Накъде върви светът 2009 години след Христа? Все още християнското летоброене е общоприето. Макар че има еврейски, ислямски, китайски календар - почти навсякъде по света годината официално е 2009.

Но идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията като че ли остаря и беше изместена от американската мултикултурна идея през последните десетилетия точно когато се оформяше новата икономически и политически обединена Европа. В Китай, Япония или Индия, в големите източни икономически центрове на глобалния свят хората едва ли биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главнo Ц, около която обикалят някакви безпросветни варвари. Така се е мислело на Запад по колониално време. Oбаче световните войни през миналия век разрушиха не само колониалните империи на Европа, но и самата идея за Европа като център на цивилизацията.

Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата "Западният канон", критикува като остаряла идеята на поета и литературовед Томас Стърнз Елиът, че християнството е основата на европейската култура, давайки примери с големи нехристиянски европейски модернисти като Кафка.* Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. oт "Процесът" посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеникa. Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа, дори на писателите комунисти и атеисти, отрасли в съветския блок. За мен американецът Т. С. Елиът - едно от най-големите имена в европейския модернизъм между двете световни войни - е последният голям европейски поет. Той отива в Англия, става англо-католик и се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция. Последен - защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война.

Парадоксално е, но европейските писатели след войната, през петдесетте години, в които Европа бавно вървеше към обединението си, могат да бъдат наречени национални, или западни, или световни, но не и общоевропейски. Втората световна война слага край на Британската империя и начало на aмериканската културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини и противопостави на комунизма с една американска идеология. Американският модел, макар и западен (или европейски) по произход, е мултикултурен и мултирелигиозен модел. Това е моделът на днешния глобален свят и връщане назад няма. Няма вече един цивилизационен център. И всички ние - християни, мюсюлмани, евреи, будисти, индуисти и атеисти, трябва да се научим да живеем заедно и да обичаме ближния си - към която и вяра да принадлежи. Бог е Любов.

Алтернативата e затварянето в собствената традиция, фанатичното й налагане и противопоставянето й на мултикултурния глобалeн свят. Това е фундаментализмът - бил той религиозен или светски (каквито бяха националсоциалистическитe и комунистическите диктатури). Фундаментализмът може да доведе само до война и хаос нашия взривоопасен и безцентърен свят.

"...[В]сички хора са създадени равни... те са надарени от своя Създател с някои неотменими Права, между които са правото на Живот, Свобода и търсене на Щастие" - написа някога робовладелецът Томас Джеферсън. Днес, повече от два века по-късно, тези революционни думи oт Декларацията за независимост се приемат от мнозинството хора по света. Макар че, както казваше Елиът: "Между идеята и реалността (между задвижването и актa) пада Сянката."