Финансовата криза беляза с неочаквани сътресения не само водещите световни банки, но и репутацията на мнозина икономисти, считани до момента за неуязвими. Сред пострадалите несъмнено попада и бившият шеф на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, който само за няколко месеца измина пътя

Като оставим настрана политиката, неизменно съпровождаща такива спорове, дискусията на тема "къде сбърка Грийнспан" очерта интересен кръг от проблеми без ясен отговор.

Най-често срещаната критика към Грийнспан е твърдението, че е задържал лихвите "на прекалено ниско равнище" през 90-те години, предизвиквайки балон в цените на недвижимите имоти, който най-сетне се спука през миналата година. Според тази теза ниските лихви през 90-те години са стимулирали прекалено търсене на имоти и спекулативно покачване на цените им - схема, при която купуващият разчита преди всичко да продаде дома си и да реализира крупна печалба от разликата в цените. Според критиците ценовият балон и последващото му звучно спукване са и главните виновници за рецесията. Твърдение, което привидно звучи убедително, но поражда и много въпроси.

Според критиците причината за балона е в "ниските лихви", което звучи логично - търсенето на жилища винаги е по-голямо, когато лихвата по изплащането им е по-ниска. Ключовият въпрос тук обаче е "коя лихва". Централната банка задава само краткосрочната лихва на междубанковия пазар, където срокът на заема е няколко дена.

Логично би било и останалите лихви с по-дълъг срок - за заемите със срок месец, година или 30 години, както е на ипотечния пазар например, да следват движението на краткосрочната лихва и да се покачват и спадат заедно с нея. Тогава наистина ниските "къси" лихви, зададени от централната банка, биха могли да понижат и тези на ипотечния пазар, създавайки бум в търсенето на жилища.

Именно тук обаче се крие главният препъникамък на тази теза: още от началото на 90-те години връзката между "къси" и "дълги" лихви отслабва значително, т.е. ставащото с краткосрочните лихви невинаги засяга дългосрочните, а те са именно тези, които са най-важни за пазара на жилища. При това положение е неясно как съществуващата политика на Фед е могла да свали лихвите на ипотечния пазар, и при това така, че да "предизвика" и ценови балон. За причините на това явление все още се знае твърде малко - в статия в "Уолстрийт джърнъл" Грийнспан например го отдава на глобализацията на пазара за дългосрочни спестявания - но така или иначе, то хвърля

Друга подобна критика, но с различен подтекст, изказа проф. Джон Тейлър - автор на т.нар. правило на Тейлър и един от основните претенденти за наследник на Грийнспан. Според Тейлър лихвите, зададени от Фед, са били неоптимални, защото са се отклонили от правилото на Тейлър - формула, която задава подходящата лихва при дадена безработица и инфлация. Отново критика, която звучи разумно, но пак само донякъде.

Действително правилото на Тейлър е полезен теоретичен инструмент, но нито една централна банка не го следва точно, защото е невъзможно състоянието на цяла една икономика да се опише изчерпателно само с две цифри - за безработицата и инфлацията, дори и да ги измервахме точно. На практика винаги има събития, които не са отразени в тези числа, както и неточности при измерването.

Така например двете основни мерки на заетостта в САЩ се разминават все по-значимо в последните десет години. Коя точно от тези цифри трябва да влезе във формулата на Тейлър? От тази дискусия става ясно, че претенциите за прецизно, "хирургическо" следване на правилото на Тейлър водят по-скоро към дълбоките води на формализма, отколкото до някаква смислена дискусия на паричната политика.

Има ли тогава изобщо рационално зърно и здрава основа сред всичките критики, отправени към бившия шеф на Фед? Аз лично бих ги потърсил другаде: в

Още преди години комисия с участието на Лари Съмърс излезе пред Грийнспан със становището, че сложни ценни книжа като credit default swaps - едни от основните "бомби със закъснител" на кризата - няма нужда да се регулират, което решение Грийнспан утвърди. Както показа действителността, това решение беше погрешно.

Но пък и по времето, когато е взето, липсваха явни признаци за проблем. Какво да мислим тогава за ролята на Грийнспан? Умишлено оставям въпроса отворен. Нека времето най-ясно покаже дали той действително е една от причините за кризата или просто едно много удобно наглед оправдание - оправданието "Грийнспан".