Когато президентът Георги Първанов настояваше парламентът да приеме мажоритарния вот за  изборите за 41-во Народно събрание, беше заподозрян дори от бившите си съпартийци, че чрез него иска да си създаде собствено  лоби. От опита си по аранжиране на правителството на тройната коалиция държавният глава вече знаеше колко важно може да бъде разпределението на тези 31 мандата, когато се дойде до нов кабинет. Паралелно с Първанов БСП и ДПС също бяха анализирали, че въвеждането на т.нар. личностен вот може да се окаже начин да се неутрализира победата на ГЕРБ на парламентарните избори и така да попречат на формиране на десноцентристко мнозинство със "Синята коалиция". Сметките им бяха прости - партията на столичния кмет печели пропорционалния вот, но социалистите и хората на Ахмед Доган обединяват усилията си за максимален брой мажоритарни депутатски места и така компенсират преднината на Борисов. Или се доближават до неговия резултат и блокират възможността за  съставянето на дясно правителство.

След изборите за евродепутати партийните централи, и най-вече тази на "Позитано" 20, са изнервени, защото плановете им могат и да се провалят. Резултатите показват, че в следващия парламент твърдо имат шанс да влязат шест политически сили и още две са с потенциал. Ситуацията напомня кметския вот през 2007 с тази разлика, че избирателните райони са много по-големи от общините. "Синята коалиция", "Атака", НДСВ, ЛИДЕР, "Ред законност и справедливост" на пръв поглед нямат шанс да спечелят самостоятелно личностния вот в даден регион, но могат да разпиляват гласове. За разлика от изборите за кмет обаче мажоритарните кандидати няма да се явяват на втори тур, а победителят може да спечели  дори с един глас преднина. Точно това прави аритметиката на политическите сили доста по-сложна и несигурна.    

Независимо че изборите за европейски парламент са по-различни от тези за национален, те дадоха шанс на по-големите партии да проверят на каква подкрепа могат да разчитат и в регионите. Преди седмица ГЕРБ се оказа първа политическа сила в 20 избирателни района, "Атака" "взе" Бургас. По пет района си поделиха ДПС и БСП. Тези числа не могат автоматично да се пренесат като резултати на националните избори заради няколко основни фактора - по-високата избирателна активност във вота за парламент, избора на личности и мобилизацията в кампанията.

При тази ситуация съюзите със "стратегическа" цел изглеждат най-естествения политически инструмент за увеличение на подкрепата за една или друга кандидатура. Далеч преди да са ясни имената в пропорционалните листи и мажоритарните кандидати на отделните партии, се заговори, че БСП и ДПС ще се подкрепят взаимно при личностния вот. Затова Доган ще издигне мажоритарни кандидати в районите, в които няма как да загуби - Кърджали, Разград, Шумен, Силистра, Търговище, Пазарджик, а в останалите ще подкрепи представителите на БСП. Засега от "Позитано" 20 отричат за подобна уговорка, може би защото новината ще донесе негатив на партийното ръководство. В смесените райони социалистите са категорични, че ще издигнат и ще работят за собствените си кандидати, защото в противен случай ще обезличат структурите си. Така обаче ще помогнат на ДПС, дори да не го признават, защото ще отнемат от гласовете на останалите партии в региона, които залагат на анти-ДПС риторика. От партията на Ахмед Доган също отричат да имат договорка със социалистите за взаимна подкрепа и твърдят, че ще дадат право на местните си структури да решават кандидата на коя друга политическа сила да подкрепят там, където няма да издигат свой. Априори обаче изключват да дадат гласовете си за представител на "Атака" и ГЕРБ. Засега прогнозите са за поне пет сигурни места  за ДПС и също толкова за БСП. За останалите райони с изключение на София и Габрово например социалистите ще трябва да спорят предимно с представителите на ГЕРБ.  

За разлика от БСП и ДПС десните партии не успяха да постигнат договорка за взаимна подкрепа на мажоритарните си кандидати и отиват на изборите на 5 юли поотделно. "Синята коалиция" и ГЕРБ погледнаха към темата от съвършенно различни логики. Според ГЕРБ безмислено е по-силният да подкрепя по-слабия, в случая "Синята коалиция". Според Иван Костов и Мартин Димитров подобна позиция ще остави на власт сегашното управление и поискаха подкрепата на ГЕРБ за кандидати на коалицията в поне седем района. В навечерието на разговорите десните силно ескалираха тона, но от ГЕРБ бяха категорични - тръгват към изборите самостоятелно и на мажоритарния вот. Техният аргумент още е, че един силен мажоритарен кандидат, ако е поставен и в партийната листа, може да я дръпне нагоре в резултата. Съпредседателят на изборния щаб на "Синята коалиция" Петър Москов коментира позицията на ГЕРБ като асимилация на сините и разпиляване на вота. В София например ГЕРБ и "Синята коалиция" са първа и втора политическа сила в два от трите района и сблъсъкът между кандидатите им може да ги остави без депутатско място.  Оттук нататък тактиката и на ГЕРБ, и на "Синята коалиция" ще бъде да  търсят  подкрепа по места от политически формации, които имат позиции в съответния регион, но не участват със свои кандидати в изборите. И от само себе си се разбира, че трябва да активизират кампанията си и да я направят по-убедителна за избирателите.

Независимо че формациите ще разчитат на партийното гласуване и за мажоритарните кандидати, не е изключено в някой регион пробив да направи личност, издигната от партия, която иначе няма голяма подкрепа. Наивно е да се смята, че за три седмици до вота неизвестно лице ще обере личностните предпочитания в избирателните райони. В столицата НДСВ например се готви да заложи на министъра на образованието Даниел Вълчев и волейболиста Пламен Константинов, които биха могли да получат подкрепа и от десните. Царската формация ще следва успешната си стратегия от евровота с поставянето начело на листата на Миглена Кунева. Именно личностните предпочитания за нея донесоха значителна част от гласовете за НДСВ. Според социолога Юрий Асланов около 20% от гласувалите ще се включат само в мажоритарния вот, без да гласуват политически.

От друга страна, независимите, дори и силни мажоритарни кандидатури едва ли ще имат шанс да седнат на депутатските банки, тъй като ще трябва да се конкурират с добре организирани структури. Единственото изключение от тази прогноза засега се очертава в Кюстендил, където инициативен комитет издигна дупнишкия бизнесмен Пламен Галев. И дори се очаква той да получи най-много гласове (друг е въпросът как ще бъдат осигурени). БСП издигна Георги Ников, бивш активист на партията в Кюстендил, който не може да бъде определен като сериозен претендент. В средите на червените се говори, че срещу "номинацията" на Ников "братята" Галеви ще осигурят добро представяне на партийната листа на БСП в региона начело с Мая Манолова.