Ротацията на мнозинствата е най-силното доказателство за това, че една демокрация е действаща. Простичкото определение има глобална валидност и обяснява защо при многото неразбории преди и в изборния ден докладът на мисията на ПАСЕ за наблюдение на изборите съдържа знаковото изречение - резултатите отразяват волята на избирателите. Само че тази воля е моментно състояние и в голямата демократична игра решаващо е да имаш куража да избереш момента.

Съвсем не беше задължително резултатът да е точно този. Ако не съществуваха несъвместимите със здравия разум в този си вид едномандатни райони, ГЕРБ би имал цели 11 мандата по-малко, а социалистите цели 6 повече. Другите губещи от измислените правила са "Атака" - 3, и "Синята коалиция" - 2 мандата. Мнозинството, разбира се, не би са променило, но неизбежно би било по-сложно за договаряне и може би за поддържане през целия мандат. Ако добавим и репетицията, наречена Европейски избори, ще стигнем бързо до поговорката за

Грозният, или по-точно - грандиозен замисъл за предпоставяне на раздробен до невъзможност парламент стана толкова прозрачен, че би могъл да бъде изпълнен само насила. И съвсем отчуждените от политиката гласоподаватели разбраха в показен урок, че с пазаруване на гласове, изборни екскурзии, малко дописани и малко подписани избиратели, това е съвсем постижимо. И гласавете за ГЕРБ се оказаха два пъти и половина повече, отколкото преди месец.

Резултатът би бил друг преди шест месеца или година - при друга икономическа конюнктура и преди част от скандалите с европейските фондове да отхапят остатъка от легитимност на тройката управляващи, справедливо или не заели позата на неизбежните проводници на политиката на интегриране в ЕС. За което не бе необходима кой знае каква съобразителност. Нямаше я волята и решителността, заместени от обилни оправдания и обяснения за едно или друго.

Точно в огледалото на такова управление

на политиката на недомлъвки и протяжни опити с ловки пиар упражнения да се заобикалят внимателно или да се покриват следи от провали. Пряката реч на Бойко Борисов, независимо с какво прилагателно ще означим личната си оценка за нейните качества, безспорно е другото и различното. Няма значение дали разказът, който тече, е за детски площадки, европейски фондове или политическа отговорност.

Отвъд експертното обсъждане на огромните предизвикателства на глобалната икономическа криза, на чезнещото доверие в институциите, особено в съдебната власт и правоприлагането, или на нарастващото отегчение на европейските ни партньори от упражнението "тука има - тука нема" съществува територия на харизмата, на която следващият министър-председател е без конкуренция. Това е особен ресурс, който ще позволи на целия екип поне на първо време да изпробва нестандартни решения във всяка област.

Универсалните стопански рецепти на международните финансови институции

за разлика от заемането на средства от собствените граждани (Южна Кория и азиатската криза) или ваучерните и купонни разпределения.

Ревизията на предходните управления може да се окаже друг препъникамък - не само като ограничаване на ролята на партийността в администрацията, но като далеч по-сложния проблем за легитимната собственост, дали царска или пъдарска. Развалянето на сделки, дори с цената на разумни обезщетения, или изземването на собственост като неправомерно постановена са напълно мислими.

Редакция на конституцията, поне в частта й за регламента за нейните изменения и допълнения, няма противници. Без да натоварваме със свръхочаквания точно този състав от народни избраници, можем да помечтаем за тяхно решение за свикване на Велико народно събрание. Все някой някога трябва да го направи. И колкото по-рано, толкова по-добре.