Президентът Първанов публично заяви в Москва, където беше на посещение по повод годината на България в Русия, че страната ни не е против влизането на "Газпром" като акционер в собствеността на българските газопроводи. ИТАР-ТААС цитира конкретното му изявление по този повод: "Ние сме готови за преки договори с "Газпром". Уверен съм, че по време на сериозните преговори с компанията ние ще намерим вариант за влизането й в газотранспортната мрежа."

До допуснеш "Газпром" до собствеността над българските газопроводи е все едно да пуснеш вълка в кошарата. Това го разбра дори Виденов - който моментално уволни Шеваршидзе, когато разбра как зад гърба му се гласи разпределение на същата собственост между "Булгаргаз", "Топенерджи" и "Газпром". Шеф на борда на "Топенерджи" тогава бе не друг, а Андрей Луканов; компанията бе посредник по дългата верига между "Газпром" и "Булгаргаз" и печелеше стотици милиони, без да си мръдне пръста, само от надписаните върху доставяния газ проценти - зад нея стоеше "Мултигруп", в чиято централа отмаряше Рем Вяхирев при редките си идвания в България. През 1996 г. и "Овергаз инк." с президент Сашо Дончев влезе в "Топенерджи".

Тогава "Газпром" се готвеше да сложи ръка над българските газопроводи чрез посредниците, които всъщност бяха негови дъщерни или подставени фирми - само че Жан Виденов му се противопостави и това между другото му струваше главата. Оттогава започнаха и сериозните му проблеми, и войната му с Луканов, която завърши с летален изход за руския резидент и с оставка за българския премиер. Сега се готви същото - но под благовидния мотив за премахване на посредниците: какво по-добро от това, ще се договаряме пряко с "Газпром" и всичко ще ни е наред.

Добре звучи, нали? Само дето под тази формула се крият други сметки и интереси, коренно различни от българските. Премахването на посредниците се разбира като изкупуване на 50% българско участие в "Овергаз" от "Газпром" - и превръщането и от наполовина дъщерна в изцяло дъщерна фирма на руския мегаконцерн. Което означава "Газпром" да приватизира и регионалната мрежа в газифицираните от "Овергаз" градове - и да поеме изцяло този апетитен и стратегически важен сектор от бизнеса. Не друг, а българският президент предполага именно това - според него "Газпром" има достатъчно влияние, за да придобие дела на "Овергаз инк". И както допълват руските медии, "да влезе директно на пазара на дребно на газ в България".

Колко му е - Сашо Дончев просто ще трансформира битността си от президент на "Овергаз" в представител на "Газпром" за България. Но не е зле да внимава - защото може да бъде изместен от някой, който също се кани да трансформира битността си. Отдавна наблюдателите у нас се питат какво ли ще прави Първанов, след като изтече мандатът му. Както е тръгнало, прецедентът с канцлера Шрьодер, който от държавен глава на Германия стана регионален бос на "Газпром", може да бъде повторен.

Що се отнася до влизането на "Газпром" в газопреносната мрежа на България, то не само че не е изключено, но дори си е направо сигурно - това е всъщност целта на упражнението. С други думи - нова брънка във веригата на енергийната ни зависимост, която много лесно се трансформира и в политическа такава, при това независимо какво правителство е на власт.

В случая не става дума за глупост, наивност или зле формулирани приоритети. Става дума за продължаващо национално предателство, за добре обмислена и неотклонно следвана стратегия за енергийно обвързване на България от Русия. Стратегия, която минава през плана за строене на АЕЦ "Белене" с руски реактори и от руска компания през договора за "Южен поток", който бе от първостепенна стратегическа важност за Русия, през договора за нефтопровода Бургас - Александруполис и през вече перманентните и напълно съзнателни усилия да бъде провален основният геостратегически приоритет на страната ни - интеграцията ни в ЕС като нормална и равноправна европейска страна. За да бъдем завлечени пак в Азия, да се превърнем пак в Задунайская губерния или в 16-а република.