Тези дни си мисля за Цветан Драгичев. Къде ли е сега, с какво ли се занимава? Ей такива неща. Но най-много си мисля защо Цветан Драгичев не влезе в политиката.

Навремето този колоритен образ, на когото викахме Цецо Мероприятието, непрекъснато бягаше от училище. Нямаше го с месеци. И тъкмо когато напълно забравяхме, че Цветан Драгичев съществува, той се появяваше внезапно. Нахълтваше в час зачервен и запъхтян и още от вратата заявяваше високо: "Драги комсомолци, време е за нова инициатива по линия на културно-масовите мероприятия. Предлагам преосмисляне на постулати, пренареждане на приоритети, преформулиране на цели, задачи и политики."

С този номер Мероприятието успя, така да се каже, да си довърши мандата, въпреки че имаше безброй неизвинени отсъствия и двойки. Няма да се учудя, ако междувременно е завършил и някакво висше образование, което един ден ще му даде правото да се кандидатира за президент.

В момента обаче президент на България е Георги Първанов. И макар понякога да забравяме, че такъв съществува, той прави всичко възможно да влезе запъхтян в центъра на общественото внимание с някоя нова инициатива по линия на културно-масовите мероприятия. Разбира се, резултат от преосмислянето на постулатите, пренареждането на приоритетите и преформулирането на целите, задачите и политиките никога няма. Но номерът все още върви.

Последният пример в това отношение е особено ярък. След като се скри заради гафа с "договорения" по телефона газ от Украйна и след като замълча по инстинкт в дните на протестите, Първанов нахлу обратно на терена с лекция на тема "Националната сигурност пред нови предизвикателства". Подкован с тежки баналности като "Националната сигурност има комплексен характер" и "Новата стратегия за национална сигурност изисква нова философия", президентът съсредоточи върху себе си погледите, представяйки се за стратегически мислещ и отговорен политик. И въпреки че

у публиката остана обичайното усещане за кухота

снимките с държавнически смръщените вежди я погледнаха строго от страниците на вестниците и на следващия ден…

В случая обаче ще сгрешим, ако сведем последното мероприятие само до познатото пустословие. Все пак трябва да признаем, че Първанов каза и някои неща, които заслужават тревога и възражение:

- Самата теза, че имаме спешна нужда от нова стратегия за националната сигурност, прозвуча несъстоятелно, доколкото България е член на НАТО от 2004 г., а на ЕС - от две години. Вярно е, че президентът обясни "новото" на стратегията като "поставяща акцент върху гражданската сигурност, върху възстановяването на държавността, върху социалната справедливост", но пък така се оказа, че досега никой не е работил нито за гражданска сигурност, нито за социална справедливост. Георги Първанов обаче е президент на България от цели седем години, което означава, че или не е забелязвал какво се случва в страната, или че също е взел дейно участие в съсипването на държавността.

- Когато говореше за газовата криза, Първанов направо "маскира" проблема, като спомена Русия някак между другото в иначе бойкото изречение: "България остро възразява срещу това да бъдем заложници, независимо на каква политика - дали на Москва и Киев, дали на Вашингтон или Брюксел." А за да не остане никакво съмнение, че чувствата му към Русия продължават да са топли, с всички произтичащи от това последствия за страната, призова основните политически партии да се обединят за продължаването на основните енергийни проекти, по които сме подписали договори (разбирай - за строежа на АЕЦ "Белене", петролопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток" и въобще за тоталната зависимост от Москва).

- След като получихме достатъчно ясни сигнали какво би се случило, ако нахалстваме на тема АЕЦ "Козлодуй", президентът демонстративно повтори идеята си да пуснем отново трети блок и дори я заостри, предлагайки референдум. Точно преди 7 години обаче Първанов беше на мнение, че "ядреният" референдум "не е добро средство, защото ще се разгърнат евроскептични настроения". Ако си послужим със собствените му думи, излиза, че

евроскептичните настроения вече могат да се разгърнат на воля

А като добавим към това, че натикването на проблемите във вратата на Брюксел изглежда все по-умишлено, май наистина ще се окаже, че това управление си е поставило две напълно противоположни цели - да ни вкара в ЕС (което се случи въпреки него) и да ни изкара от ЕС (което може да се случи благодарение на него).

- Коментирайки протестите пред парламента, Първанов предупреди за "опасност от връщане на страната 12 години назад". Той имаше предвид "ексцесиите срещу институциите", но не каза и дума какво ги беше провокирало. Налага се следователно да припомним, че тогава България беше стигнала до катастрофа. Нейно лице стана Жан Виденов, но ролята на Първанов, уви, бе позабравена. По онова време обаче настоящият президент беше зам.-председател на БСП. През януари 1997 г. дори вече беше начело на партията от един месец. Точно през този месец България живя в хаос, но въпреки това БСП и нейният лидер никак не искаха да се разделят с властта. Те настояваха да правят второ правителство и проектокабинетът им беше готов. Мандатът беше върнат чак на 4 февруари, след тежко заседание на Консултативния съвет по националната сигурност. Три дни по-късно, пред Висшия съвет на БСП, самият Първанов описа събитията, довели до "ексцесиите", така: "Българите масово обедняха. Това породи чувство за безнадеждност и остро социално напрежение…"

И все пак, в лекцията си президентът направи и едно изумително самопризнание. "Не сме завили и една гайка след Живков", каза той, с което показа, че:

а) още му е много мъчно за времето, когато е бил обикновен научен работник в Института по история на БКП;

б) знае, че така нареченият преход беше едно голямо фалшименто благодарение на усилията, които се хвърлиха да се получи такова;

в) той самият не е свършил и продължава да не върши нищо полезно като държавен глава.

И наистина, доколкото през последните 20 години (с кратка почивка) България беше управлявана предимно от хора с носталгия към гайките и бурмите, тяхна е и заслугата днес тя да изглежда така, както изглежда. С което Първанов по същество съобщи, че същите, сред които е и той, са нашият основен проблем. И че не друго, а пак те следователно са най-тежкото предизвикателство пред националната ни сигурност.