Когато Христо Бисеров публично обяви преди осем години "Не ме отписвайте от политиката", заканата му прозвуча като отчаян вопъл на политик, който окончателно слиза от политическата сцена. Тогава той игра ва банк срещу разполагащия с целия властови ресурс в държавата по онова време Иван Костов и загуби битката. Поведението му изглеждаше като политическо харакири, защото беше изключен от СДС. Оттеглянето му от политиката обаче се оказа тактическо.  

Днес след почти четиригодишно анонимно присъствие в парламента Христо Бисеров играе същата игра, този път като острие на Доган срещу Костов. Той излезе

със същата "кауза" като преди девет години. Да не допусне Синята коалиция (СДС-ДСБ) до участие в следващото управление със сочената за победител на парламентарните избори ГЕРБ.   

В разстояние само на седмица Бисеров даде три пресконференции като председател на временната комисия по случая "Сретен Йоцич". Депутатът от ДПС се сочи и като автор на предложението за двойното увеличаване на изборната бариера за коалиции, макар че то услужливо беше внесено от Яне Янев. От начина, по който тръгна проверката на депутатите за пребиваването на сръбския мафиотски бос в България, стана ясно, че мишените на мнозинството от БСП и ДПС са Бойко Борисов и Иван Костов, по времето на чието управление Йоцич е живял у нас. Целта на 8-процентната бариера пък е да затрудни максимално влизането в парламента на дясното обединение. Евентуалното отпадане на десните ще постави Бойко Борисов в тежката ситуация или да управлява с БСП, или да остане в опозиция, или да се стигне до нови парламентарни избори.

"Имам вид на

 но сред познати и приятели съм общителен и с чувство за хумор. Обичам да шофирам и никога не съм глобяван. Пуша по две кутии цигари на ден, но не прекалявам с кафето. Косата ми вече побеля и ползвам очила при четене. Ставам сутрин рано, но си лягам преди полунощ". Тези откровения направи Христо Бисеров преди девет години, когато изненадващо реши да пусне в интернет данни за имотното си състояние. Тогава той официално беше главен секретар на СДС и председател на ключовата парламентарна комисия по национална сигурност. Неофициално всички го наричаха Сивия кардинал, човекът зад кулисите, който обаче разпределя власт. Още - кадровикът на синята партия, ловкият апаратчик, дясната ръка на Иван Костов. Мълвата го сочеше като държател на ключа от черна каса на СДС, в която според слуховете се вливаха потоци пари от митниците. Имаше и предположения, че всъщност влиянието на Бисеров върху митниците се трансформира в частни банкови сметки. Заради тези подозрения беше известен и като човека с куфарчето. Сочеше се и като благодетел на повечето приватизационни сделки по онова време, сред които скандалната приватизация на русенското предприятие "Хлебна мая". С името на Бисеров се свързваше просперитета на турския бизнесмен Фуат Гювен, който за кратко време се сдоби с безмитна бензиностанция на свиленградската митница и успя да приватизира хотел в родния му град Хасково и търговски обекти по международния път Е-90. Приписваха му се връзки с изгонения от България заради заплаха за националната сигурност руски бизнесмен Денис Ершов. На "Раковски" 134 даже се шегуваха, че приватизацията в България може да спре само ако пропадне мобилната връзка между Бисеров и протежето му Захари Желязков, който тогава оглавяваше Агенцията за приватизация. Разбира се, и до ден днешен никой не може да каже кое от всичко това е истина и кое мит, защото Христо Бисеров никога не е заемал управленски пост, а предпочиташе да стои в сянката на подставени от него лица. Но си има философия - "майсторлъкът в политиката не е да акумулираш власт, а да раздаваш власт" и че "ще си още по-голям майстор, ако държиш контрола на пакета акции".

Само споменаването на името му тогава обаче довеждаше до вцепенение, както партийните функционери на СДС, така и редовите седесари. Журналистите пък го недолюбваха, защото отминаваше повечето им въпроси с мълчание, или от устата му се изтръгваше само безнадеждното междуметие "тц!". По тази причина откровенията му в интернет тогава се възприеха като сензация. Обясненията му обаче откъде е взел парите, за да купи къщата си зад Военна академия в столицата, бяха само поводът Бисеров да излезе на светло. Истинската причина обаче беше

---

Разривът с Иван Костов

Официално заради противоречията с тогавашния лидер за коалиционната политика на синята партия. Неофициално - бившият премиер отряза достъпа му до властови и финасов ресурс като отстрани хората му от директорските места в приватизацията и митниците.  

Последваха серия от изявления, в които Бисеров първо настояваше СДС да преосмисли отношението си към ДПС и да стане партньор с партията на Доган, а след това призова тогавашния министър-председател и лидер на СДС Иван Костов да се оттегли от премиерския пост и да се направи ново широко дясно правителство. Битката беше на живот и смърт, като Бисеров се опита чрез близките си депутати в парламентарната група на ОДС да организира преврат на тогавашния премиер. Плановете му се провалиха, след като политикът, на когото разчиташе най-много на подкрепа - бившият президент Петър Стоянов, отказа в последния момент да застане зад идеята. Последва изключване от СДС, сформиране на собствена партия ЕКИП, няколко срещи в Мадрид с решилия вече да влезе в българската политика Симеон Сакскобургготски. Ако някой преброи интервютата на Христо Бисеров за една година - от лятото на 2000 до 2001 г., със сигурност ще се окаже, че те са много повече, отколкото всичките му медийни изяви за десетгодишната му политическа кариера дотогава. А

тя изглежда така: влиза в СДС веднага след 10 ноември 1989 г.хкато активист на Клубовете за гласност и преустройство, а по-късно оглавява Зелената партия в Хасково. След като зелените напускат съюза, Бисеров става член на Консервативната екологична партия, чийто лидер е Филип Димитров. В Хасково и до днес се носи като легенда как през 1990 г. малка група хора се разхождат край реката, която минава през града. Единият от тях дърпа на връвчица надуваемо крокодилче. Оказва се, това е екологичен протест срещу замърсяването, а човекът с крокодилчето е хасковският адвокат Христо Бисеров. Други пък си го спомнят от първите митинги на СДС в града, когато той е неизменно на сцената, облечен със семпло шлиферче. Съгражданите му обаче едва ли са предполагали, че само след няколко години Бисеров ще управлява с твърда ръка синята партия. Депутати днес си спомнят, че Бисеров дължи възхода си на Филип Димитров. Казват още и че когато напуснал лидерския пост на СДС, лично Димитров лобирал пред Иван Костов Бисеров да стане главен секретар. Тези, които са работили с него, го описват като интелигентен, с добра интуиция при подбора на кадрите, но без харизмата да бъде лидер. И още - че самият той осъзнавал това и по тази причина предпочитал да бъде човекът в сянка.           

"Това ли е Сивия кардинал на СДС?", питаха се сини активисти, след като противно на очакванията отстраняването на Бисеров мина безболезнено и не се отрази по никакъв начин на мнозинството на ОДС в парламента, нито чак толкова фатално на местните структури на партията - запазената територия на бившия главен секретар.

За разлика отпреди девет години този път

Защото ако и сега не успее в мисията си по отстраняването на Костов, може да загуби позицията си при Ахмед Доган. А това със сигурност ще означава окончателен край на политическата му кариера. В СДС също не му останаха съратници, след като подкрепяния от тях Пламен Юруков безславно напусна поста си след серия от скандали. Хората на Бисеров в СДС се провалиха и като не успяха да наложат своя фаворит Румен Христов. (Сини партийни функционери твърдят, че той дължи поста си на земеделски министър в служебния кабинет "Софиянски" именно на тогавашния главен секретар.) Битката за лидерския пост в СДС в края на миналата година минаваше и по линията про-Костов и анти-Костов. С избирането на Мартин Димитров за председател и създаването на "Синята коалиция" Бисеров инкасира поредната си загуба срещу бившия премиер.            

Тогава митът за Сивия кардинал ще се срути. И ще стане ясно, че Бисеров е бил обикновен апаратчик, оказал се на точното място - в СДС, в точното време - победата на синята партия на парламентарните избори през 1997 г.