За съжаление нито потребителите, нито "Булгаргаз" могат да осъдят "Газпром", тъй като нямат договор с него. И това е една от причините за използване на посредници. Но българските потребители на газ могат да осъдят "Булгаргаз", а той от своя страна може да осъди посредниците на "Газпром" - "Овергаз" и Winterhall Erdgas. Третият доставчик - "Газпром експорт", може да бъде съден само в Арбитражния съд на Руската търговско-промишлена палата в Москва. Познайте как ще успеем да го осъдим там. А и съгласно договора с "Газпром експорт" наличието на форсмажорни обстоятелства ще се установява от същата палата! Можем само да кажем браво на този, който е сключил този перфектен за руската страна договор.

При договора с "Овергаз" (който е доставил 79% от горивото за последното тримесечие на миналата година) споровете се решават или в Софийския градски съд, или в Арбитражния съд при БТПП, или в Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж, като се прилага швейцарското право. Някой нарочно не е уточнил къде точно от трите места ще се решава спорът. При това положение претендиращият за обезщетение би следвало да може да избере една от трите правораздавателни институции. Липсата на подробни арбитражни клаузи насочва към извода, че най-вероятно ще е Софийският градски съд.

В отношенията между "Булгаргаз" и посредниците

Подаването на газ беше спряно от "Газпром", като за това нямаше официално решение от руски държавен орган. А само спиране, постановено от държавен орган, би могло да бъде непреодолима сила. Имаше решение на украински съд да спре минаването на газ през Украйна, но то не беше изпълнено. Едно от правните основания за евентуално дело срещу украинската "Нафтогаз" и/или Украйна - в случай че се установи, че и те имат принос за спирането на газа - би могла да бъде Европейската енергийна харта, която е ратифицирана от Украйна (но не и от Русия). Съгласно хартата, "в случай че възникнат спорове, държавите нямат право да спират транзитните обеми газ".

По-сложно, но все пак разрешимо стоят нещата с потребителите на газ в България. "Булгаргаз" е злоупотребил с монополното си положение и е наложил клауза в договорите си с българските потребители, която следва да се приеме за непораждаща действие (т.е. за нищожна). Става въпрос за изискването всеки производител да поддържа резерви от гориво за 15 дни. Съхраняването на такива големи количества гориво е изключително опасно и скъпо начинание (особено когато е газ). А част от производителите не могат да ползват друго гориво освен природен газ. И заради това никой не го прави. А и нормативните актове (има специална наредба) изискват само "Булгаргаз" и топлофикациите да поддържат необходимите резерви, като при това сроковете са различни.

На второ място - в договорите с българските потребители има клауза, според която въвеждането на т.нар. ограничителен режим от министъра на икономиката и енергетиката, се счита за непреодолима сила. Със заповед ограничителен режим е въведен на 7 януари. Заповедта е незаконосъобразна в частта си, в която за основание се приема наличието на "непреодолима сила".

Липсва наличие на непреодолима сила, защото газът е спрян от "Газпром", т.е. поради неизпълнение на договорните задължения.

от Върховния административен съд в съответната част. Освен това и тази втора ограничителна клауза в договорите между "Булгаргаз" и доставчиците е нищожна, т.е. не следва да се взема предвид. Въвеждането на ограничителен режим има за цел предпазване от аварии и евентуално преразпределяне на газа, но не може да служи като непреодолима сила само по себе си, ако в действителност няма такава. Казано с други думи, и тази клауза представлява злоупотреба с монополното положение на "Булгаргаз". Това следва и от Закона за енергетиката: "Енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим... с изключение на случаите, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина."

Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 26 юни 2003 г. все още не е транспонирана напълно в българското законодателство, но е мислимо прякото й прилагане, което прави още по-очевидна нищожността на горепосочените договорни клаузи между "Булгаргаз" и потребителите. Директивата изисква "сигурност на доставките, редовност", а също и че "държавите членки ще вземат подходящите мерки да защитят крайните клиенти и да осигурят високи нива на защита на клиентите, като в частност ще осигурят наличието на адекватни защитни мерки за защита на уязвимите клиенти, включително подходящи мерки да им се помогне да избегнат изключване".  Европейската комисия вече е предупредила България за несъответствието в българското законодателство с писмо от миналата година.

Българската държава също би следвало да носи отговорност за липсата на доставки, защото тя не е изпълнила едно съществено изискване на директивата: "С оглед на очакваното повишение на зависимостта при консумацията на природен газ следва да се обмислят инициативи и мерки за насърчаването на взаимни договорености за достъп до мрежи на трети страни и интегриране на пазара." Предстои в българското законодателство да се отрази ДИРЕКТИВА 2008/92/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 г. относно процедура на общността за подобряване на прозрачността на цените на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители. Предходната Директива 90/377/ЕИО също не е транспонирана изцяло в българското законодателство и е мислимо пряко прилагане на нейни текстове и по-специално по отношение на

По време на газовата криза политиците ни се опитваха да отклонят вниманието на пострадалите български потребители с пускането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Сякаш това ще им върне претърпените загуби.

Според договора ни за присъединяване към ЕС (чл. 36) при сериозни и трайни затруднения в даден сектор (да приемем, че това е енергетиката, а не доставките на газ) може да се мисли за възможност да се пуснат реакторите. Но забележете - изисква се затрудненията да са и трайни. А доставките на газ се възстановиха. При всички случаи Европейската комисия приема задължителни регламенти или съответни защитни мерки. Казано с други думи - на практика не можем да мръднем без съгласие на комисията. Член 36 дава възможности и за по-широко тълкуване. Ето защо поводът трябва да се използва, ако въобще сметките с пускането на реакторите излизат положителни и ако Европейската комисия е склонна към приемлив компромис. Но казаното няма нищо общо с осигуряването на стабилни доставки на газ и газова независимост.