"Обикновени герои" е заглавието на току-що излязлата книга на френския магистрат Ева Жоли, прочула се като безкомпромисен борец срещу корупцията, водила едни от най-скандалните френски дела, като това срещу петролния гигант Elf.Тя съдържа портрети на граждани и професионалисти, портрети на борещи се хора от четирите краища на европейския континент: Джърси, Неапол, Любляна, София..., които отстояват общи ценности и не са капитулирали пред държавно-мафиотските образувания.

"Те идват от различни хоризонти: журналисти, полицаи, високопоставени чиновници, банкери, обикновени граждани. Имената им не са известни, но когато прочетете тяхната история, няма да ги забравите" - пише в предговора на книгата.

"В Париж, Лондон, Неапол или София те разкриват скрития свят на корупцията и финансовите машинации. Животът им е станал като черен роман, защото са се противопоставили на властта.

Човек не избира сам да се постави в опасност, нужен е характер и постоянство. Трябва най-вече голямо доверие в човешката природа - абсолютна вяра в идеята, че обществото може да напредва, ако правилата са еднакви за всички.

Тези хора дават забележителни уроци по смелост."

Мария Николаева и Асен Йорданов (авторите на разследване от миналата година в седмичника "Политика" за злоупотребите в района на Странджа), Огнян Стефанов (пребитият главен редактор на сайта "Фрог нюз"), Христо Христов (в. "Дневник"), Росен Босев (в."Капитал") са нашите, българските, обикновени герои, които са намерили важно място в този опус. Техните свидетелства пред перото на журналистката Мария Малагардис, която събира материалите за книгата на Жоли, изграждат мрачната картина на посткомунистическа, олигархична България, в която мафията и пипалата на Държавна сигурност душат свободата на словото и ако тя се размърда, я заливат с киселина или я натрошават с чукове.Следват заключителните две страници (от близо 30 посветени на България), в които са синтезирани взаимоотношенията между властта с нейните мрачни сенки от миналото и крехката свободна преса:"В края на 2008 г. журналистите разбраха какво прави ДАНС. Нейното създаване отговаряше на едно обещание пред Брюксел: официално ДАНС трябваше да "очисти авгиевите обори", да се бори с корупцията в държавните структури и по-специално в МВР, обвинено за близки връзки с организираната престъпност. Десет месеца по-късно, през октомври 2008 г., разкритията около аферата "Галерия" показаха, че ДАНС се е отличила най-вече с подслушване на журналисти и депутати..."Това е една напълно компрометирана институция. Всички в София знаят, че повечето от членовете й са бивши сътрудници на (комунистическите) секретни служби" - възмущава се Асен. Миналото и сега, както обикновено, изплува на повърхността."Но в края на 2008 г. правителството опитва нова карта: лобирането. Ангажирана е група адвокати в Брюксел, която да подобри имиджа на България пред европейските институции. И още по-сериозно - българските власти наемат група "европейски експерти" за да ги "съветват". Начело с... Доминик дьо Вилпен.Дали тази комуникационна офанзива има за цел да се противопостави на нелицеприятните информации? Рецептата е изпитана, но тя няма да накара да замлъкнат Мария, Огнян, Росен и Христо. Те знаят много добре, че огледалото, което подават на България, често не се харесва и винаги е опасно да го правят. "Понякога си казвам: стига си си търсил белята, стига си ровил в тези досиета. И в същото време знам, че като човешко същество в тази борба се чувствам добре и съвестта ми е спокойна", подчертава Христо Христов.Казвайки това, на лицето му се появява лека усмивка. Като обещание, като неразрушимата увереност, че така остава свободен човек.