минали през сметки на българска фирма в наши банки за по-малко от година.
Парите идвали от Русия и с фалшиви документи за фиктивни търговски сделки били превеждани в чужбина, предаде БЛИЦ.
Още нещо да се добави? Мами4ката ти Гоцеее
Alien
Рейтинг: 954 НеутралноАма и Гоцето както Симеончо най-вероятно се е уредил за след края на мандата. Ако е достатъчно умен - в някоя руска компания, въпреки че той е толкова прост че и там няма да го вземат. Аз се надявам да се сбъдне 2-ката в домакински мач на Челси. Не че ще го окошарят, но поне да го видим с белезници по Канал 1, хахаха.
*****
НеутралноС България е свършено. Ако сега не бяхме 21-ви век, а 19. При положението, което е в страната от 20 години и с компетентността и корупцията, които царят във всички институции от правителство, през съд, полиция и армия, до сега от три страни щяха да са нахлули чужди армии.
Последно това се е случило през 14-ти век и всички сме го учили, какво е станало тогава? Ама май не всички сме го учили!
*****
Неутрално"Георги Господинов:
1 година по-късно, 20 години по-късно
Преди една година основната ми прогноза беше, че усещането за изгубване на смисъла и демотивацията да се живее и работи в България ще бъдат водещи през 2008."
Как добре го е казал! Точно това се случи с мен. След 2000-та година вярвах, че нещата постепенно ще се оправят и че грешки ако има са си в мен, но през 2008-ма окончателно се убедих, че от България нищо не става. Защото колкото и да се старая и да съм добре и вкъщи всичко от злато да си направя, щом отворя вратата вътре ще нахлуе прах и мръсотия, а като излезна на улиците ще трябва да прескачам дупки и да се пазя от идиоти, които се опитват да ме сгазят и т.н. и т.н.
Единственото ценно, което остава в България са приятелите и семейството, но когато и те заминават или изчезват един по един... тогава...
*****
НеутралноСъгласен съм с "чичото от село" - Всички ги е страх от Костов, защото каквото направи неговото правителство даде резултат по-късно, и се приписа на комунистите.
Но за съжаление медиите ще се засипят с платени кампании и обикновеният народ, който не се интересува толкова, отново ще се хване под ръчичка и с изцапаната с корупция и кражби червена бюлетина ще ни върне още 10 години на зад.
*****
НеутралноКакво толкова е направил! Не си създавайте кумири!!! Даже и досие му четох някъде. Във валутен борд, нямаш голям избор, да правиш кой-знае какво!Да не би да пребори корупцията? Може да се каже обратното- Въведе ПЪЛЕН контрол в корупционните схеми, и за това разкара Цонев и Бисеров, щото лапаха много и без контрол!Не можа бда си надвие егото и за това, СДС е нищо!
*****
ЛюбопитноЕвропейската статистическа агенция съобщи, че България е изправена пред демографска катастрофа, ако бъде сравнена с останалите страни-членки на ЕС.
Според Евростат, в България има най-висока смъртност и най-висок отрицателен прираст на населението през 2008 година от целия ЕС.
Най-ниска е раждаемостта в България с 9.4 раждания на 1000 души от населението, а най-високата смъртност е пак в България - 14.2 на всеки хиляда души.
Единствено населението на България ще намалее през 2008 година с 4.8 на хиляда.
Евростат отбелязва, че през тази година населението на 20 страни-членки на ЕС ще се увеличи, а в България отново то ще намалее.
Материал на kafene.info
*****
НеутралноОт кое село си чичее! Костов да не чека от село гласове!
*****
НеутралноПо повод прогнозите за следващата година:
ФИНАЛЪТ НА ГОДИНАТА
Цитат от последната ми тема в един друг форум:
...
Тук започнахме с неолиберализма, като основен враг на съвременното човечество и ще завършим с него. Защо той е такъв ли?
Ами, защото неотдавна изминалият 20-ти век беше векът на три доминиращи политически теории – либерализма, комунизма и фашизма. Като цяло, тези направления се образуваха, развиха и изчерпаха своята историческа приложимост и завършиха именно през миналия век. Днес ние действително сме стигнали до тази граница, където трите предидущи политически теории почти напълно са изчерпали себе си.
Интересното при това е, че теориите, които са се появили по-късно, изчезват по-рано. Фашизмът, който се появи най-късно от всички, загина по-бързо от другите. След това дойде ред на комунизма. Либерализмът – най-старата от трите теории – изчезва последен. Интересно е също да се забележи, че – това, което е провокирало края на една идеологическа теория се явява също онова, което е предизвикало нейното раждане. Например, фашистките идеологии са се появили във връзка с войната и са изчезнали също във връзка с войната. Комунизмът се е появил заедно с работническата класа и е изчезнал с нея. Либерализмът се е появил заедно с паричната система и ще изчезне когато системата се смени и доларът престане да бъде единствено приетата единна валута.
Освен това, всичките три системи са свързани с обществения прогрес и развитие предизвикани от индустриализацията и ще изчезнат, когато индустриализацията започна да отстъпва място на постиндустриализацията или както казвам аз – когато механизацията на физическия човешки труд се изчерпва, като двигател на общественото развитие и отстъпва място на компютеризацията на умствения труд на човека, която става новият двигател на това развитие. Заедно с това, разбира се, предстои да се сменят и обществените класи, чрез които се осъществяват процесите на развитието. Тоест, всичко предстои да се смени – вида на демокрацията, ролята на класите и начина на развитие. Нелогично е при това да се мисли, че либерализмът ще остане. Надвисващата над нас финансова и икономическа криза предстои да ни убеди, че той е окончателно остарял и отдавна носи само вреди.
Но, днес либерализмът е главният враг на човечеството още и защото:
Първо и преди всичко – защото той е все още тук, когато комунизмът и фашизмът са изчезнали.
Второ – той все още е съхранил известна част от своето могъщество в мащабите на планетата, а разумните хора не трябва да изпадат в заблуждението, че от стратегическа гледна точка главният враг е този, който събира най-много ненавист срещу себе си – не, това няма нищо общо – главният враг просто е врагът, който е най-могъщ.
Трето. Третото вече го видяхте изложено по-горе.
*****
НеутралноДо селския чичо:
Цитат:
ВЪПРОС КЪМ ВИЕЩИЯ СЕДЕСАРИАТ С КРАТКА ПРЕДИСТОРИЯ
През 1995 година прикритите заговорници в българските реформи – руснаците и техните местни мекерета и закоравели перестройко-превратаджии вече се бяха напълно отчаяли от Жан Виденов, който от страх или от честност, или и от двете едновременно, беше отказал да ги слуша и не им даде, например, земята под газопроводите. Заради него руснаците бяха принудени да си построят един изключително скъп газопровод (Син поток) през морето. Но му отмъстиха жестоко – организираха му първо зърнена и после банкова криза, докато накрая успяха да го свалят заедно с цялата му партия.
След като през 1996 година новата руска кукла на конци – кучешки виещият, лаещ и хапещ всичко и всички наоколо български седесариат – беше възкачен на върха на държавата, на вече добре омаломощената от предизборните сътресения шашардисана публика нямаше никакъв проблем да й бъде пробутана версията, че бързото излизане от кризата още през следващата 1997-а година се дължи преди всичко на гениалната му неолиберална икономическа политика като нов български политически фактор, само не и на наистина все още съществуващата стабилност в устоите на държавния механизъм, която успя да удържи на изкуствено предизвиканото отвън земетресение.
Всъщност, обаче, беше точно така – стабилността на държавата се запази именно защото паниката беше предизвикана и организирана отвън и изкуствено и съвсем не беше родена и обусловена отвътре и естествено. Защото, ако погледнем на нещата от обратната им страна – най-голямото доказателство, че кризата е била предизвикана отвън, а не е била породена от дълбоки вътрешни проблеми, е точно в мълниеносно бързото възстановяване на държавата, веднага след смяната на нейния политически режим.
Това е истината.
Така, че – виещият седесариат има много здраве – той е живял през цялото време на своята ужким власт в дълбоко заблуждение относно реалните фактори на своята електорална привлекателност и възможности да задържи за дълго това, което му беше дадено. Защото, веднага, след като седесариатът окончателно се самозабрави и реши, че вече е във властта завинаги, защото ужким е взел страха на комунистите, му беше скроен гениален номер с довеждането отвън на царя, който ловко и неусетно (изпод вирнатия прекалено нагоре и неусещащ заплахата, запушен от глупост седесарски нос) измина целия задължителен шахматен път на превръщането си от проста пешка в доминиращо решаващ политически фактор.
Читателят, разбира се, е видял заглавието на темата и предполага се да е наясно, че, за съжаление, панегириката на Иван Костов, която обикновено се използува в такива случаи, за да се просвещават с нея заблудените овце, при така зададената тема няма да може да свърши работа. Овцете в България отдавна вече са на привършване не само физически, но и духовно – по-голямата част от тях още веднага след промените си отидоха в кланицата на реалната действителност. Но въпросът на темата, всъщност, е друг и той не касае тази или онази личност, защото става дума за прилаганата от виещия седесариат погрешна неолиберална икономическа теория, която абсолютно отрича намесата на държавата и от години наред се пъне да отстрани тази държава отвсякъде.
Добре, ама вече не само ние, а всички днес виждаме, че Маркс е бил прав – свободата на пазарните отношения неизбежно води до тежки кризи, които могат да се решават само и единствено чрез намесата на държавата.
И в случая изобщо не става дума само за намеса на американската държава единствено в полза на огромния световен застрахователен гигант AIG, който изпищя първи след фалита на исторически до този момент недосегаемата банкова светиня Lemon Brothers.
Не, въпросът е изцяло принципен!
Още повече, че днес (всъщност, още през лятото на 2008-ма година) – ние разбираме, че американската държава отдавна си е дала ясна сметка за това, но срамежливо е криела своите изводи и действия от публиката. Тези неща, обаче, не могат да се крият вечно – макар и с голямо закъснение, днес ние получаваме официалните признания на американското правителство за нещо, което винаги е висяло като логически неотстранимо подозрение във въздуха:
– че американската държава години наред е давала безвъзмездни многомилиардни субсидии на Boeing в конкурентната му борба срещу Аirbus!
Защото до този момент концернът Boeing беше представян от управляващата света неолиберална политическа и икономическа доктрина на американците като напълно успешен чисто (!) частен проект, а консорциумът Аirbus обратно – като недопустимо (!) държавно субсидиран такъв. Разбира се, както и следваше да се очаква – тази, макар и много дълго и упорито поддържана, но, за съжаление, напълно фалшива и изкуствена, пропагандна картина на американския неолиберален идеал за пълно щастие в глобалния световен бизнес в края на краищата не издържа на проверката на времето и се оказа поредния празен американски блъф и пълна лъжа!
Е, и въпросът ми, при това положение, беше – какво ще прави нещастно виещият седесариат сега, в името на каква друга икономическа политика ще почне да вие, след като вече започна да става напълно ясно на всички наоколо, че неолибералната политическа и икономическа измама, за която нещастно заблудените седесарски овце толкова дълго се бяха хабили да се правят на кучета през годините на прехода, е ... напълно фалшива?
Така идваме и до другия голям фалшификат – за да изтъкне безусловно своите ужким неотразими предимства, неолибералната пропаганда създаде една абсолютно лъжлива картина за реалния свят на своя основен политически опонент – идеята за социално, а не либерално, общество.
Вярно е, разбира се, че практическата реализация на социалистическата идея, както в своя западен, така и в своя източен европейски вариант имаше важни и съществени недостатъци.
Защо, обаче,
(веднага след изкуствено сугестираната отвън с публично добре известните напоследък политически, икономически и чисто диверсантски подривни усилия на американската свръхдържава – ужким „естествена” разруха от 80-те години на миналия век в източноевропейския социалистически модел)
неолиберализмът си позоволи да изпише себе си пред публиката като единствено и безгрешно идеален?
Защо, на този успешно фалшив за доста дълъг исторически период собствен „идеален” фон, неолиберализмът непрекъснато се опитваше упорито да внушава на всички отдалечено запознати със случая, че именно недостатъците на източноевропейския и западноевропейския (в много отношения – коренно различни) видове социализъм, а не преди всичко техните големи постижения и успехи, са били главната и основна характеристика на епохата от края на миналия век в Европа?
Защо неолиберализмът си позволяваше постоянно да внушава, че несправедливостите и недостатъците на социализма не само са били нарочно измислени и създадени от социалистите, но и дори са били приемани за напълно нормални и естествени от тях, защото тяхната вътрешна същност, и като хора, и като идеология, е била принципно некачествена и лоша още по рождение и дефиниция?
Аз бих казал, че това бяха големите грешки на либералното светоусещане, които ние левите хора, като силно пострадал обект на злонамерено фалшифицирана, жестоко несправедлива критика, няма да можем да забравим и да простим никога. Всичко друго от либералната критика, за съжаление, е повече или по-малко вярно.
Но, за бога!
Една от основните мотивации на социалистическото обществено строителство винаги е била именно критикуваните както отвън, така и отвътре недостатъци и грешки да бъдат отстранявани!
Доколкото е било възможно и реално осъществимо, това се е правило винаги и принципната тенденция за непрекъснато усъвършенствуване на социализма е успявала постоянно и се е налагала все повече и повече. Огромното мнозинство на останалите още живи социалисти и леви симпатизанти, дори и днес би потвърдило това веднага и на всеки. Също така, разбира се, обективните съвременници и реалните участници в градежите на епохата, без да бъдат непременно ярко политически убедени и оцветени социалисти или комунисти, много добре знаят това, защото социалистическите градежи бяха дело на всички, а не само на левите хора.
Кой тогава даде правото на неолибералите да отричат това?
Те какво – да не са били упълномощени пратеници на дядо господ? Или може би са си помислили, че, след като веднъж са успели да го хванат за края на шлифера, вечно ще си стоят закачени там?
Как ли пък не!
Защото, ако не друго, най-малкото поне, те със сигурност започнаха да се мислят и да се изживяват за много по-големи и по-далеко виждащи от тези, чийто огромни усилия и постижения в общественото развитие започнаха напълно да отричат.
И кой правеше това най-силно и гръмогласно?
Главно – непостигналите нищо, заради криещите в самите тях вътрешни причини, самовлюбени некадърници и отхвърлените от живота, обидени парцалкьовци.
Какви достойни за уважение постижения в личния им живот или в обществения живот на държавата им даваха сили за илюзията, че те имат право на това?
Общо взето – нищо особено.
Когато хората разбраха, че тези бездарници не стават за нищо и се отдръпнаха от тях, вече беше късно – решението за революционен политически завой в обратна посока вече беше взето по демократичен избирателен път, включително и за съжаление – с мощната електорална подкрепа на масата от безпросветните лековерници, оставили се да бъдат временно заблудени от лесните идеи на възбудените отвън да се развихрят на максималните си обороти, неуспели в живота некадърници.
Макар, че ... на това демократично избрано революционно решение още в началото на реформите трагично му липсваше не законово достатъчното, а исторически необходимото!
Имам предвид добре известното от всяка истинска революция – пълно, към дадения исторически момент, обществено единство. Нито една истинска революция в историята досега не е била извършвана с електорално болшинство. Революциите могат да се правят само с пълно обществено единство. Но, ... него го нямаше и то не можа да бъде постигнато.
Тази, в крайна сметка – наистина трагична, липса на жизнено важно качество в наложените ни отвън, революционно променящи хода на обществения живот, либерални реформи нямаше как да не се отрази на по-натъшния ход на събитията и обществената подкрепа за неизбежната съсипия на революционните промени, експоненциално прогресивно намаляваше с течение на времето, докато не се сви окончателно до размерите на твърдия електорат, който беше генетически обвързан с далечното минало и разбира се – не можеше да го прежали само през едно или две поколения.
Ето защо в предизвиканите под непреодолимо силен външен натиск български неолиберални реформи, всъщност, нямаше нищо истински стойностно българско и те се извършваха на тройния принцип на абсолютно безпросветното преписване:
1. Прекопирай отвън всяко мероприятие, без въобще да мислиш или да „мърдаш индигото” и пренасяй колкото може по-бързо копието вътре.
2. Налагай мероприятието веднага, без изобщо да се интересуваш от това, какви възражения и разрушения ще предизвикваш.
3. Щом при другите това мероприятие е работило добре, значи и тук няма как да не даде резултати.
На този принцип кучешки виещият и куцо подскачащ на един крак масов седесарски електорат от наши родни български заблудени овце беше готов веднага да зареже всички местни растения, от които досега сравнително добре се хранеше и да започне на секундата да засажда само новите, макар и възкисели за някои, но ужким много по-витаминозни, лимони на либералната свобода и демокрация навсякъде в България, дори и на ... Черни връх.
Защото нещастно заблудените от мощната и непозната за тях външна пропаганда местни лековерници, докато не видяха сами, не пипнаха и не си удариха главите в точно обратното на тъпите си овчи въжделения, през цялото време на реформите продължаваха да си мислят, че ... необходимите за либералните лимони оранжерийни съоръжения ще си пораснат сами, заедно с лимоните, защо не ... даже и на Черни връх.
Същата празна и безпросветна, външно прекопирана пародия на логика се прилагаше през цялото време на реформите и към комунистите. Бяха положени всички усилия те и всичко направено от тях и заради тях да бъдат отречени и забравени изцяло.
И все пак, независимо от всичкото отрицание и оплюване – основната характерна представа за втората половина на миналия век за България, в съзнанието на масата от хората си остана преди всичко като за постоянен труд и съзидание, защото в това участвуваха всички, а не само убедените в комунистическата идея със сърцето или със стомаха си.
Ами помислете си само – през всичките последни 20 години на либералните реформи най-съществените събития в обществения живот на българите бяха неправомерната приватизация, варварското разрушение и далавераджийските кражби на създаваното преди това в държавата на социалистите, обществено притежавано имущество. Значи толкова много е било създадено, че, въпреки разбираемо ненаситната лакомия на новите, необлажили се още от властта, либерално преустроили се чорбаджии, те не можаха да го изпокрадат и да го разграбят за цели 20 години! Нещо повече – по всеобщо мълчаливо признание ... още е останало какво да се прави по въпроса.
Това какво идва да покаже дори и на тези, които не искат изобщо да го виждат?
Труд и съзидание от всички българи – това е била основната характеристика на старата социалистическа държава, а не простотия и подтисничество, както постоянно твърди фалшивата неолиберална пропаганда!
Вярно е, че и това последното го имаше и то, за съжаление, повече отколкото на всички нормални хора тогава им се искаше, но аз вече казах:
– грях им на душата на всички критикуващи,
ако се опитват да пренебрегват постоянните и небезуспешни усилия това:
– типично по нашенски исторически българско (!)
– и политически изобщо отникъде необвързано (!)
безпросветно варварство да бъде все повече и повече разчиствано не само между самите комунисти, но и в цялото българско, тогава социалистическо, общество.
Естествено, както е добре известно – в това отношение всеки, който бърза – бърка. Постепенното филтриране на варварската генетика, присъща на един народ, може да става само много бавно – чрез постоянното образоване на много поредни поколения.
Българските пишман-реформатори, поради вътрешно характерната за всички неуспели в живота некадърници безпросветност, разбира се, не мислеха така, а си въобразяваха точно обратното. Затова те абсолютно погрешно потърсиха сметка единствено и само от комунистите за простотията и подтисничеството, осъществени във времената на социализма от исконно исторически българските, но безцветни политически, макар и винаги прикриващи се зад силните на деня, трудно изкореними и още неизкоренени от недрата на нацията, варвари.
Което беше грешка, защото те, разбира се, не намериха тази сметка да лежи изцяло само при комунистите – всички днес добре знаят, че – въпреки това, че комунистите бяха изцяло отстранени от властта в държавата – простотията и подтисничеството, исторически присъщи на българските варвари изобщо не бяха унищожени. Напротив – тези исконно български, непривнесени отникъде, характерни народни черти безпрепятствено си продължиха да си съществуват също и при либералните пишман реформатори, като дори отидоха още по-надалече, защото неочаквано бяха много силно подхранени от също типично по нашенски исконно българската, варварски крадлива и лъжлива лакомия, която се развъртя на пълни обороти именно благодарение на погрешния либерализъм в реформите.
Както вече току-що казах – правилото за лечение на тези народностни недъзи е съвсем друго. Открил го е още Любен Каравелов, който веднага след обесването на Левски е излязъл от задграничния, така наречен български революционен централен комитет и е започнал да издава вестник ... Просвещение.
Ама, ... кой да ти учи и да изпозува после наученото?
Това беше, за съжаление, главната характеристика на наложените с натиск отвън върху българските безпросветници либерални реформи.
Сега за Костов. Аз не твърдя, че той е русофил или зависим от русофилството. Никъде не съм го казвал. Това, което казвам аз е, че неговите интерпретации на реформите в много по-голяма степен съвпаднаха с плановете на руснаците за развитието на нещата в нашата държава и това никак не е било случайно!
Обратно – вижданията за реформите на неговите политически противници комунистите устройваха руските мекерета и перестройко-превратаджии в много по-малка степен!
И именно поради тази:
– изкуствено създадена и
– подмолно отгледана,
– нерегламентирано наторявана и
– природонесъобразно развила се,
– вътрешно фалшива
разстановка на местните български политически сили в началото на реформите – логически закономерно се стигна до жесток конфликт, който беше разрешен по добре известния още от борбата срещу Тодор Живков руски, тоест:
– изцяло задкулисно постановъчен и
– подло превратаджийски
начин.
Тази поразително дълбока духовна близост на предварителните подготовки и направлявани очевидно отвън действия по свалянето от власт на Живков и Виденов май и досега не е направила никакво впечатление на никой от традиционно тривиално повърхностните медийни анализатори?
Напразно.
Защото, след като Луканов се уплаши и не можа, именно Костов направи това, което руснаците най-много искаха да стане в България – бърза и дивашка, разрушителна приватизация.
Не сте ли забелязали, че точно същото се правеше по това време и в Русия?
Напразно.
Защото това беше главната цел на перестройко-превратаджиит
Което днес е факт, с който и виещият седесариат е напълно съгласен, нали?
Има си хас - сигурен съм, че е така.
Но, той забравя откъде започна всичко и кой беше поставен и сугестиран да нанесе подлия решителен удар срещу хората, които нямаше да позволят това да стане!
Затова аз казвам, че Костов е човек на руснаците – той направи това, което те искаха да стане и те точно затова махнаха Виденов и сложиха него.
Днес България е европейска и атлантическа държава с руско-олигархични икономически характеристики – тя е почти изцяло изкупена от перестройко-превратаджиит
Няма друга такава олигархизирана държава, освен Русия, разбира се. Това искаха руснаците и именно с издигането и поставянето на Костов на върха на държавата и по начина, по който го направиха, те успяха за пореден път подмолно да разбият своите стари основни противници – местните български комунисти, които нямаше да ги послушат и да допуснат подобно нещо.
Спомнете си също така и цирковете, които ставаха по това време в партията!
Как и защо така избранниците на мнозинството изведнъж се отказаха от целите, в името на които това мнозинство им беше дало своето доверие?
И до днес няма публичен анализ на тези събития и това съвсем не е случайно.
Но, ... това си е наша вътрешно-партийна работа и ние рано или късно един ден ще си я свършим!
В тази връзка, обаче, въпросът ми към още виещия, изначално заблуден седесариат е друг:
– след като вече е напълно ясно и на слепите, че неолиберализмът, който в началото на реформите ни беше куриозно едновременно натрапен отвън както от руснаци, така и от западняци, окончателно се провали и тръгна да си ходи, за какво ще продължите да виете вие?
*****
Неутрално"това тихо отчаяние ще обхваща все повече една активна, образована и дори реализирана част от българското общество. Има значение. Това не е отчаянието на изпадналите, на неуспелите, на бедните, на унижените и оскърбените, което си тлее през всички тези години. Към него се прибавя една нова класа на разочарованите и омерзените. Класата на онези сравнително млади хора, които не заминаха през 90-те къде поради страх и колебливост, къде поради измамното усещане, че ако си добър в нещата си, България не е чак толкова лошо място. Днес те имат работа, вероятно не страдат от липса (нито от излишък) на пари." - абсолютно съм съгласен с Георги Господинов. И правейки аналогия с това, че най-страшното робство е приетото робство, ще добавя, че най-страшната апатия е на успелия, но разочарован човек.
*****
НеутралноМили приятели,разбирам вси4ко ! Едно само всеки българин да разбере - ЕВРОПА ПРИЗНАВА САМО РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗБОРИ !!! ИМА НАДЕЗДА ! Тя е в изборите- в момента друг изход няма!!Но вси4ки
а мо6еници-берно е! Избери най-малкият според теб и гласувай! Това е спасението,ако искаме някаква промяна? Озлоблението,стоенето в дома,ходенето за гъби....това е пропаганда за не у4астие/за6тото турци и комунисти отиват под строй....и пак 6те спе4елят../ Пи6ете какво да се направи за да гласуваме 90%-на мен както и на други ни е добре...но идвам специално за това. ДАЛИ ОБИКНОВЕННИЯТ БЪЛГАРИН 6ТЕ ПРОУМЕЕ ТАЗИ ИСТИНА? Д А Н О !! Успех за България !
КАФ
Рейтинг: 8 ЛюбопитноАй Би Ем - Добре казано!
Новият 21 век ще мине под знака на Информационното Общество на Знанието (ИОЗ) което обединява в себе си трите политически теории на 20-ти век.ИОЗ обединява Либерализма,Комунизма и Фашизма в Единна теория на Фашизма на Комунистическото общество в което всяко семейство влиз с Либералните си идеи.
Фашизма е Съвършенството
Комунизма е Мозъка
Либерализма е Поведението
Съчетанието им е описано по горе.
Всяка държава вече тръгна по свои собствен път към Глобалния Комунизъм.Не е далеч денят ,но няма да е през 2009 когато всички държави ще станат част от една съществуваща все още само в бъдещето организация наречена Световни Обединени Щати ( СОЩ ) или на английски WORLD GLOBAL STATES!!!
Иначе през следващите 3 години ще се пролее доста кръв ПО СВЕТА И У НАС !
Имаше някога такова предаване по тогава все още съществуващата Българска Телевизия чието Лого беше Земното кълбо което идваше от нищото и се материализираше всяка вечер пред очите ни точно в 20:00 часа опасано от движещ се банер с надпис ПО СВЕТА И У НАС.В края на новините пак се смаляваше и си отиваше от домът ми оставяйки само семейството ми да решава проблемите на ,,малката правда" до следващите новини след 24 часа, когато пак научавахме какво става по света и у нас и имахме чувството,че това ще продължи безкрайно дълго.Е не стана точно така, Земното кълбо изчезна някъде в Архива на сега съществуващите Небългарски телевизии.
И през тази година мисля ,че България пак ще е до такава степен тънеща в мизерия, че пак няма да може да си позволи Собствена телевизия.Току що чух,че Франция имала Президент, а не лукова глава като нас който разпоредил по Френските Държавни Телевизии??? да няма реклами.От какви пари се издържат тези Гадни Държавни Френски Телевизии не е ясно, но се знае ,че Саркози е на първо място по рейтинг сред Европейските ръководители. Интересно защо французите не разсъждават като нас,че парите от данъците им отиват за пълнене на касата на Политическата Сила издигнала Саркози както НИЕ,БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД МИСЛИМ ЗА БСП.
Ето един цитат по памет от дневник.бг по повод изявлението на Катрин Дей:
,,Няма Катенце,няма Политическа воля.Всичко е мижи да те лажем" Е затова ще бъде такава настъпилата 2009 година, точно каквато я очакваме и чувствахме - Всеки в личния за него аспект.
*****
НеутралноДо 25 и до такива като него. Вие да не би сте от тия дето лапнаха чрез РМД ета някое предприятиице и след това го продадохте за скрап, че така яростно си забивате главата в пясъка. Що не вземете да отворите сайта на Едвин Сугарев, че да видите каква е свършил тоя ваш кумир, като е вързал може би най големия воденичен камък на шията на българския народец. Няма да кажа нищо повече. Който се интересува нека прочете. Който и да дойде на власт ще продължи да занулява всичко.
КАФ
Рейтинг: 8 Веселог-н Доуточняващ, всичко не би било дадено на минус / маса / тоест занулено ако Всеки мъж и Всяка жена бяха:
Фашисти по душа /по сърце /
Комунисти по разум / мозък /
Либерали по поведение / Етика /
Да доуточня и аз!
*****
ГневноСпасението е да върнем десните, с Костов на власт. Всички вини са в БОЛШЕВИКИТЕ, които демагогски стонаха, само на думи, социалисти, каквито въобше в България е нямало и няма да има. Чрез всяван страх от дейците на ДС изплашиха хората. С компромати и лъжи очерниха и добрите политици от десницата. Хора опомнете се! Разберете истината и действайте провилно! С десните от ЕНП и Костов напред! Не се шматкайте, а действайте. Няма време!
*****
НеутралноМнението на г-н Господинов е супер. Браво!
Без да ме питат - моите очаквания за 2009:
Март - безработицата е 10%.
Април - Серго и другите функционери вече са си купили еднопосочни билети до Бахамите. Очаква се да заминат предварително. Безработицата е 12%
Юни - Бойко вече е продал 3 министерски поста за по около 150 000 лв всеки. "Новите лица" влизат в политиката.
Безработицата е 10% (почва летния сезон, който се оказва неочаквано успешен, заради ниските цени в нашите курорти).
Декември: уж много неща са се случили през годината, но ефект няма. Реформите ще се почват на ново. Всеки, който има поне някакви спестени пари, праща децата си да учат в чужбина.
Много българи живеят по задължение в България.
*****
ВеселоDo NOMER 30. Tazi rech e dostoina za dr. Fidel Castro i cubinskite drugari. Varvi pochivai v mir.
КАФ
Рейтинг: 8 ВеселоМама им Стара - прав Си освен за Юни и Декември.
Десен ЕНП е хубаво и макар да мисля,че ДСВ - Движението за Стабилност и Възход е в по добра стартова позиция, нищо чудно да се обединят ДСБ и ДСВ / Демократи за силна България и Движението за Стабилност и Възход / във Формат ЕНП към които трябва да добавим и ДПС / без тях накъде / и се получава : Формат ЕНП = ДСБ + ДСВ + ДПС или кратко: ДДД формат
Туй е то! - Пишеше го на екрана на някаква ротативка, май MEGAJACK беше и ставаше дума за една ПИРАМИДА със 6 стъпала - Дърво,Камък,Бронз,Сребро,Зл
Е, не правя реклама на Черепа който им е собственик ,а на Господ който ги е създал.
Сега сериозно: Успях да обясня ИОЗ с 12-десет Понятия: Виж по-долу -
Информационното Общество на Знанието в ТРИ реда
Светата Троица
В ИМЕТО НА
1.Отца – Фашизма – Съвършенството – Душата
2.и Сина – Комунизма – Мозъка – Разума
3.и Светия Дух – Либерализма – Поведението – Етиката
АЛИЛУЯ
05 Януари 2009 г.
Евгений Маринов Толев
9020 Варна, БЪЛГАРИЯ
*****
НеутралноМили чугунени главици Костови! Казах ви- при запек, пийте разхлабващи чайове! Всякакви интелектуални напъни по време на запек, ражда само отегчително дълги и безумни писаниа, За доказателство виж 29;30 и 33
*****
НеутралноНа колумнистите и редакцията на "Дневник" - ЧНГ. Анализът (прогнозата) на Господинов е изключително аргументиран. А много искам да греши...
*****
Неутрално„Социалистическите градежи бяха дело на
всички“. Хайде, холан. Всички ли планираха
петилетките.Цялото развитие като перестро-
йка си е дело на номенклатурата,ограбване-
то на държавната каса, фантастичната ин-
флация, така наречената приватизация, че и
сегашното дередже, си е работа на едни и
същи политически сили, тези които се гри-
жаха за непрестанното „усъвършенстване“
на социализЪма и за подтисничеството и ог-
рабването на българския народ и до днес.
*****
НеутралноГосподинов не е прогнозирал абсолютно нищо. Просто избива комплекси на глас - мрънка.
От такива прогнозисти.... аман.
КАФ
Рейтинг: 8 НеутралноБК, За съжаление Господинов не греши.Това е част от Семейното Щастие - Той взема за пример задръстванията, Аз навремето счетох,че Гледката на Хора ровещи в кофите за боклук ПРЕЧИ на човека да бъде Щастлив със семейството си.Освен моето наблюдение реших да проверя дали има поне един друг да мисли като мен и през 2001г. в пристанището на Дубай ми попадна едно арабско списание на английски език.В него прочетох,че един Шейх дарил 10 Милиона Щатски долара на ,,терористите".Журналист
Това реши още преди 8 години въпроса който поставя г-н Господинов.Поне в аспекта с най висок приоритет.Решението му е включено в софтуерния пакет ,,Семейно Щастие" който е вече в главата на всеки жител на тази планета и ако по убеждения си комунист изпълнението и на този аспект е напълно автоматизирано.Така,че няма проблем.За некомунистите - експлоататорите на чужд труд тоест тези които не са избрали за водеща мисълта ,,Искам да съм Щастлив и Богат от Собствения си труд и чрез собствените ми усилия" това никога няма да бъде така. В Информационното Общество на Знанието некомунисти физически и духовно НЕ СЪЩЕСТВУВАТ!!!Който иска да си прави каквито иска изводи и да действа според собствените си разбирания.Комунистите по традиция не търпят инакомислещи.Историческа истина е!
*****
НеутралноКолумнистите на "Дневник" са "гола вода", което горната компилация убедително доказва. Прогнозите им за 2008 са далеч от истината, каквито са и прогнозите им за 2009. А, да, ще има избори, тук са познали, браво! И криза ще има - пак браво! "Не съм улучил? Моля, моля, че аз там се целех" Бездарни, полуграмотни фукльовци.
*****
ЛюбопитноКОЛКО истина има тук: "Ами помислете си само – през всичките последни 20 години на либералните реформи най-съществените събития в обществения живот на българите бяха неправомерната приватизация, варварското разрушение и далавераджийските кражби на създаваното преди това в държавата на социалистите, обществено притежавано имущество. Значи толкова много е било създадено, че, въпреки разбираемо ненаситната лакомия на новите, необлажили се още от властта, либерално преустроили се чорбаджии, те не можаха да го изпокрадат и да го разграбят за цели 20 години! Нещо повече – по всеобщо мълчаливо признание ... още е останало какво да се прави по въпроса."
*****
НеутралноСлаби анализатори, защото повтарят това, което са казали преди, или повтарят това, което са прочели в чуждите медии /в слчая с Ваксберг/. Слабо, жалко, и ако това са анализатори, "Дневник" щеше да бъде нещо. Но това е нивото тук.
*****
ГневноВЪПРОС КЪМ ВИЕЩИЯ СЕДЕСАРИАТ и дясноорянтирани скокливи братя: ЗАЩО след 20 години ваше управление София е на ози хал! Там комунистите ги няма, зимата не ви пускат сняг от сибир, а лете боклук от Африка! Нито пък те ви направиха шуробаджанашка грабителска оргия!
*****
ВеселоНе мога да разбера Александър Божков - Не харесваше уния дето викаха само "ДА господине!". Макар и той да беше между тях! Сега не харесва "НЕ господине, не може така!" Къде е истината? Икономика лесно се разбива-разгражда трудно се гради! Лесно се скача по митинги! Трудно се кара същия този, който негодува да работи двойно повече от преди!
*****
Весело2009 - Цяла година ЦИРК!
*****
НеутралноХюстън спешно вика Земя. Хюстън спешно вика Земя.
"Земя! Имаме проблем. Незабавно пратете две дузини психиатри и санитари на превъзбудените участници във форума на Дневник. Да вземат особено голям запас от Червени хапчета!"
КАФ
Рейтинг: 8 Веселог-н Bla Bla - ,,горната компилация убедително доказва" - Кои са тези ,,нови" чорбаджии г-не.Вий сте забравили май,че те тази Власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат.Така,че новите чорбаджии са си същите ама се преоблякоха в Демократични доспехи или се лъжа ,а г-н Бла-Бла.
Да кажа нещо на Комунистите:
Една тайна ??? Бръм - бръм - вижте какви бръмбарчета ми хвърчат в главата докато промивам некомунистически мозъчета с помощта на Queensryche и албумът им Operation ,,Mindcrime" + VOLmax.
Нещо за техниката , да не си помислите че е некачествена - за познавачи:
1.CD Player - Sony - CDP - XE270
2.Digital Sound Processor - 24 chanels
TECHNIKS DSP - SH-GE90
3.AMPLIFIER - NAD 304
4.Loudspeakers Bowie & Wilkins - B&W DM603
Та да продължа: Трудът - 3 - Действието се дели също на три самостоятелни етапа:
1.Наблюдение - Затова не ходя бързо, какво остана да Бягам.
2.Анализ - Бива ме в детайлите като лубимият ми художник Салвадор Дали.
3.Синтез - Докарвам го от върха на молива / бутоните на клавиатурата /.
Честито!!!
ЧНГ
КАФ
Рейтинг: 8 НеутралноА бе ПАЗАР щом не харесва Не господине ,не може така, значи продължава да харесва Да,господине.Къде видя нелогичност,че питаш къде била истината.Освен това истината има вече само минало граматическо време.Тя Винаги е нещо което вече се е случило!!!
*****
НеутралноЛИБЕРАЛИЗМЪТ Е ГЛАВНИЯТ ВРАГ НА ПРОГРЕСА В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ
(ЕДНО СТАРО ОТКРИТИЕ, ДОКАЗАНО ОТ АМЕРИКАНСКАТА КРИЗА НА НОВ ГЛАС)
Идеологията на българските реформи никога не е била преди всичко чисто вътрешно българска необходимост. Тя не е била изстрадана, обоснована и родена изцяло от вътрешно българските условия при развитието на българската икономика, индустрия, търговска политика и политическа стратегия. Напротив – винаги е било обратното – реформите са били внасяни и провеждани главно с външен натиск и влияние. Разбира се, основните тенденции, които обусловиха днешните български реформи, ясно се открояваха също и в българските условия, но, ако нещата зависеха само от тях, българските реформи, макар и като старт потеглящи приблизително по същото време, щяха да закъснеят в своето развитие поне с четвърт век, тоест – най-малко още с едно поколение.
Извършените през последните години в България реформи бяха внесени с авторитета и наложени със силата на външния за нас свят. Независимо от празните и самохвални възпоминания на присъединилите се към реформите местни буфосинхронисти и звукоподражатели, започвайки още от факта на пораждането на неизбежната им необходимост в конкретния исторически момент, основната идеология и ключовите мероприятия на българските реформи бяха наложени и проведени отвън. Външното влияние продължи да бъде определящо през цялото им времетраене, включително и до днес.
Предвид горните факти, в днешните дни постоянно протичащото в българския обществен дебат противопоставяне на обществения механизъм на либералното общество срещу механизма на социалното общество става особено актуално и интересно. Защото финансовата криза на държавата на американците започва ясно да разкрива дори и пред най-дебелоглавите баламурници отдавна добре известните на разумните и образовани хора недостатъци на либералния обществен механизъм.
Що се отнася до баламурниците, които самоуверено и безпросветно тровеха през годините на прехода българското обществено мнение, защото смятаха, че окончателно са се хванали и отсега нататък винаги ще се държат здраво на дядо господ за шлифера, в днешните дни те трябва да станат пак особено внимателни – рязкото падане от големи химерични височини винаги е свързано с големи опасности. Защото вече е напълно ясно, че, макар и полека-лека, никак няма да е зле те да започнат отново да се прибират там, където винаги са били при предишното общество и където винаги има запазено място за тях – в задния обществен двор, където да се занимават със сметосъбиране на дребните, подходящи за тях, боклуци в държавата.
Що се отнася до кризата, твърде полезно би било днес отново да се направи един сравнителен анализ между:
- основните либерални принципи, наложили се в течение на повече от два дълги века в историята на европейската и световна обществена практика и
- десетки пъти по-бързите, безумни реформи, проведени у нас под външен натиск на принципа „копирай, пренеси и наложи, без да се интересуваш от разрушенията”.
Защото днес отвън към нас е тръгнала и всеки момент ще пристигне още една нова, много голяма вълна, породена от несъвършенствата на току-що прекопирания от нас свят, която носи нови бъдещи разрушения и предвещава нови коренни реформи в още далеч незавършените български усилия да се настроим към новия свят, в който току-що сме се преместили и ни предстои да живеем.
И така, преди да се опитаме да погледнем с разбиране напред към това, което ни предстои и идва към нас, нека да се върнем, за да се поучим, малко назад в историята.
Исторически сложилата се в течение на повече от два века основна характеристика на теорията и практиката на либерализма може да бъде кратко изведена в заключението, че либерализмът е много повече антропологическа, отколкото социално-икономическа теория. Либерализмът не приема хората такива, каквито те са станали в своето развитие в даден, конкретен момент във времето на историята, когато той е решил да се настани при тях и да ги направи щастливи, междувременно възползувайки се от тяхните пазари. Не, либерализмът е предложил свое определено виждане за тези хора, искал е да ги подчини и почти е успял да ги подчини на своето виждане. Защото либерализмът анализира човешкото общество, разглеждайки всеки човек като отделна негова индивидуална частица, отнемайки от човешката индивидуaлност всички структурно определящи връзки, с които всеки индивид е обвързан в обществото, тоест:
- Либералната представа за човека е като за не-социално същество, защото тази представа се концентрира само върху правата на отделния човек и пренебрегва изцяло правата на социалните общности, които винаги се образуват при всяко човешко развитие!
Този кратко обобщен извод безусловно се налага от факта, че в историческата основа на либералната теория лежи идеята за обществен договор, сключен от индивидите, изхождайки само и единствено от техните частни права и интереси и пренебрегвайки абсолютно напълно общите права и интереси на исторически обособилите се обществени групи като цяло. Тази историческа идея за обществен договор е пренесена без изменения в съвременния неолиберализъм и днес тя образува гръбнака на масовия световен обществен механизъм.
Сравнителна обратна връзка към днешните дни – за да станат тези елементарни, но все пак – абстрактни, заключения достъпни дори за баламурниците, ще дам един много злободневен пример – студентския град в София. През времето на наложените отвън, либерално предопределени и по този начин – тежко сбъркани български реформи, в тази част на града, която е отдавна градоустройствено обособена и в течение на продължително време изграждана само за обучение на студенти с техните висши учебни заведения, социални и човешки потребности, започна бурно строителство на увеселителни заведения и дискотеки, което превърна този студентски град в едно примитивно, гротескно жалко и напълно карикатурно подобие на Лас Вегас. Много от днешните студенти, които живеят там, работят някъде, за да посрещнат тежкото бреме на студентските си разходи и при мен също има няколко такива – между тях има някои, които постоянно страдат от недоспиване и главоболие, защото техните общежития са заобиколени от дискотеки, които бучат със страшна сила по цели нощи и не ги оставят да си почиват.
Да не забравяме и за другото, не по-малко уродливо следствие на либералните реформи в студентския град – всички учебни заведения там вече са наобиколени, като с цигански катуни, от множество новопостроени малоетажни и маломерни, триъгълни, тъпоъгълни и всякакви нищожни, грозни и неподходящи сгради с общ идейно-архитектурен стил, който старите познавачи на града наричат – „свидетелски с(т)имулирана шопска реституция”. Всички тези бетонни полубараки имат преимуществено търговско предназначение и са превърнали съседните учебни заведения в свои жертви и заложници, защото са им изяли всичкия въздух, простор, зеленина и светлина. Дори събрани всички заедно, общата сума на тяхните инвестиции е десетки пъти по-нищожна от вложеното в напълно съсипаната от тях социална и градоустройствена идея на събраните в тази част на града висши учебни заведения. Пита се защо тези уродливи сгради са поникнали там?
Ами, защото издигнатите в култ при либерализма права на човека – в дадения случай това е новопръкнал се, съмнително законен, собственик на маломерно парцелче – му дават пълната възможност да пренебрегне правата на хората, заради които целият този този студентски град е бил построен и еднолично да си построи на парцелчето каквото си поиска, разбира се, доколкото това е възможно според общоприетите за градската територия градоустройствени норми. Никой в либералното общество не може дори и да си помисли, че на новопръкналия се собственик може да му бъде забранено въобще да строи, което пък би било единствено правилното решение от гледната точка на общността на хората, които вече работят и живеят там.
Конфликтът тук е – правата на човека срещу правата на хората. И при либерализма правото е винаги на страната на правата на човека, като отделна личност, защото правата на хората, като социална общност, не съществуват изобщо.
Резултатът от това незачитане на правата на социалните общности, независимо за каква точно област на взаимоотношения в либералното общество става въпрос, винаги е нещо подобно на резултата получен в студентския град на днешна София. Защото тук проблемът е принципен и е поставен в основите на законовата уредба на либералното общество. Щом човекът е собственик, значи той има право да строи и толкоз – никой не може да го спира или да му отнема това право. Ама, че в резултат на употребата на правото на един човек практически се унищожават правата на много по-значителни за обществото общности от други хора, няма никакво значение.
Правата на хората изобщо не са предмет на обществения договор в либералното общество и те не се защитават по никакъв начин от неговата законова уредба.
При социалното общество е точно обратното – там такъв проблем, като този в студентския град, не може да възникне изобщо, защото правата на хората и техните общности имат принципно предимство над правата на отделните личности.
Опростената по този начин роля на човека в либералния обществен договор, възникнал преди повече от два века още във времето на европейското възраждане, идва от това, че този договор е бил създаден и сключен от класата на буржоазията, чийто ценности в онзи момент на историята са били едновременно противоположни както на ценностите на аристокрацията, така и на ценностите на народа. В перспективата на тогава предстоящото бурно буржоазно развитие индивидът е трябвало да утвърждава себе си в ущърб на колективната общност, към която принадлежи, като пренебрегва всичко останало, освен своите частни интереси. Провъзгласителят на либерализма Адам Смит дори е твърдял, че търговецът няма родина – той може да се засели във всяка страна. Родината на търговеца е там, където той увеличава своята печалба.
Сравнителна обратна връзка към днешните дни – ето защо, още в началото на българските реформи, днешните ни западноевропейски партньори са ни наложили отвън стратегически политико-образуващото виждане, че единственият начин да се оправи българската държава е потокът на вливащите се в нея отвън чужди инвестиции. Тях не ги интересува изобщо българската необходимост за независимо и самостоятелно вътрешно-мотивирано развитие. По същия начин, в течението на вековете на историята разпространението на буржоазния либерализъм навсякъде е вървяло ръка за ръка с разрушението на колективните обществени структури и естествено образувалите се на съответното място колективни човешки връзки и социални мрежи на взаимопомощ. Същото нещо, при това цели два века след (!) края на европейското възраждане и провеждането на европейската буржоазна революция, ни беше наложено да се извърши и при нас.
По този начин на нас ни беше наложен отвън един голям проблем, който се състои в това, че европейската и световна либерално-теоретическа и практическа инерция още тогава, също както разбира се и днес, страдаше от фатална липса на съвременно и модерно разбиране за структуро-образуващите тенденции в развитието на света. Съвсем скоро, обаче, на всички дебели и в голямата си част – недоучени, български глави, които никога не са знаели или не са приемали този отдавна добре известен факт, им предстои много ясно да го разберат не през горната, а през през долната част на гърба си при предстоящото сгромолясване на световната финансова и икономическа криза върху нашите земи.
За съжаление, днес ние сме напълно подвластни на предстоящата криза, защото още в началото на реформите безпрекословно приехме неолиберализмът да наложи върху нас, макар и с огромното закъснение от цели два века, своите стари проблеми. Още в началото на реформите силата на отдавна изчерпалата себе си теоретическа и практическа инерция на реанимирания западен неолиберализъм беше безусловно наложена отвън върху цялата налична към дадения исторически момент безпросветна глупост и индивидуален егоизъм на средностатистическия така наречен българин. Никой – нито отвън, нито отвътре – не искаше и да чуе за запазване и използуване на вече постигнатото и държавата беше върната назад с половин век в своето развитие – в началото пътя, където на времето зави наляво и заставена оттам да тръгне пак напред, само че този път – със завой надясно. „Копирай, пренеси и наложи” – това беше начинът на провеждане на реформите и той без никакво забавяне доведе до пълно разрушаване на вече създаденото. Именно там – в прахоляка на разрушенията, предизвикани от реформите беше загубена социалната сигурност и стабилността на бъдещето на българските граждани – една от най-големите ценности на предишното обществено устройство.
Ужким новият, но всъщност – безумно стар, със сила наложен отвън (нео – тфу!)либерален обществен договор, изобщо не мислеше за социалната сигурност и стабилното бъдеще на човешките общности и не я предвиждаше.
Под един неотразимо самоуверен в началото на реформите външен натиск, на който предстои много скоро да му бъде жестоко смачкан и наведен носа, социалната сигурност на българските граждани беше пожертвувана в името на фалшивите пазарни принципи. Под сладкия сос на фалшивата химера, че по този начин ще се увеличи заплащането, примерно, на мединските работници, на нас българските туземци ни беше поднесено превръщането на болниците, санаториумите и почивните станции в печеливши заведения, подобно на кръчмите и ресторантите. По същия начин беше унищожена и системата на социалната подръжка и пенсионното осигуряване – защото и те трябвало било също да станат печеливши за някого (по-точно – за банките, които, разбира се, отдавна вече изобщо не са български) части на обществения механизъм.
Връщайки се назад по този повод към историята, нека да си спомним, че още на времето немският мислител Артур Мюлер Ван ден Брук е твърдял, че „либерализмът убива народите”, защото неговата крайна цел е да създаде общество, което да бъде само пазар. В едно такова общество комерсиалните ценности остават единствени, а ценностите, които не могат да бъдат сведени към някаква сметка и печалба изчезват. Ето така изчезна и нашата социална сигурност.
Ами, примерно, реформите в железниците, които си бяха чисто вътрешно-българска измишльотина? Във времето на един световно-рекордно-нисък температурен минимум и направо ледников период на производството и търговията в рамките на държавата, на тях им беше малоумно и безпросветно наложено изискването ... да се направят на печеливша организация. В същото онова време, за сравнение, германските железници носеха на държавата си милиардни загуби, но никой и за секунда не си помисли да ги спре, защото е азбучна истина, която, разбира се, неграмотниците получили властта, за да слушат, не бяха длъжни да знаят, че железниците са жизненоопределяща част от кръвоносната система на държавата.
И днес ние се чудим защо София била тотално задръстена и претоварена? Ами защото, драги баламурници, българските железници днес не могат да превозват за 30-ина минути хора, примерно, до Пазарджик, затова. А биха могли и още как биха могли!
Нека да си спомним по този повод, че, например, китайците (които имат отдавна внедрена и добре развита немска производствена технология за бързите влакови превози) отдавна ни бяха предложили да вземат целия инфраструктурен проект за модернизация на железниците, заедно с Бургаското пристанище. Преди години това предложение беше официално направено на управляващите българската територия заплеси от китайската заместник-министърпредсед
Ама, кой да ти мисли толкова напред? Тогава управляващите територията заплеси бяха главно обзети от терзанието на каква минимално ниска цена могат да разпродадат на външни инвеститори основите на друг жизненоважен стълб на държавата – енергоразпредителната й структура. Те, разбира се и до днес, освен редовно да изнасят печалбата си навън, абсолютно нищо сериозно не са направили.
Да не говорим, че по-предишните идиоти, поставени на власт пак отвън, но преди заплесите, вече бяха успели да разпродадат до дупка всички български банки. Предстоящата световна финансова и икономическа криза ще ни удари здраво именно заради това – защото, въпреки финансово икономическата стабилност на днешната държава като цяло, основите на българската банкова система изобщо не се намират стабилната днес българска територия. Те са изнесени отдавна навън и ние нямаме нито една българска банка на своята територия. Ето защо, въпреки големите си финансови запаси, ние сме много уязвими към предстоящото отвън замръзване, защото тези запаси не са при нас. Такава е отдавна предначертаната от безмозъчния и неграмотен български седесариат линия, по която ние ще понесем главния удар!
Но, да не се отвличаме – има още малко време за спокойствие и когато се случи случката, всички ще се наприказват на тази тема досратъчно. Буквата „т” в последната дума не е случайно сменена с по-подходяща за случая.
Връщайки се към историята на световния либерален модел, можем да си спомним още и за известната теоретична формула, по силата на чиято дефиниция исторически сложилото се днес либерално пазарно общество е царство на количеството и само и единствено на количеството. В него по принцип не може да става дума за качество на обществения механизъм, защото всичко е сведено само до сметки и печалби.
Сравнителна обратна връзка към непосредствено близката предистория на днешните дни. Нека да оставим за малко злощастната българска територия и да си спомним нещо от принципно значение за дните, когато Маргарет Тачър на времето смени лейбъристите от власт именно по финансово икономически причини и окончателно заби пироните в ковчега на социалната държава, като заедно с конника без глава Горбачов и кинаджийския ковбой Рейгън наново въведе либералния обществен модел в пълномащабна световна (зло!)употреба.
Тогава нашите далечни идеологически братовчеди английските лейбъристи имаха бюджет на министерството на отбраната, който беше по-малък от бюджета на ... министерството на образованието. Тоест, държавата на английските социалисти тогава харчеше по-малко за военните си нужди и повече за нуждите на децата си! В английското средно образование, например, по онова време беше в ход реформа, чиято цел беше да доведе нивото на всички (!) английски училища до нивото на ... най-добрите от тях. Тачър прекрати това безобразие, съкрати до минимум социалните разходи на държавата, като благодарение на това успя да намали данъците с цели 24% и по този начин предостави огромни и неочаквани възможности за развитие пред вътрешната икономика. Мракобесническата от гледна точка на социалния прогрес и образованието либерална реформа за максимално възможното “отстраняване на държавата” от социалната сфера в Маргарет Тачъровия случай свали данъчните натоварвания и съгласно най-добрите традиции на класическия либерализъм – даде пълен простор на свободната инициатива на високонадарените и способните да се възползуват от това личности и компании. И макар че не всички от високонадарените и способните се възползуваха от тази така спестена от данъци 24%-на парична маса, за да повишат технологичното ниво и производителността на предприятията си, като цяло оборотите на английската икономика се повишиха чувствително и тя дръпна рязко напред.
Разбира се, либералните обществени принципи бяха отдавна най-добре развити преди всичко отвъд океана и там, както днес разбираме, Роналд Рейгън ги е съживил и извел на първоприоритетно място главно чрез вдигане на оборотите в печатането на пари, масовото въвеждане на безналичен и абсолютно необезпечен с никакви ценности кредитно-картов обмен на условни парични единици, както и преди всичко чрез борсовата търговия с деривати на ценни книжа, получени чрез няколкократната препродажба на първично обезпечени ценни книжа. Към това трябва да добавим и неудържимо нарастващия през годините размер на нерегламентираните фокуси и жестоката борба за лично облагодетелствуване на менаджерския състав на големите акционерни дружества, който не притежава (!) дружествата, но може да си прави каквото си иска с тях, стига да носи изфабрикувани по какъвто и да било начин печалби на акционерите. Неудържимото и нерегулирано от държавата правене на пари от пари рано или късно води до спукване на непрекъснато надувания ценови балон. Както е добре известно, нерегулираният пазар винаги се задръства и периодично изпада в тежко кризисно състояние, причинявайки незаслужени страдания на огромно количество хора. Но, нека да оставим на мира праха на коренно различните идеологически противници Карл Маркс и Джон Мейнард Кейнс, които са напълно единодушни по този въпрос. Никак не е случайно това, че няколко поколения от разумни хора и от двете различни страни на това идеологическо противопоставяне са приемали тяхната постановка за правилна и са се съобразявали с нея.
Последното поколение на границата между двата века, обаче, реши, че всичко това е прекалено старо и следователно ... ние вече добре знаем какво. Съвсем скоро им предстои да го разберат и на тези от другата страна на противостоянието.
Лошото на това късно идващо удовлетворение е, че ... ние, които отдавна го знаем и никога не сме се отказвали от знанието си, ще трябва да го разбираме заедно с тях за втори път още веднъж. И виновни за това повторение са тъпаците между нас, които не знаеха и не поискаха да приемат истината, защото те по рождение трудно учат и разбират каквото и да е. Те предпочитат да преписват и затова поискаха да сготвят българска манджа, без много да му мислят, с местни продукти, но по готови чужди рецепти и естествено че много сбъркаха както с продуктите, така и с рецептите. Да се надяваме, че ще ние издържим и този път на тяхната глупост. Тревожно е, разбира се, че с годините нашата природна гъвкавост и естествена издръжливост намаляват, но, за сметка на това пък ... кризите започнаха да се превръщат за нас в едно добре заучено движение. Както и да е.
Лично за мен, неудържимата човешка лакомия в конкурентната борба за печалби премина границата на нормалното след мракобесническите антисоциални реформи на Тачър и окончателно се засили към низостта на неудържимото още преди тридесетина години, когато някои американци, за да станат по-конкурентноспособни, спряха храната в самолетите си при дългите многочасови вътрешно-континентални полети. Това, разбира се, принуди към същия ход и конкуренцията и в края на краищата резултатът беше равен и мачът – напълно безсмислен, но беше много символично. Посланието на този символ, който на времето не уплаши никой, а това трябваше да се случи, беше, че либералните обществени механизми нямат спирачки и ограничения и могат да направят на всичко в своя стремеж да изстискват докрай възможностите на бизнеса. Всички тогава ясно научихме, че – човешката лакомия за максимални приходи е неудържима, ако тя се остави на свобода и без регулация – и именно заради тази постоянна потенциална опасност, алчността за печалби не може да се превръща в главен и водещ мотив на икономиката.
Именно поради тази причина още Кенеди на времето се беше заканил да превърне невероятно обществено независимия Американски федерален резерв, който е регулаторът на американската икономика, в организация на американската държава и да престане да го търпи като частна организация на големите банки (и разбира се – неявен властови връх на скритите съюзи) в Америка и света. Някои твърдят, че това тогава му е отнесло главата. Ние твърдим, че това може да отнесе днес и нашите глави. Дано, все пак, някое парче да остане. Майтап.
И сега идва един много съществен днес момент – към тази принципна картина на теорията и практиката на отдавна реализиралия се европейски и световен либерален обществен модел трябва да се добави и никога не трябва да се забравя една постоянна вътрешна тенденция идваща от историята, заедно с буржоазното гражданско общество:
- в това общество, където индивидите по никакъв начин не са свързани един с друг, още от самото му зараждане съществува една скрита и завоалирана, но непрекъснато протичаща и провеждана, вътрешна гражданска война!
Индивидите в буржоазното гражданско общество, създадено от либерализма, винаги се намират в отношения на война един с друг, защото другият индивид в това общество е винаги потенциален конкурент и следователно – враг.
Това икономическо виждане за човека, представляващо един вид социален дарвинизъм на днешното либерално обществено устройство, в което живеят добре и оцеляват само най-силните, има своето морално и юридическо обоснование в така наречената теория за правата на човека, която днес се е превърнала в някакъв вид съвременна религия.
Добре известни са поне три причини, по силата на които може да се оспори така наречената идеология за правата на човека.
Първо – тази идеология използува една подменена във времето концепция за право, която исторически не съответствува на това, което правото е било първоначално. По своето историческо начало правото определя съотношенията и взаимодействието между справедливостта и равенството в обществения механизъм. Тоест, правото е неразривно свързано с определянето на отношенията в обществото. Исторически погледнато – правото казва кой, как и на кого трябва да се подчинява и на кого, как какво трябва да принадлежи при една исторически дадена постановка на обществените отношения. Това е така нареченото обективно право.
Второ – в края на средните векове се появява друга концепция за правото, която изцяло забравя за обществените отношения и прави правото напълно субективно, като го привързва само към интересите на отделната личност. Имайки свои ценностни интереси в тогава зараждащото се буржоазно общество, които са били едновременно коренно противоположни както на ценностните интереси на аристокрацията, така и на ценностните на народа, новозараждащата се в ония времена буржоазна класа абсолютно преднамерено пренебрегва обективните отношения и групови права на слоевете в обществения механизъм и се съсредоточава само върху индивидуалните права на отделната личност.
Трето - либералното право казва, че всеки човек има индивидуални, естествени права, които са обусловени от самата човешка природа и следователно на всеки човек трябва да бъде осигурена свободата да осъществява правата си. Като използува този ограничен и едностранчив подход и прикрива зад него глобалните си интереси за превъзходство и подчинение на света, неолибералната държава на американците отдавна е превърнала защитата на свободата на човешките права в основна цел и инструмент на своята политика. Но ... по същия начин и обществените групи имат своите естествено исторически образували се права, които също трябва да имат свободата да бъдат осъществявани. Субективното либерално право не се интересува и не определя решението на този въпрос, то определя само индивидуалните права и пренебрегва груповите, като по този начин дава предимство на едните над другите.
Защото, какво става когато едната свобода (примерно, личната) влиза в конфликт с другата свобода (тоест, обществената)?
Уродливият пример на студентския град в София дава много ясен отговор как либералното право решава този проблем.
А какво става когато правата на една обществена група влизат в конфликт с правата на друга по-голяма или по-малка обществена група? Тоест, как либералното право решава проблема с правата на малцинствените обществени групи?
Ами, никак. Либералното право е късогледо право, което се концентрира само върху индивидуалните човешки права.
То оставя решението груповите обществени проблеми в ръцете на политиката, която няма нищо общо с правото. Ние днес много добре знаем, че политическият подход винаги е двоен, тоест – двуличен, защото той изобщо не се интересува от справедливостта, а от ползата за участниците. Пример – правата на малцинствата в Кюрдистан и Косово. Едните са 25 милиона, другите 250 хиляди. И чий проблем е решен и то по какъв начин?
Защото, въпреки всички политически заинтересовани прехласваници, либералната концепция за така наречените човешки права и свободи е една осакатена правна концепция! Която е в услуга на съвременното политическо двуличие и обслужва само него.
Но, когато говорим за обществените групи и тяхните интереси, нека да обърнем внимание и на едно много съвременно явление – обществената прослойка на съвременните политици.
В болшинството западни страни, включително отскоро и у нас, разбира се, властта принадлежи на една обществена група, която може да бъде наречена „новата класа”, защото тази класа излиза далече извън границите на старата западна или източна номенклатура. Тази класа съставя арматурата на политическия и икономически елит, включително и на средствата за масова информация. Това са хора, чиято власт много рядко произтича от демократическа легитимност. Като правило, в общия случай е точно обратното.
Народът не разпознава себе си в тази власт.
Нещо повече, тази власт се бои от народа! Тя разглежда народа като опасност, защото народът е непредсказуем за нея. Оттук произтича кризата на представителността на управляващите и представляващи властта институции. Примери – колкото човек иска и навсякъде.
За да определи общия дух на народа, Джордж Оруел използува израза “common decency”. Какво е това нещо “common decency”? Буквално преведено, то означава – „обща чест и благоприличие”. Това е съвкупността от ценности, които признава целият народ. Тя се е породила в резултат на естественото му историческо развитие. Тази съвкупност от ценности съществува у всеки народ, който във времето на историческото си развитие е успял да остане верен на самия себе си. Либерализмът и глобализмът, разбира се, не зачитат тези ценности. Някои или всичките, защото зависи дали става въпрос за европейска, азиатска или африканска нация.
Съвкупността от ценности, определяща “common decency” на един народ, у народите, които са останали верни на самите себе си – това е смисълът на съзнанието за чест и обратно – за срам, които определят историческото поведение и отношение към света у тези народи. Чувството за безкористност към външните партньорства и чувството за солидарност. И обратното – чувството за незаинтересованост към партньорства или съвместни действия. Все чувства напълно противоположни и съзнателно изтръгнати от съвременната политика. И разбира се – това съвсем не е случайно.
Може би, това е колективният здрав народен смисъл, както казва Ален де Бенуа? Не, това не е само здравият смисъл на един народ, разглеждан като колектив. По-скоро това е чувството за собствено народно достойнство, което, като че ли, преобладава. Общото достойнство на един народ.
Съвременната неолиберална концепция за обществено развитие се стреми да го унищожи. Особено бързо неговото изчезване се наблюдава в Западна Европа, където ние днес виждаме разтваряне на социалните връзки и десоциализация на индивидите – тоест, мечтата на неолибералите в действие.
Един от начините да се противодействува на това е да се даде отново думата на народите, а не на управляващите ги политически класи, в които те не разпознават себе си.
В конкретния европейски случай това означава ни повече, ни по-малко – да се смени представителната демокрация. В нея хората много рядко (!) избират други хора, които много често (!) решават не само съдбата на обществото, но и на самите тях. Европейският либерален модел на представителната демокрация, за която недоучените тъпаци надуха главите на всички други наоколо, че нищо по-добро от нея не било измислено (как ли пък не!), трябва да се смени. Защото тя отдавна вече се изчерпа и започна да развива една самодостатъчна единствено на себе си политическа класа, която, изхождайки от собствените си вътрешни интереси, е започнала да работи против народните маси, в чието име е била ръкоположена във властта.
Един от известните обществени механизми, който може да смени представителната демокрация, е пряката демокрация. Тоест, демокрация приблизително такава, каквато е била на времето в Гърция или каквато е днес в Швейцария. Но, ... това е друга, отделна и голяма тема.
Тук започнахме с неолиберализма, като основен враг на съвременното човечество и ще завършим с него. Защо той е такъв ли?
Ами, защото неотдавна изминалият 20-ти век беше векът на три доминиращи политически теории – либерализма, комунизма и фашизма. Като цяло, тези направления се образуваха, развиха и изчерпаха своята историческа приложимост и завършиха именно през миналия век. Днес ние действително сме стигнали до тази граница, където трите предидущи политически теории почти напълно са изчерпали себе си.
Интересното при това е, че теориите, които са се появили по-късно, изчезват по-рано. Фашизмът, който се появи най-късно от всички, загина по-бързо от другите. След това дойде ред на комунизма. Либерализмът – най-старата от трите теории – изчезва последен. Интересно е също да се забележи, че – това, което е провокирало края на една идеологическа теория се явява също онова, което е предизвикало нейното раждане. Например, фашистките идеологии са се появили във връзка с войната и са изчезнали също във връзка с войната. Комунизмът се е появил заедно с работническата класа и е изчезнал с нея. Либерализмът се е появил заедно с паричната система и ще изчезне когато системата се смени и доларът престане да бъде единствено приетата единна валута.
Освен това, всичките три системи са свързани с обществения прогрес и развитие предизвикани от индустриализацията и ще изчезнат, когато индустриализацията започна да отстъпва място на постиндустриализацията или както казвам аз – когато механизацията на физическия човешки труд се изчерпва, като двигател на общественото развитие и отстъпва място на компютеризацията на умствения труд на човека, която става новият двигател на това развитие. Заедно с това, разбира се, предстои да се сменят и обществените класи, чрез които се осъществяват процесите на развитието. Тоест, всичко предстои да се смени – вида на демокрацията, ролята на класите и начина на развитие. Нелогично е при това да се мисли, че либерализмът ще остане. Надвисващата над нас финансова и икономическа криза предстои да ни убеди, че той е окончателно остарял и отдавна носи само вреди.
Но, днес либерализмът е главният враг на човечеството още и защото:
Първо и преди всичко – защото той е все още тук, когато комунизмът и фашизмът са изчезнали.
Второ – той все още е съхранил известна част от своето могъщество в мащабите на планетата, а разумните хора не трябва да изпадат в заблуждението, че от стратегическа гледна точка главният враг е този, който събира най-много ненавист срещу себе си – не, това няма нищо общо – главният враг просто е врагът, който е най-могъщ.
Трето. Третото вече го видяхте изложено по-горе.
*****
НеутралноАйБиЕм, виждам че си се развихрил (луд умора нема), но по повод виенето ти за "социална сигурност" (разбирай времето при Бай Тошо)и понеже си падаш по цитатите, ще ти цитирам Бенджамин Франклин - "Този, който заменя свобода за сигурност, не заслужава да получи и няма да получи нито едното от двете".
КАФ
Рейтинг: 8 Разстроеног-н АйБиеМ 370/148 -
Какви са тези глупости - права на общността - Общността не може да има права защото се състои от отделни индивиди.
Това са дивотии от рода на ПРАВА и Свободи.
Или НИЕ МИСЛИМ - това като го чуя и ми призлява.Някой да е виждал някъде общ мозък.Няма и да види.Човек има едно Право - Да бъде Щастлив от положения от самия него труд.Една Свобода - Да прави каквото иска за да постигне това което му се полага според единственото му право.
При конфликт на интереси валидно е Правилото на Дарвин за природата - По силният печели.Значи ще тръгне някой против мен пък и ако ще този някой да е цялото стадо и ще чака от мен милост и хуманно отношение - Пълни глупости.Комунизмът е общество основано на СИЛА.Винаги съм казвал,че победителите не ги съдят защото няма кой!!!
Горящ Огън, Пролята кръв на инакомислещи и Лично + общодостъпно Знание ще наложат Обществено - икономическата система на Информационното Общество на Знанието /Комунизма/ и никакви сълзливи оплаквания и спорове. Аз, съм се родил при Социализма и съм формирал разбиранията си Наблюдавайки,Анализирайки и Синтезирайки резултатите от наблюденията си от живота около мен ,а не от разни дебели книги на Класици на Социализма - Тук наблюдавах нашата ,а не внесена отвън действителност.Научих се да бъда НЕХУМАНЕН и ЖЕСТОК като Обществото в което живях и Ви гарантирам Безмилостност.Тези неща ги пиша защото в жестокостта си стигнах до такова положение при което Господ се заинтересува защо го правя - Аз му отговорих : Нямаш проблем по силен си - унищожи ме ,а Аз ти гарантирам ,че ще останеш безработен като мен когато ще ти го напиша писмено.Мога само да ви кажа,че от 29 декември съм безработен.Тълкувайте ми думите както искате.Все ми е тая.Страшната сила на Личната правда и жажда за Справедливост се оказаха по силни от Негово Превъзходителство Бог Отец.Това е истината!!!
*****
НеутралноВ политиката пилето каца много рядко на рамото.Изпуснеш ли го край!Това важи и за Иван Костов и други като него.Това прави разликата между големите политици и другите в политиката.
КАФ
Рейтинг: 8 НеутралноКръгова Отбрана - только мигновения как пули свистят у листах.Лежим пушим.Полигона до Телевизионната кула - Варна.Врагът ни е обсадил отвсякъде.Изолация.Настана тишина - Hush - Summertime 2009.Лична прогноза за семейството ми.Водим Logbook: Един за всички ,всички за един - А.Дюма Баща!
