Нация техническа - II

Нация техническа - II

След като години наред България не може да въведе, общо взето, лесни информационни системи като тази, която трябва да свърже базите данни на МВР, следствието, прокуратурата и съда и която сама по себе си би решила ключови проблеми в борбата с организираната престъпност и корупцията, правителството отново изненада публиката с "високотехнологичното" решение да създаде държавна компания за нанотехнологии с 50 млн. лв. от бюджета. Предишния път беше миналата есен на символната дата 9. ІХ, когато премиерът Станишев тържествено откри доставения тихомълком за 5.4 млн. лв. суперкомпютър, за чиито цели и практическо приложение никой нищо не е разбрал вече половин година. С много упоритост се разбра цената на начинанието, както и фактът, че доставчикът IBM не е избран с обществена поръчка и конкурс. В същата тайнственост е обвито и сегашното съобщение за десетократно по-голямата инвестиция с парите на данъкоплатците в новото държавно предприятие. Но с голяма доза увереност може да се залага, че е следван същият принцип на непрозрачност в подготовката и вземането на решението.
Нищо чудно - това са си рефлекси от миналото, когато под ръководството на Първо главно управление на Държавна сигурност България щеше да става нация техническа, а през 1989 г. приключи с икономическа катастрофа и външен дълг от над 10 млрд. долара. Немалка част от тази сметка, която и до днес българите изплащат, отиде за отишли на вятъра уж крадени от Запада технологии, но най-вече за десетките задгранични дружества, окрадени от служителите на ДС.
Самият факт, че начело на тайнствения суперкомпютърен център се озова не друг, а един от бащите на несъстоялата се "нация техническа" - Стоян Марков, също води към опасения, че операцията може би се повтаря. Разликата е, че вместо тайни заеми отвън сега за целта непрозрачно се използва бюджетът. Остава да видим дали и резултатът няма да се окаже същият.