"След края на студената война, разпадането на Варшавския договор и СИВ започна нов етап в живота на страните от Източна Европа, в това число и на България. По стечение на обстоятелствата тези страни се озоваха в ЕС и НАТО. Можем да спорим какви вътрешни причини и външни усилия направиха това възможно, но фактът си е факт: бившите военни и икономически съюзници на СССР преминаха към структури, които по време на студената война бяха от противниковия лагер. Наистина, по онова време вече не съществуваха нито СССР, нито Варшавският договор и СИВ, а и студената война беше приключила. Въпреки това членството на тези страни в Северноатлантическия пакт започна да създава редица проблеми на съвременна Русия.

След влизането на нови членове в ЕС и НАТО в тях не се създаде еднозначно вътрешнополитическо пространство. Едно от основните противоречия се прояви по въпроса дали да обърнат гръб на Русия, уповавайки се напълно на водения от американското ръководство на НАТО курс, или да съчетаят своето място в западните военни и икономически структури със стремежа да развиват многостранни отношения с Руската федерация. Президентът на България Георги Първанов еднозначно избра и поддържа втория път. Това е водещата идея във всички негови изказвания и, разбира се, действия. В негово лице ние откриваме истинския приятел на нашата страна, който, бидейки български патриот, смята, че "добрите връзки с Москва са път към възраждането на България".

"Проблемите, предизвикани от прекратяването на доставките на руски газ за Европа, в това число и за България, трябва да се анализират от всички страни - от политическа, от икономическа и от технологична. Трябва да се разглеждат и в контекста на глобалната финансова криза и рецесията в повечето от водещите икономики. (...) Действащата в момента международна правова система се оказа неспособна да обезпечи развитието на международните икономически отношения и частичното прекратяване на доставките на руски газ е само един елемент от този общ процес."