С танишев си дава определение на неговите министри и на неговия кабинет - вещици, ами ще ги ловим вещиците и ще ги даваме на правосъдието, да възтържествува. Аз от дете от майка ми знам, че вещиците са лоши хора – такива, които крадат и правят други лоши неща. Представям си лова на вещици – един ловец, който лови вещици по горите, за заменките или заради принтери. И аз гарантирам, че вещиците в МВР, в горите и т.н. ще бъдат унищожени." Думите, както вероятно се досетихте, са на премиера Бойко Борисов. Поредната му закана да се разправи с "онези разбойници" е адресирана към неговия предшественик - Сергей Станишев, който го обвини в лов на вещици. Дотук добре. Амбициите на новото управление обаче са на път да ударят в стената...

Когато в края на март под зоркия поглед на министъра на правосъдието Меглена Тачева парламентът прие Закона за амнистията, противниците се брояха на пръсти. Неправителствените организации приветстваха смекчаването на репресията, правоохранителните органи - прокуратура и полиция, се радваха, че ще бъдат разтоварени от някои дела, а не повече от 400 затворници предвкусваха предсрочното освобождаване.

Тогава абсолютно никой не подозираше, че съвсем между другото амнистията ще обхване и един от ключовите текстове в Наказателния кодекс (НК) - член 219, който е за т.нар. безстопанственост по непредпазливост. Това е единственият текст, свързан с икономически престъпления, който предвижда наказание за длъжностните лица, които не са изпълнили вменените им задължения (ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество или неупражняването на контрол над подчинените, спазването на Закона за обществените поръчки и т.н.). НК предвижда санкция до 3 години затвор в общия случай и от 1 до 5 години, когато  щетите са в особено големи размери, а деянието представлява особено тежък случай. Разпоредбата на този текст тормозеше предимно VIP обвиняеми - кметове, председатели на бордове на държавни или общински фирми, колективни органи и т.н. Законът за амнистията обхваща абсолютно всички деяния, извършени преди 1 юли 2008 г. (четири дни преди изборите), независимо дали по тях има започнали следствени действия или делата се намират в съда.

Приемането на Закон за амнистията от тройната коалиция стана от втория опит. Първо, кабинетът "Станишев" внесе проект, изработен от екип към тогавашния правосъден министър Георги Петканов. Поводът - приемането на България в ЕС, определено в мотивите на проекта като "забележително събитие в новата ни история", "безспорен успех на провежданата държавна политика и осъществените в страната демократични реформи". В крайна сметка законът отлежа повече от две години в парламента и беше оттеглен от правителството.

Точно половин година по-късно Министерският съвет внесе в парламента изцяло нов проект, този път мотивиран със 130-годишнината на правосъдното министерство. Съществена разлика между двата законопроекта  практически няма. Малката разлика е, че "новият" извървя пътя до пленарната зала само за няколко месеца, като изпревари други ключови закони, които чакаха от месеци.

Основната цел на закона (според мотивите му) беше да изглади сериозните разминавания в наказанията за наркотични вещества (преди няколко години НК предвиждаше между 10 и 15 години затвор, независимо дали става дума за държане за собствена употреба или разпространение). Текстовете коригираха и други сходни казуси на законодателни грешки. И ако подобни предложения са по-скоро логични и мотивирани, то сляпото прилагане на амнистията за всички престъпления по непредпазливост се оказа бомба със закъснител.

"Прави впечатление, че предложението за въвеждането на чл.1 от закона не е мотивирано", коментира зам. градският прокурор Божидар Джамбазов, който ръководи и специализираното звено за борба с измами с еврофондовете. Той беше един от първите, които сигнализираха за проблема с амнистията на непредумишлената безстопанственост.

Според мотивите към закона той ще облекчи правораздавателните органи от дела, които принципно завършват с процедурата по чл.78а от Наказателния кодекс - замяна на наказателната отговорност с административна. Този текст се прилага, когато човек не е осъждан, не е извършил престъплението в пияно състояние, не е причинил тежка телесна повреда или смърт и възстанови нанесените щети. Процедурата предвижда в такива случаи прокуратурата да внесе предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност. Законът за амнистията предвижда автоматично налагане на този текст. Малката разлика е, че амнистията не изисква възстановяване на щетите, за да бъде приложена.  По този начин правата на десетки, а вероятно стотици граждани, жертви на престъпления, ще бъдат пряко засегнати. "Ефектът обаче не беше такъв", коментира правосъдният министър Маргарита Попова и допълва: "Трябваше да се съобрази, като влязат тези възможности и тези текстове в закона за амнистията, какво  ще обхванат."

Когато законът попада в парламента и влиза за обсъждане,  прокуратурата изпраща за свой представител бившия вече зам. главен прокурор Христо Манчев. Той изразява позицията на държавното обвинение категорично подкрепа за проекта, като между другото маркира потенциални проблеми (изброява текстовете от НК, които ще бъдат обхванати от промените).

"Тепърва ще усещаме ефекта от Закона за амнистията по отношение на чл.219", коментира прокурор Джамбазов и допълва, че вече се е сблъсквал с откази за образуване на досъдебни производства именно на основание действащата амнистия. Всяка година в Софийската градска прокуратура (СГП) се образуват между 40 и 50 дела за непредумишлена безстопанственост. В  СГП се гледат дела срещу лица с имунитет, членове на Министерския съвет, ръководни кадри в държавните учреждения, което означава, че част от тези казуси може да са именно за подобни случаи. Така например сред депутатите в предишния парламент имаше трима, срещу които се водеха дела по чл.219 - Йордан Костадинов от НДСВ, Венцислав Върбанов от ОДС и Стоян Проданов от БСП. Вече бяха прекратени делата срещу кмета на Велико Търново Румен Рашев, като вероятно същата съдба ще сполети и неговия колега от Хасково Георги Иванов.

Освен в досъдебната фаза по новия закон дела се прекратяват и в съда. Това вече се случи с делото срещу борда на "Топлофикация - София", производството срещу бившия кмет на Банкя за злоупотреби с помощите за наводненията.

Не са рядкост случаите, при които делото се внася в съда по обвинение за умишлено престъпление, а впоследствие се оказва, че става дума за непредумишлена безстопанственост: "Ако това стане, също ще е основание съдът да прекрати производството", пояснява прокурор Джамбазов. Такава хипотеза би обхванала делата срещу борда на "Софийски имоти", както и тези срещу бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев.

Законът влиза в прекрасна услуга на всички представители на предишното управление, които в момента са обект на проверки. "Твърде е вероятно например за някого да не могат да се съберат данни, че умишлено е нарушил разпоредби на Закона за обществените поръчки и е сключил неизгодна сделка. Тогава се образува за непредумишлена безстопанственост", разказва столичен дознател, пожелал анонимност поради естеството на темата.

Юридически няма механизъм, който да позволи корекция на закона. В ефира на "Нова телевизия" правосъдният министър Маргарита Попова определи нормативния акт като "особен продукт" и поясни: "Той има действия веднъж, еднократно и неговата отмяна или частична отмяна няма да доведе обратно до възможност наказателна отговорност да бъде потърсена."

Което означава едно - разследващите органи трябва временно да забравят за този текст от Наказателния кодекс и да си мислят за 130-годишнината на Министерството на правосъдието. Което е вид разтоварване на системата.