През 1996 г. в морето от новоиздадени заглавия в САЩ се появява и книга с провокативно и неактуално за времето си заглавие "Задлъжнялото общество". Автори са професор Джеймс Медоф, икономист от Харвардския университет, известен с инакомислието си, и Андрю Харлес - дългогодишен негов сътрудник. Книгата подробно анализира една съвсем непозната корпоративна Америка, основана на цяла плеяда бизнес практики, които според авторите водят до нездравословно раздуване на корпоративния дълг и излагат икономиката на риск. В научните среди книгата е посрещната със смесени чувства, а на Уолстрийт - направо с насмешка. В края на краищата средата на 90-те е, намираме се в най-дългата експанзия от двадесет и пет години насам, бизнесът върви по-добре от всякога, безработицата е някакви 4 процента - за каква задлъжнялост говорят тези хора? Под полемичния стил на книгата обаче се крият редица професионално направени анализи, които и сега впечатляват с актуалността си. Заслужава си да си ги припомним, ако искаме да си обясним произхода и развитието на финансовата криза.

В средата на 80-те години корпоративните заеми в САЩ рязко се увеличават и продължават да растат през 90-те. Фирмени заеми се вземат буквално за всичко: от строежа на нов завод и украса на офисите до враждебно изкупуване на конкурентни фирми. Инвестиционните банки с охота обслужват нарасналия интерес към услугите им, а преливащата кредитна вълна създава нови работни места и икономически ръст. В средата на 90-те дори се появява ново понятие: новата икономика, което става мантра на Уолстрийт и усърдно се подклажда от гурутата на бизнеса. Същността му е проста: след като в последните 20 години не сме преживели рецесия, основите вече са коренно нови и всякакви бъдещи сътресения са изключени. И действително привидно всичко върви добре, ако не се вглеждаме в детайлите.

Според Медоф и Харлес резкият скок в корпоративния дълг се дължи на промени в данъчното облагане, станали факт в началото на 80-те години. Новият закон променя данъка върху печалбите по начин, който прави по-евтино да се инвестира с външни средства, взети назаем. Заемът не подлежи на облагане, докато вътрешните средства за инвестиции се облагат; това покачва крайната цена на проекта. Подобряващата се икономическа среда и липсата на фалити убеждават банкерите, че правилата на играта коренно са се променили, така че след първоначалната неохота вземането на фирмени заеми дори за текущи нужди, несвързани с каквито и да било дълготрайни инвестиции, става масова практика. В резултат корпоративната задлъжнялост стремително скача, но тъй като за момента системата продължава да работи и икономиката расте, резултатът е отчетен като финансово нововъведение. Нововъведенията обаче не спират дотам, а се разрастват до степен на

В началото на 90-те години особено популярна става друга масова практика: т.нар. leverage buyouts. Терминът означава изкупуване на чужда компания със средства, взети на заем, като по този начин се избягва прекъсването на финансов ресурс за текущи нужди: заплати, режийни и др. разходи, а новата компания генерира приходи и се изплаща след време. През 90-те, когато пазарната цена на повечето компании расте в тон с икономиката, практиката се оказва печеливша, дори прекалено: понякога е дори по-печелившо купената компания да бъде продадена отново, вместо да бъде развивана с цел дълготрайно подобряване на доходността й. Това обаче започва да създава погрешна мотивация у мениджърите и тяхната бизнес идеология: стремеж към бързи печалби и липса на интерес към дългосрочните перспективи на фирмата. При все това заемодаването продължава и масова практика става фирмите да заемат средства дори за изплащане на заплати - проблем, който стана очевиден през 2008 г., когато пазарът за commercial paper, използван за подобни цели, замря и постави огромен брой фирми на колене, предизвиквайки поредната намеса на Фед.

Същевременно през 90-те се появяват и нови форми на заплащане под формата на акции, което спестява кеш на фирмата и разчита на покачването на акциите й. Изкупуването на компании също разчита преди всичко на покачване на цената, а не на доходността им, докато банките, отпускащи ипотеки, разчитат на растящите цени на жилищата да погасят всички загуби дори ако ипотекиралият не изплати заема си. По този начин на практика системата на очакванията започва да прехвърля несъществуващ ресурс от бъдещето към настоящето: резултат, плачевно известен в икономиката като схема на Понци, или по-популярно просто като пирамида. Както при всяка пирамида обаче

за да може да съществува. Затова и рейтинговите агенции като "Муудис" започват да усещат все по-осезаем натиск да дават висок рейтинг. Според бивши служители на "Муудис", интервюирани по Би Би Си, ситуацията се влошава многократно, след като "Муудис" става обществено търгувана компания и цената на акциите й започва да зависи от броя сключени рейтингови сделки. Скандалът от 2002 г., когато Елиът Спитцър глоби инвестиционните банки с над един милиард долара за подобни практики, обаче остави рейтинговите агенции незасегнати - по този начин компаниите имаха стимул да продължат да подават на рейтинговите фирми сведения или неподлежащи на проверка, или непроверяеми по принцип, докато рейтинговата агенция си измива ръцете с аргумента, че не може да носи отговорност за информация, фалшифицирана от трети лица. По този начин един основен принцип в бизнеса - проверка на надеждността, успешно бе заобиколен от финансовата система.

Един от основните герои на класическия авантюрен роман "Граф Монте Кристо" е мошеникът Бенедето - крадец и убиец, успяващ да се представи в доброто общество за княз посредством упорито поддържани слухове, че има свръхбогат баща. Докато е в ролята си на княз, Беденето няма проблем да поиска няколко хиляди назаем от който и да било приятел, но веднъж изобличен като каторжник, заемите секват. Поуката от романа е актуална и днес, ако се вгледаме в американската икономика. Твърде дълго рецесията не настъпваше просто защото всички вярваха на слуха за богатия баща. Но това освен другото иде и да покаже, че сегашната криза нито е толкова скорошна, нито е била без своите критици подобно на Медоф и Харлес - но тях просто нямаше кой да ги чуе.