Лакомията на Уолстрийт и гневът на американците

Вече е ясно - обществото е разгневено. Обезумялата алчност и машинациите в American International Group (AIG) и другите финансови институции ни хвърли във финансовия разпад. Несъмнено лудостта ги е държава достатъчно дълго. Помислите колко много причини имахме вече да бъдем гневни.
Препоръките на различни анализатори за проучване на корупцията не ангажираха особено публичното внимание, когато Елиът Спицър, бивш главен прокурор на Ню Йорк, извади наяве първите измерения на скандала през 2003 г. Не подействаха и разкритията, че висши мениджъри са фалшифицирали данните за борсовите опции, за да могат да постигнат цената, която би им донесла най-голяма печалба. (Опитайте например да накарате вашия брокер да уреди за вас подобна сделка.) Дори и скандалът с "Енрон" не накара общественото недоволство да кипне.
Сега обаче последните новини от уикенда, че финансираната с пари на данъкоплатците AIG е раздала 160 млн. долара като бонуси, събуди обществото от
десетилетната зомбираност за финансовите измами
Американците искат вече да видят търкалящи се глави. Искат от мрежата на националното радио AIG да бъде обвинена в "узаконен грабеж без оръжие". Звънят на Си Ен Ен да пусне в ефир фотографии на мениджърите от AIG и да ги представи като "най-издирваните хора в Америка". Дори затрупаха с електронни писма редакцията на в. "Ню Йорк таймс", внушавайки, че назрява нова революция. "Спрете да плащате, изправете ги на съд", пише например Джон Ф. от Ню Йорк. "Помнете, тази страна беше родена в бунт - революция срещу непропорционалното данъчно облагане", казва той, като добавя, че отново може да се случи революция.
Уолстрийт, чувате ли това? Може би искате да позвъните на Айра Соркин, адвоката на Бърни Мадоф, и да вземете номера на частната компания за сигурност, която се грижи за благоденствието на "мистър Понци", преди да бъде изпратен в затвора?
Американското обществено мнение към едрия бизнес започна да се променя в края на 2004, когато обществото започна да смята, че "корпоративното влияние във Вашингтон е станало прекалено силно", казва Джоел Бененсън, чиято компания "Бененсън стратеджи груп" (Benenson Strategy Group) прави социологически проучвания за администрацията на Обама.
Избирателите може би действително са започнали да мислят така, но пък не смееха да ударят с юмрук по масата. Днес токсичната смес от колапс на фондовите пазари, надигаща се безработица и отвратителни скандали, чиято кулминация беше разгромът на Мадоф,
превърна това недоволство в гласна публична ярост
AIG наля последната доза керосин в огъня. "За 17 години като регулатор не съм виждал подобно нещо", казва Фред Джоузеф, председател на Комисията за ценни книжа в Колорадо и президент на Северноамериканската асоциация на администраторите на ценни книжа, организация на държавните регулатори. През последните два месеца Джоузеф беше на обиколка из местни клубове на "Киуанис" и "Ротари" и казва, че бизнес собствениците са готови за борба. "Ако пожелаят, тези хора наистина може да превземат властта", обяснява той.
Няколко примера как изглеждат днешните "варвари".
Социологическата агенция "Харис пол" (Harris Poll) попита американците през февруари как биха оценили доверието си в 16 американски институции и "Уолстрийт" беше наредена на последно място. В друго проучване на "Харис" от същия месец рекордните 71% от запитаните бяха съгласни с твърдението: "Повечето хора на Уолстрийт са готови да нарушат закона, ако знаят, че това ще им донесе много пари." Това е с 8% повече от предишното изследване през 2006 г., когато беше зададен същият въпрос, и е най-високият резултат от 13 години насам, откакто се провежда анкетата.
Допитване на изследователския център "Пю" (Pew), оповестено през последната седмица, показва, че 48 на сто от американците са гневни заради държавните гаранции за банките и финансовите институции, които са взели лоши финансови решения. Анкетата е била проведена между 9 и 12 март, малко преди последните разкрития за AIG. Когато Университетът в Куинипиак попита в последната седмица на февруари дали федералното правителство трябва да предостави финансова помощ на банките, за да избегнат фалит, 59% отговориха "не". В края на януари 61% от респондентите обявиха в проучване на "Мерист пол" (Marist Poll), че Уолстрийт трябва да получи оценка "слаб" по отношение на почтеността и етиката. Подобно запитване сред мениджъри показа, че за 59 на сто от тях поведението на Уолстрийт е било "лошо". Общественият протест е и мощен политически ресурс. "Политиците може и да са страхливи, малодушни и подкупни, но
продължават да искат да са избирани и преизбирани
а последното, което желаят, е да се окажат на неправилната страна", твърди Стивън Дънкомб, преподавател в Нюйоркския университет, който в момента работи по книга за "методите на пропаганда" в епохата на "Новия курс". "В демокрацията обществото винаги е от значение, особено когато другите са обезумели", казва той.
"Групите за защита на публичния интерес трябва да намерят формата как гневът да се канализира в искания за политически реформи, но това няма да е лесно, ако фондовите пазари се съживят и вниманието се измести другаде", посочва Барбара Ропър, директор на отдела за защита на инвеститорите в Американската федерация на потребителите. Ропър допълва, че наблюдава с погнуса как бизнес групите продължават да използват някои потребителски теми, с които се занимава нейната организация. "Те просто разбиха глобалната икономика. Кой го интересува какво говорят сега", казва тя.
Бележка за Уолстрийт: Наблюдава ви едно отвратено общество. Засега антипатията към вашите провали се трансформира в натиск върху Вашингтон да не отвръща на вашите молби. Членове на обществото, Уолстрийт също ви наблюдава. При първите белези за връщане на удовлетвореността финансовите лидери ще започнат да се връщат към обичайния бизнес.
Някои от нас се надяват, че ще останете вбесени още дълго.