Докато премиерът и министрите му така и не успяват да обяснят как точно ще защитят интереса на данъкоплатците в сделката с фирмата на Ирена Кръстева за строежа на нова сграда на Националната агенция за приходите, друго подобно съмнително начинание беше пуснато в ход. Държавната агенция за младежта и спорта обявила мегаконкурс за построяване на спортна зала с 9000 места, без да има одобрен проект. Само преди месец ведомството прекрати процедурата за избор на проект, без да избере победител, но пък обяви конкурс за строител. На недоумяващите пред новаторските ходове на ДАМС оттам обясняват, че строителят, който ще спечели, "може би" ще предложи и проект. Подобно на обясненията на финансовото министерство, че неяснотите в правителственото решение за сдружаването с Ирена Кръстева давали - я виж ти! - по-гъвкави възможности за защита на интереса на държавата. Да апортираш три топ сгради в центъра на София и да не уточниш детайлно параметрите на сдружаването с частната фирма, която ще държи над 50%, и в същото време да твърдиш, че това било в интерес на държавата, е не само цинично.

Вълната от подобни събития показва, че фазата вече е друга и от "прецеденти" са се превърнали в същностна държавна политика. През нея овластените насочват огромни бюджетни ресурси към дейности с недоказана обществена необходимост, но с добре познати на публиката изпълнители.

Откъдето и да ги погледнеш, стъпките на властта в последните месеци на мандата й са произвол по цялата верига на разпореждането с държавните средства.