Дойде време да се заговори публично за всеизвестната тайна, че в България деца се продават, купуват се от българи, продавачите също са българи и далеч не са криминални типове. В процеса със сигурност участват лица, които са в трудови правоотношения в съответна болница. За него знаят и хората от социалните служби. В чест на истината трябва да кажем, че законно те не разполагат с никакви инструменти да прекратят тази практика.

Не знам дали някой си е задал въпроса защо документацията в "Шейново" липсва точно от 2003 г. насам. Един от възможните отговори е, че оттогава беше въведена концептуално нова система на осиновявания, която изключи директния достъп на кандидат-осиновителите до родилните домове. Хората у нас живеят с твърдата убеденост, че процедурата по осиновяване е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш. Моето семейство е вписано в регистрите на кандидат-осиновителите в началото на юни 2006 г., а синът ни, осиновен по всички правила на законовата процедура и без дори един шоколадов бонбон подкуп, заживя с нас през февруари 2007 г. Познавам още немалко осиновители, станали родители без връзки и подкупи.

Съществуването на търговия с деца е добре подготвено още от предходния "осиновителски режим". Старият режим позволяваше директно предварително общуване на кандидат-осиновителите с директори на домове за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ), както и с ръководителите на родилни отделения. Тези хора бяха единствените източници на информация за деца, подлежащи на осиновяване, и това ги превърна в ключови фигури, изпълняващи ролята на "раздаващи бебета". Въвеждането на международните осиновявания през 1992 г. пък доведе до създаване на специални посреднически агенции за осиновявания на деца в чужбина. Те установиха стабилни контакти с директорите на домове и родилни отделения в болниците, при това напълно законно. Тази корупционна среда стана толкова очевадна, че през 2003 г. бяха приети изменения в Семейния кодекс.

Новият режим въведе регистри на децата, подлежащи на осиновяване, разрешителен режим за кандидат-осиновителите след социално проучване, както и т.нар. съвети по осиновяване към общинските служби за социално подпомагане в административните центрове на областите, чиято задача е да определя подходящи родители за всяко дете. Така на практика директорите на ДДЛРГ и шефовете на родилни отделения бяха изключени от законната процедура. Но старите навици умират трудно.

Посредническите агенции благодарение на връзките си с директори на т.нар. социални домове и с работещи в родилни отделения имат възможност за директен контакт с жени, желаещи или колебаещи се дали да изоставят бебета си. Посредниците взимат декларация от биологичната майка за отказ от родителски права. Съпругът от кандидат-осиновителската двойка припознава детето като свое и така то се изписва от здравното заведение със законен родител - баща. След това съпругата го осиновява по реда на чл.53б, ал.2 от СК, без да е необходимо вписване в регистри, социално проучване и т.н.

Тази схема се прилага в случаите, в които самотни жени, които не се намират в брак, желаят да осиновят дете. Тогава се използва процедурата на чл.62 от СК - непълно осиновяване. (Ако самотен мъж желае да осинови дете, той просто го припознава.)

Още когато със съпруга ми подавахме документи за осиновяване, решихме, че подкупи няма да плащаме, че няма да търсим втори и трети начин, а ще вървим по законния ред. Когато чакаш, за да станеш родител, всеки ден ти се струва месец, а всяка седмица - година. Обяснимо е, че започнах да се разколебавам в ефективността на социалните служби. Започнах да си мисля, че всъщност не е зле да потърся връзки и препоръки. Далеч преди Facebook сред най-разпространените женски социални арени са салоните за красота. Точно там моя приятелка ми каза, че нейна клиентка си е осиновила детенце и ако искам, ще ме свърже с нея. Приятелката на приятелката ме свързва с агенцията, която ще осигури моето осиновяване, както е осигурила и нейното: "Много са симпатични, ще ви помогнат, това са прекрасни, безкористни хора." Определям си среща в офиса на прекрасните и безкористни хора.

Офисът е на неправителствена организация, която според регистъра на правосъдното министерство се занимава със "социални дейности и международни осиновявания". Посреща ме прилична жена на средна възраст, която започва да ми разяснява процедурата. Описва ми в подробности как ще заобиколим закона. Обещава за месец да ми намери чудесно, здраво, българско бебе на възраст между 3 и 7 дни. Цената е 10 000 лв. С дълбока въздишка отронва, че нейният хонорар е 2000 лв. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал и други служители в системата: "Ама много поскъпна животът! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца. Много се корумпира тая държава, ей!" По-късно се появява нейният съпруг/съдружник, приличащ на валутен измамник от автогарата. Двамата съвършено спокойно ми обяснят кое как ще стане, все едно не се върши нищо незаконно. Подхвърлят реплики като: "Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете законно", "Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците", "Ако не до нас, до друга агенция ще опрете..." Измерват ме от глава до пети и казват: "Знаете ли какви бебета можем да ви намерим - от любовница на професор сме имали дете. Ученички - пълни отличнички - раждат..." и продължават: "Ама вие да не се уплашите, те бебетата са малки, не е като едно време, когато се раждахме по 4-5 кила."

От въпросния офис излязох, олюлявайки се. Бях попаднала на стройна, добре работеща система, в която деца се търгуват без грам колебание. Попаднах там през салон за красота! Двама непознати ми обещават да ми продадат бебе, без да се страхуват от нищо. В схемата участват посреднически агенции, лекари, сестри, социални работници, хора от съдебната система. И всичко това се смята в реда на нещата. Когато го разказвах на познати, отговорът най-често беше "Еее, ти не знаеш ли?" Ами не, не знам.

Оправдания и извинения за посредниците и осиновителите - колкото щеш. Като се започнете от "Така децата не попадат в домовете и е по-добре за тях", мине се през "Законното осиновяване е бавно и трудно" и се завърши с "Това е едно благородно дело".

На първо четене - длъжностни лица взимат подкупи, за да кандърдисват жени да си оставят децата. На второ - не само желаещи да бъдат родители пазаруват деца. Търговци на органи и детска порнография също могат да бъдат купувачи. На по-дълбоко ниво - доста може да поговорим за отношенията родител-дете, за основата, на която се поставя една съкровена връзка, и т.н.

В схемата не участвах от отвращение. За случилото се не подадох сигнал в полицията от страх. Сега пиша за това от срам, че тогава не направих нищо, и от яд, че схемата ще продължи да съществува.