Европейците оцветиха картинката, върху която от месеци се упражняват социолози, академици и политици - тази с разпределението на силите в новия Европейски парламент. Тези, които все пак хванаха моливите, наблегнаха на синия, по-малко - на червения, доста драскаха със сивия, а мнозина избраха зеления. И в крайна сметка в следващите пет години европарламентът ще е по-противоречив, с повече политически борби и по-малко предсказуем.

Рекордно ниската избирателна активност се оказа по-малка от мрачните прогнози - спадът е само с 1% от 44% гласували на предишните европейски избори. И все пак това е тревожен сигнал, че европейците се интересуват все по-малко от институция с постоянно нарастваща власт. От догодина ЕП вероятно ще участва в изработването на 80-90% от европейските закони (ако влезе в сила Лисабонският договор) - право, което новите евродепутати получиха едва от 43% от избирателите. Освен националните особености причините за това са апатията и скептицизмът на гражданите, че далечни и сложни политически институции могат да решат проблемите им, каза проф. Херман Шмит, изследовател на европейските избори в университета в Манхайм. Слабата активност определи профила на новия ЕП - първо тя даде повече евродепутатски места на радикалните партии, особено в Унгария, Словакия и Румъния. И второ, създаде фрагментиран Европарламент с твърде разнородни идеи, неясни коалиции, периферни интереси и трудно управляем дневен ред.

И така, големият победител на изборите се оказа "партията на негласуващите". Освен тях, първа сила в ЕП остава център-дясната Европейска народна партия (ЕНП) с 264 евродепутати (досега - 278) . Десните партии събраха по-голяма подкрепа, отколкото на предишните евроизбори; те се представиха добре в Полша, Франция, Германия и Италия (където са на власт), както и във Великобритания и Испания (където са в опозиция). Причините за това са индивидуални, но в общ план "гласуващите не ги обвиниха за икономическата криза", посочи Шмит. "Партиите на Саркози, Меркел и Берлускони и полската "Гражданска платформа" трудно могат да бъдат обвинени в "безконтролен капитализъм"; те предлагат пазарни и социални мерки, които на този етап са приемливи за гражданите", обясни той.

В резултат всяка бъдеща коалиция в Европарламента изглежда невъзможна без участието на ЕНП, доминирана от германците, французите и поляците (които вероятно ще излъчат следващия председател на ЕП - Джерзи Бузек). Но въпреки успеха си групата няма достатъчно гласове за мнозинство - дори ако действа заедно с другите десни партии като британските консерватори и крайнодесните евроскептици. Общо десните имат 348 гласа; за мнозинство са им необходими повече от 368. Затова е ясно, че ЕНП ще е принудена да търси подкрепата на либералите от АЛДЕ (които имат 80 депутати) и дори на социалистите. Това няма да е лека задача и подказва, че в следващите години ЕП ще е институция на непредсказуеми коалиции, търговия с подкрепа и тежки преговори.

ЕНП побърза да обяви победа на евроизборите, но е по-точно да се каже, че социалистите от ПЕС загубиха толкова брутално, че основният им опонент изглежда като безапелационен победител. Избирателите наказаха левите партии в почти всички страни, където те управляват (Германия, Австрия, Холандия, Великобритания, България), както и навсякъде, където са в опозиция (с изключение на Гърция). В крайна сметка ПЕС ще смали присъствието си от 216 евродепутати в досегашния ЕП до 161 в следващия. Ударът е донякъде неочакван - социалистите разчитаха да капитализират в своя полза финансовата криза, като обвинят "безконтролния капитализъм" на десните и като обещаят на пострадалия или наплашен от кризата електорат по-добра социална защита. Електоратът явно беше на друго мнение - "парадоксално и несправедливо", по думите на лидера на ПЕС Мартин Шулц в изборната нощ. Причините не са еднозначни; въпреки критиките към "сляпата вяра в пазара" социалистите не предложиха конкретни решения за икономиката, а говореха за "избягване на излишния риск" (каквото и да значи това) и "пазарна регулация" (все едно досега нямаше такава). Друг проблем на левите е липсата на харизматични, разпознаваеми лидери - не случайно те не можаха да излъчат конкурент на десния Жозе Мануел Барозу за председателското място в еврокомисията. На последно място, социалистите загубиха от промените в традиционния им електорат в цяла Европа - на Запад профсъюзите и работниците вече не гласуват "наизуст", а на Изток вече не възприемат социалистите като единствения "безопасен" и добре познат вариант. Според Саймън Хикс, професор по европеистика в Лондонското училище по икономика, спадът в попупярността на ПЕС е дългосрочно явление, а евроизборите са само началото. "Ако тенденцията продължи, след по-малко от година социалистите ще управляват в много малко страни от ЕС и това още повече ще подкопае политическата им тежест на европейско ниво", смята той.

Отстъплението на ПЕС ще има дългосрочен ефект върху следващия европарламент. Социалистите остават втора политическа сила, но в силно фрагментиран ЕП трудно ще се съгласят на нова "голяма коалиция" с победителката ЕНП, която ще иска да води в политическия танц. В тази ситуация ПЕС ще трябва да ловуват подкрепа по всеки законопроект и да се борят за всеки глас. Новите им логични партньори са крайнолевите и зелените, които заедно имат 84 евродепутати и събраха впечатляваща подкрепа на евроизборите. Друга вероятност е ПЕС да търсят сътрудничество с либералите. Шансовете им не са големи - дори ако крайнолевите и зелените депутати, социалистите и либералите гласуват заедно, пак няма да постигнат

мнозинство. Затова неизбежно ПЕС ще трябва да преглътнат сделки с ЕНП, което неизбежно ще ги отмести от лявото към центъра, а решенията на европарламента - към център-дясното.

---

Новите консерватори

Едно от най-интересните явления в следващия ЕП е новата политическа група вдясно, родена от британската Консервативна партия. Тя ще се отдели от ЕНП и ще опита да сформира евроскептична фракция, която ще е неизбежен фактор в парламент с повече и по-малки групи. Ходът на консерваторите се възприема като предателство от традиционната десница, но тя ще трябва да преглътне емоциите си, тъй като ще й трябва подкрепата на бившите й партньори. За да станат фактор обаче, на консерваторите им трябват евродепутати от седем страни членки (това е и причината преди изборите те да рекламират като свой партньор Яне Янев, на когото разчитаха да вкара поне един евродепутат). В новата група освен 25 британци ще има 9 чехи, 15 поляци от партията на братята Качински и един  ирландец. Въпросът пред тях е дали ще приемат за партньори профашистките евродепутати от Латвия, литовците, отричащи глобалното затопяне, "естонският Слави Трифонов", и яростно антиимигрантската датска Народна партия. Aко ги приюти, консервативната група ще натежи като бройка, но ще олекне откъм доверие и серозност.

Големият предизборен страх на традиционните политици беше масова подкрепа за крайнодесните, антиевропейски и маргинални партии, които винаги се представят по-добре на европейските избори, отколкото на националните. Инвазията не се състоя - общо крайнодесните получиха 12% от местата в новия европарламент - по-малко, отколкото в досегашния. Действително и в следващия ЕП ще има евродепутати екстремисти - антиислямската партия на холандеца Херт Вилдерс, който мрази имигрантите, иска да изгони българите и румънците от ЕС и да забрани европейския бюджет, унгарската антисемитска "Джобик", известният румънски ксенофоб, женомразец и популист "Джиджи" Бекали. Крайнодесните дръпнаха напред и в Австрия, Дания, Финландия, Великобритания, Италия и Гърция, но загубиха в традиционните си крепости като Франция и Белгия, както и в Централна Европа и България. Техните евродепутати едва ли ще играят съществена роля в следващия европарламент - те са твърде различни помежду си и трудно ще намерят траен общ фронт, за да променят баланса на силите или да тласнат ЕП към радикализация.

Предстоящият месец ще бъде най-политическият в целия 5-годишен мандат на следващия европарламент, защото до 14 юли партиите ще си разпределят най-важните постове в институцията - председател, заместник-председатели, шефове на парламентарните комисии и лидери на политическите групи. Тези личности ще движат дневния ред и ще имат най-голямо влияние върху законодателството, излизащо от ЕП. Десните ще получат председателски места в девет парламентарни комисии (колкото имаха и досега), а социалистите - в шест (с едно по-малко от предния ЕП). Лобиране, политически сделки и представянето на изборите ще определят шефовете на комисии, особено на по-важните (и е добре българските евродепутати да лобират за себе си, ако не искат да останат в маргинални позиции).

Първият вот на новия европарламент вероятно ще определи следващия председател на еврокомисията. Засега единственият официален кандидат е настоящият й председател Жозе Мануел Барозу, който очаква да получи подкрепата на лидерите на страните членки на срещата им в Брюксел на 18 юни. Успехът на ЕНП му дава шанс, но не и гаранция. Засега за Барозу твърдо застават ЕНП, британските лейбъристи, испанските и португалските социалисти. Те ще му донесат 305 гласа, или 41.4% от евродепутатите, което не е достатъчно, за да бъде избран. Твърдо против него са останалите социалисти, крайнолевите и зелените, както и крайноесните - общо 39.3% от евродепутатите. В тази ситуация бъдещето на Барозу най-вероятно ще бъде решено от либералите и консерваторите, които със сигурност ще изтъргуват скъпо гласовете си - например с еврокомисарски постове.

В по-дългосрочен план изборните резултати дават няколко сигнала за следващия европарламент. Първо, те обезсмислят надеждите, че в него страни като България ще играят като национален отбор. Второ, ЕП ще е по-непредвидим партньор за Европейската комисия и страните членки, които ще трябва да се трудят повече за подкрепата му. И още - ЕП ще е по-скептичен към разширяването на ЕС (заради дясното надмощие); по-стриктен към харченето на европейския бюджет и по-критичен към проблемите с усвояването му; по-ангажиран със законодателство срещу климатичните промени (заради по-големия брой зелени евродепутати и заради разширените му права в тази област); по-взискателен към проблемите с корупцията и съдебната система на страни като България и Румъния. По много от тези въпроси европарламентът ще има повече власт и влияние, отколкото националните парламенти. И предвид новата му шареност, настървение и потенциал за конфликти той обещава, може би за пръв път в историята си, да бъде и интересен.