Социолозите са единодушни, че изненадата на тези парламентарни избори може да се казва "Ред, законност и справедливост", така както на предишните избори стана с "Атака". Националистическата формация на Волен Сидеров се появи сякаш от нищото и вкара в Народното събрание 21 депутати. Преди четири години лидерът на "Атака" заложи на анти-ДПС говоренето и спечели. Тогава той успя да привлече една немалка част от пронационалистически настроените избиратели на ДСБ, които симпатизираха на позициите на формацията срещу политиката на Ахмед Доган. Щяха да гласуват за нея, но се преориентираха в последния момент към Сидеров заради значително по-твърдите му изказвания срещу ДПС. Успехът на Сидеров стана повод да се заговори, че "Атака" е проект на среди, близки до БСП, още повече че се яви на изборите в коалиция с просоциалистически насроените формации "Нова зора" и "Защита". ("Нова зора" сега е коалиционен пратньор на БСП в "Коалиция за България".)

За разлика от лидера на "Атака" Яне Янев заложи на антикорупционното говорене и честото ходене до прокуратурата да внася сигнали срещу държавни служители и кметове. Хиперактивността на председателя на "Ред, законност и справедливост" (РЗС) можеше да си остане незабелязана за обществеността (Янев внася подобни сигнали от доста години, но никой не гледаше сериозно на обвиненията му), ако някои от тях не бяха последвани от показни акции на прокуратурата и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Макар че  голяма част от тях завършиха без резултат, синхронът в действията между правоохранителните органи и Янев е очеваден, при това с ползи и за двете страни - случаите с кмета на Гърмен Ахмед Башев и с бившия директор на НАП Мария Мургина предизвикаха съмнения за разчистване на сметки на управляващите с неудобни за тях лица, а лидерът на РЗС се издигна в очите на хората до "борец срещу корупцията".

Това мигновено го изстреля до призовото трето място по рейтинг в държавата непосредствено след столичния кмет Бойко Борисов и президента Георги Първанов, а малко известната му до този момент формация вече има шансове да прескочи 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Към подозренията, че РЗС може да се окаже проект, плод на политическо инженерство, се прибавя още един факт - Янев беше вносител на скандалната поправка в избирателния закон, която предвиждаше прагът за влизане в Народното събрание за коалиции да се вдигне от 4% на 8%.

Това предложение първо беше лансирано от депутата от ДПС Христо Бисеров, а целта му беше максимално да затрудни влизането в парламента на "Синята коалиция". И още нещо - прави впечатление, че част от сигналите на лидера на РЗС са насочени към хора от местната власт, неудобни за партията на Доган. На последните кметски избори Ахмед Башев се кандидатира като независим кандидат за кмет за разлика от предходните, когато беше номиниран от ДПС. С подобен привкус е и сигналът за корупция на Янев срещу кмета на Хасково Георги Иванов, срещу когото прокуратурата вече се задейства, като му отне достъпа до секретна информация и поиска той да бъде отстранен от длъжност. След кметските избори хасковският кмет е в доста обтегнати отношения с местната структура на ДПС и депутатите на Доган от региона Христо Бисеров и Рамадан Аталай.

Иначе подобно на Сидеров Янев има перфектно алиби, за да не бъде заподозрян във връзки с управляващите. Самият той първоначално беше земеделец от съюза на Анастасия Мозер. След това създаде собствена формация и влезе в парламента като депутат от ОДС. Сега е вече консерватор, говори за създаването на "нова десница" и има за партньори партията на британските консерватори. Внася сигнали в прокуратурата и срещу хора от БСП. Проверката на правораздавателната институция по тях обаче обикновено завършва бързо и с мнение, че няма данни за престъпление. Справка: сигналът за укриване на данъци срещу пловдивския бизнесмен и член на Националния съвет на БСП Георги Гергов.