Правото като тояга за здравия разум
Правосъдният министър Тачева, вместо да заплашва с оставка поради лошия образ на съдебната система, да използва момента и свърши малко правосъдна работа. А моментът е исторически. Аргументацията на съдебното решение на ВАС за регистриране на "Синята коалиция" е автентично правосъден текст, изненадващо пробляснал на фона на общия отказ от правосъдие в страната.
Правосъдието не е някаква тясна специалност, недостъпна за простосмъртните, като физиката на малките частици например. Правосъдието по своята същност - т.е. публично определяне на правда и кривда - е достъпно всекиму. В България обаче то толкова отдавна е потънало в тресавището на провинциалната юридическа схоластика, че почти никой не си спомня простите принципи, на които то се гради. А те, откак изобщо има съд, са разбираеми за всеки: справедливост и здрав разум.
Правораздаване е съществувало столетия преди да е имало писани закони за всички случаи в живота. То е било възможно и без писани закони именно защото неговата работа е да прилага принципите на справедливостта и здравия разум, а това го може всеки възпитан човек (стига да иска). И до днес в Англия "магистратите" - т.е. съдиите на първа инстанция - са просто уважавани хора от местната общност. Може да са учители, зарзаватчии или бояджии, но раздават правосъдие. Писаните закони се появяват, за да подпомагат прилагането на тези принципи - а не да им пречат или да въвеждат други някакви, неразбираеми за народа принципи. Всички точки и алинеи във всички закони имат една само цел - да помагат да се отсъжда на основата на справедливостта и здравия разум.
Целта на юридическата схоластика, която върлува в България напук на здравия разум, е да замъгли, замаже и в крайна сметка убие здравия разум и справедливостта. Да ги замести с алинеи и точки, които всеки може да ползва, както му хрумне - стига да има власт или пари. А зад този правен нихилизъм прозира намерението на силните на деня да ползват правото като тояга, с която да налагат своите граждани по гърбовете.
Така е в Русия, Узбекистан, Беларус, Бирма и Судан. Ако си опозиция на властта и се задават избори, арестуват те за неподчинение или за неправилно пресичане и те държат в ареста, докато минат изборите. Това е законно, защото подобни страни си имат подобни закони. Но пък няма нищо общо с правото.
България е само на една крачка от това състояние. Поставили се в услуга на някой велможа, съдилищата са напълно непредсказуеми. Скрити зад алинеи и точки, а понякога дори измислящи си нови правила в хода на действието (пример - СГС), съдилищата са станали като казина. Никога не знаеш дали ще уцелиш печалбата.
А това, приятели, е разпад на цивилизацията. Великият историк Арнолд Тойнби е написал цели пет тома по въпроса. Разпад е, защото една държава, в която няма справедливост, по нищо не се различава от шайка въоръжени разбойници. Това пък го е казал св. Августин Блажени още преди 1500 години.
Ако правосъдният министър не разбира дотук написаното и не подкрепи изрично принципите на правото, изложени от ВАС - да си ходи. Наистина. Ако обаче разбира разликата между правния произвол и правото - да благоволи да разбърка правната тиня и обясни кое как е. Да си свърши работата, за която й плащаме.
* Авторът е политолог, преподавател в НБУ