Единственото, което доскоро се знаеше (при това от малцина) за село Рибново, бяха шарените сватби с писаните булки. Гледахме на филм струпаните чеизи, обагрени сякаш в най-есенните цветове на планината, къносаното лице на гелината, обутите в пъстроцветни шалвари дечица и въздишахме по тази прекрасност със самочувствието на любознателни пътешественици от XVIII век, срещнали загадките на нецивилизования, но все пак прехласващо екзотичен Ориент. Именно така западните пътешественици от Века на просвещението са виждали Балканите например. И решили да изобретят източните варвари, за да изтъкнат собствената си цивилизованост.

Село Рибново се мислеше (от малцината, виждали го на кино) като етнографски резерват, съхранил традиционни носии и обичаи. До традиционната нравственост това мислене едва ли стигаше. Не се дискутираше също така чии точно са тези носии и какво изразяват. (Слави Трифонов ги нарече "национални".) Доминиращото отношение към приказната резерватна шарения преливаше от умилителна благосклонност. На никого не му минаваше през ум, че приказната шарения съдържа силно радикализиран ислям.

А ситуацията в Рибново всъщност е съмнителна от гледна точка на "българщината" поне отпреди 45 години, когато кметът Башев се родил като Ахмед. В началото на март 1964 ЦК на БКП порицава Благоевградски окръг за "катастрофалното изоставане от българщината". Като най-драстичен пример за това изоставане е посочено селото в края на пътя - Рибново. Окръжният комитет на БКП в Благоевград взема решение за незабавна смяна на имената. Формално решението наистина е взето на местно ниво, но по-късно Тодор Живков ще признае, че за тази операция "знаехме само четирима души".

Вестта за решението се разпространява из окръга мълниеносно. В Корница, Брезница, Аврамово, Вълкосел, Якоруда се готвят за съпротива. В Рибново - също. На 23 март хората отцепват селото - нали е в края на пътя… Всеки, който се опитва да влезе, е посрещан с камъни. На 31 март властта започва преговори. При бунтовниците е изпратен генерал, завеждащ отдел в ЦК, който съобщава личната воля на другаря Тодор Живков за прекратяване на преименуването. Съобщава още, че местните власти трябва да се извинят на населението.

Именно този модел - всичко да се представя като "спонтанни" решения на местни гаулайтери - ще стане основният механизъм, чрез който "възродителният" процес ще се осъществи почти безпроблемно. Местните власти, разбира се, не се извиняват на "населението". И никой не е наказан за "спонтанното" решение. Десет години по-късно всички в Рибново имат български имена. И кметът Башев става Андрей.

Припомних бунта от 1964, наричан в трудовете на "възродителите" въстание, за да опиша изключителния радикализъм на хората в Рибново - радикализъм в отстояването на човешките им права.

Сега обаче един бдителен депутат с непрекъснато растящ рейтинг внезапно ни съобщи, че радикализмът на рибновци всъщност бил ислямът. И цялото общество (в лицето на медиите си) се втурна да дискутира има ли радикален ислям в края на пътя, без да е чувало за село Рибново, а още по-малко какво е това радикален ислям.

Оказа се, че радикален ислям било обръщението "ага", произнасянето на сура от Корана на арабски и, преди всичко, гледаните досега с благосклонно умиление шарени носии. По всички телевизии се изстъпваха компетентни политици и говореха за икономическата изостаналост и поради това податливост към всякакви внушения на помаците, за раздвоената им идентичност, показаха ни дори репортаж, в който учителят на Бин Ладен и идеолог на "Ал Кайда" бил силно заинтересуван от тази общност (Добре, че навреме го взривили. Иначе вече да живеем в халифат и да ни съдят по шариата.).

На топ събитието посвети специално предаване и Слави Трифонов. Съвсем в духа на макиавелизма "добрият чичко Слави" се умиляваше от шарените носии и невинните гримирани очички на рибновските дечинки, а лошите му сценаристи (целите в черно) диаболически подхвърляха - дали пък наистина ислямът в края на пътя не е в края на краищата радикален... Кулеков показа заснет материал от училището в Рибново, където учат мирно и съвместно помачета, християнчета, турчета и ромчета. Забрави да съобщи, че всъщност е заснел училището в общинския център Гърмен - доколкото в Рибново липсва така подходящото за шербетлия глазура етническо и верско разнообразие.

Това говорене никак не е ново. Но се превърна в топ новина. И не само защото маскиран спецотряд посред нощ проведе мащабна акция за обезвредяването на един кмет и един учител. А защото обществото ни вероятно е започнало да изпитва потребност от такъв тип новини. Ето това ме безпокои. Не ме безпокои перспективата Яне Янев да стане за смях. Безпокои ме растящият му рейтинг.

Не ме безпокои перспективата за радикализиране на исляма. Такава перспектива поне сега, поне в случая "Рибново" липсва. Безпокои ме все по-радикализиращото се втренчване в такива теми. Не ме безпокои перспективата за разразяване на етнически конфликт. Такава перспектива поне сега, поне в случая "Рибново" липсва (интересно е, наистина, защо най-големите радетели на "българщината" наричат потенциалния конфликт между българи християни и българи мюсюлмани етнически). Безпокои ме растящият интерес на обществото ни към етнизираната скандалност.

Безпокои ме фактът, че все повече политически партии започнаха да изземват националистическата риторика на "Атака". Безпокои ме възгледът им, че тя е печеливша. Скоро след поразилата същото това общество победа на "Атака" в парламентарните избори от 2005 направих изследване на електоралната мотивация на симпатизантите й. Много по-печеливша се оказа популистката, антиелитистка риторика, а не толкова националистическата. Сега всички, които се опитват да откраднат парцел от електоралната торта на "Атака", говорят националистически. Дали това говорене ще се окаже наистина печелившо предстои да видим.

Безпокойствата ми обаче остават. Не бих се безпокоила, ако чрез експониране на "радикалния ислям" управляващите чертаят апокалиптични прогнози, за да ни покажат възможности да стане още по-лошо. Не бих се безпокоила, ако чрез експониране на "радикалния ислям" опозицията вземе някой и друг глас от "Атака". Ще се обезпокоя сериозно, ако се окаже, че предчувствията за апокалипсис са станали гъделичкащо спасение от бедняшката скука.