Защото сме социалисти, позволихме "Кремиковци" да пропадне
"Положението е скапано и всичкият свеж въздух на света не може да го оправи." По отношение на това, което се случи с "Кремиковци", тези думи на шотландския писател Ървин Уелш, изречени от героя му Рентън, могат успешно да конкурират заглавието на премиерската книга "Защото сме социалисти".
Защото - "защото сме социалисти", допуснахме за 4 години дълговете на комбината да нараснат с над 1 млрд. лева. За целия си мандат това правителство позволи на частния мажоритарен собственик тотално да изхвърли 25-те процента миноритарно участие в управлението на компанията и му позволи да сключи договори, които са изгодни за всички, само не и за самата компания.
Накратко. През лятото на 2005 "Кремиковци" сключва договор за посредничество с фирмата на Прамод Митал "Глобал стийл холдинг", която седмица по-късно придобива комбината. Освен собственик тя вече е и посредник при пласмента, но колко изгодно е било това посредничество можем да съдим по факта, че месеци по-късно дружеството плаща 98 млн. евро за разтрогването на договора. Това също става по специален начин - емитират се облигации за 325 млн. евро. Не от "Кремиковци", а от друга фирма на Прамод Митал. "Кремиковци" обаче е гарант по заема, а зелена светлина за операцията дава българското правителство, защото при очевадния конфликт на интереси мажоритарят няма право да гласува. Но той успява да изтегли от българския стоманопроизводител още 68 млн. долара по линията на два договора за управление.
На серия от общи събрания уставът на компанията се променя така, че наистина само гласовете на мажоритарния собственик да са достатъчни за вземане на съдбовни решения. На кого му пука за това? Не стига, че приемат да се гарантира облигационната емисия, но когато тази гаранция реално трябва да сработи, "независимият български съд" постановява, че "Кремиковци" е бил в неплатежоспособност 5 месеца, преди да поеме гаранция върху емисията. Така собствениците на дългови книжа са лишени от правото им да придобият обезпеченията си. С мълчаливото съгласие на управляващите през есента "независимият съд" пак стига до извода, че "Кремиковци" е неплатежоспособен, но към по-късна дата. Някакви си 2 години и половина по-късно.
Събитието е предшествано от поредица совалки на облигационерите до посланиците на страните от стара Европа в София и до високопоставени членове на Европейския парламент. Защото са капиталисти, те наемат за консултант една от водещите PR компании в Брюксел, но усилията им са излишни. Българският съд си знае работата.
Само дето в 3-те месеца с неустановена дата на неплатежоспособността фалира "Леман брадърс" и световният финансов свят вече не е същият. Да се намерят пари за преструктуриране на "Кремиковци" вече е почти невъзможно, а икономическият цикъл се е обърнал и вещае рецесия, невиждана от десетилетия.
"Нямаше как да знаем", вероятно ще се оправдаят в икономическото министерство и Министерския съвет. Но като не можете да предвидите икономическия цикъл, за какво държите министерството? Ако изобщо са знаели "на кой свят са", вероятно щяха да съдействат на "Арселор Митал" да придобие комбината или поне неговите активи. Амбициозният план на най-големия стоманопроизводител в света предвиждаше в срок от 3 до 6 месеца да хване юздите в българското дружество и да поеме ясни ангажименти за инвестиции и социална програма. И защо признанието на икономическото министерство, че "Арселор" са най-добрата възможност, не бе материализирано в подкрепа за инвеститора?
За да стане ясно, инвестиция на тази компания в България може да се сравни с привличането на "Нокиа", "Мерцедес" или IBM например. Вместо това за пореден път дадохме сигнал към подобни компании да си направят изводи за политическия риск от инвестиции в България.
Колкото до комбината - не е вярно, че не може да печели. "Кремиковци" печелеше до 2007 г. Отделен е въпросът къде отиваха печалбите, или как 30% от физическия обем на продукцията носеше 3% от приходите от продажби, себестойността излизаше съвсем малко под продажната цена. Още по-отделен е въпросът за натиска, който фирмите посредници упражняваха над дружеството да им продава под себестойност, като представят това като прихващане на стари задължения.
Не можем да подминем и икономическия стратег Александър Томов. След като през януари 2008 г. публично се зарече, че от "Кремиковци" пари не са излизали за финансиране на ЦСКА, днес прокуратурата му повдига обвинения точно в тази посока.
Това, че "Кремиковци" не е близо до ресурсите, отдавна е престанало да бъде аргумент. Всички стоманопроизводители в Европа вече се снабдяват с руда и въглища от Азия, Америка или Австралия. Може би ако "Кремиковци" беше до пристанище, доставките щяха да са малко по-евтини, но така или иначе комбинатът е в пазара. Насред Балканите, които преди 4 години се смятаха за един от най-перспективните пазари за стомана.
Ако печалбите не излизат днес, то не е толкова заради неефективността в производството, а заради кризата. Всички губят, дори и "Арселор Митал". Но въпросът е защо бе допуснато "Кремиковци" да се разграби, вместо парите да отидат за екоинсталации.
Може би защото сме социалисти.