Шотландците често се описват като прагматични и спокойни, по-скоро великодушни хора. Миналата година дори излезе подобаващо изследване (поръчано от правителството в Единбург), според което те били най-щастливият народ в Обединеното кралство и сред най-доволните в Европа. Едва ли обаче точно това стои в основата на решението на шотландския кабинет да освободи либиеца Абделбасет ал Меграхи, който излежаваше 27-годишна присъда заради взривяването на самолета на "Пан Ам" над градчето Локърби през декември 1988 г. Независимо от официално обявения хуманен мотив - Меграхи страда от рак на простатата в напреднал стадий, решението разтърси западната общност и хвърли Шотландия в заплетена ситуация.

САЩ, чиито граждани са 189 от 270-те жертви на атентата, не проявиха разбиране към състрадателния акт. Президентът Обама и държавният секретар Клинтън го нарекоха грешка, а директорът на ФБР Робърт Мюлър (бивш ръководител на американския екип следователи по делото) изпрати безпрецедентно остро писмо до шотландския правосъден министър Кени Макаскил, в което заяви, че това е "пародия на правосъдие". Сенаторът демократ Франк Лотенбърг предупреди, че пускането на Меграхи изпраща грешно послание към терористите и повишава опасността от терор в Америка. Близки на американските жертви предприеха кампания в интернет (www.boycottscotland.com), в която призовават за бойкот на шотландски и британски стоки.

Правителството на Шотландската национална партия бе изоставено дори и от управляващите в Лондон, които запазиха резервираност и многократно повториха, че отговорността е изцяло на Единбург. Британският опозиционен лидер Дейвид Камерън обърна внимание, че атентаторът не е проявил състрадание към 270-те жертви, а пресата изсипа грамада критики срещу помилването. "Зле премислен жест на национално упорство и ненужно пренебрежение към САЩ", писа в. "Дейли телеграф", "Гардиън" разкритикува шотландските двойни стандарти, а "Таймс", макар и да призна благородството на Макаскил, подчерта, че престъплението на Меграхи е такова, че е трябвало да прекара остатъка от живота си в затвора.

Но макар и формално приключен, случаят "Локърби"

Ще узнаем ли някога кой е поръчителят на атентата? В последните години шотландска независима комисия събра нови материали, които адвокатите на Меграхи използваха, за да обжалват присъдата от 2001 г. Те хвърлят сянка върху ключовия свидетел - малтийския търговец Тони Гаучи, от когото Меграхи според обвинението купил дрехите, открити в куфара-бомба. Упорита е версията, че ударът е дело на Иран като отмъщение за свалянето на иранския самолет от американския военен кораб "Винсънс" през юли същата година. Спекулира се също, че организатор е сирийско-палестинска терористична група, базирана в Германия. Но Меграхи оттегли жалбата си (като предпоставка за помилването), с което шансовете истината да излезе на бял свят спаднаха рязко. Това развитие е голямо разочарование и за британските близки на жертвите, които не вярват, че Меграхи е виновен.

А каква е била сделката? Официално Лондон отрече твърденията, че е поискал от Единбург да освободи Меграхи, воден от търговски и дипломатически интереси. Външният министър Дейвид Милибанд дори се разсърди и каза пред Би Би Си, че това е клевета както към него, така и към правителството. Само ден по-късно обаче медиите съобщиха, че премиерът Браун е обсъждал "Локърби" с Кадафи на срещата на Г-8 в Италия преди 6 седмици. Министърът на икономиката Питър Манделсън пък призна, че през август се е срещнал със сина на либийския лидер - Сейф ал Ислам, на о. Корфу, където са разговаряли и за атентатора. Смущението нарасна още повече, когато Кадафи публично благодари на "моя приятел Браун, правителството, кралица Елизабет и принц Андрю, които допринесоха за насърчаването на шотландското правителство да вземе това историческо и смело решение".

никой не се съмнява. Благосклонността на Великобритания, а и на Шотландия (чиито газови залежи в шелфа бързо се изчерпват) към Либия нараства непрекъснато, откакто Триполи призна през 2005 г. ролята си в атентата и започна триумфалното си връщане на международната сцена. Най-заинтересувани са петролните концерни, които правят всичко възможно да си върнат позициите в северноафриканската страна, в която Кадафи национализира нефто-газовата индустрия през 1974 г. British Petroleum подписа през 2007 г. двустранно споразумение за разработване на газови находища край либийските брегове и досега е инвестирала в проекта около 900 млн. долара. Компанията обаче все още не е получила правото да експлоатира залежите, а най-голямата пречка досега беше тъкмо присъдата на Меграхи. Същото искат и Royal Dutch Shell и BG Group.

Критиците на тази реалполитика обаче акцентират върху последиците от помилването на бившия либийски агент. Според тях изпратеното послание е, че всеки осъден в западните демокрации терорист може да се надява на същото. И още - какво би означавал този прецедент за други престъпници, например при евентуално осъждане на Радован Караджич? Какво ще стане и с разследването на убийството на британската полицайка Ивон Флечър, убита пред либийското посолство в Лондон през 1984 г.?

Злочестият извод, който противниците на освобождаването на Меграхи правят, е, че в резултат

Както писа коментаторът на в. "Таймс" Магнъс Линклейтър - дори и изпитващите състрадание към либиеца трябва да признаят, че губещите са онези, които вярват в правосъдието и истината.

По повод критиките към празничното посрещане на Меграхи в Триполи Кадафи направи сравнение и с освобождаването на българските медицински сестри. Всъщност общото между българските медици и либийския таен агент не е толкова в радостните церемонии, колкото в горчивия вкус след развръзката, идващ от съмнението за нечисти сделки, в които човешките съдби и животи са без особено значение. Кое тежи повече - 270 загинали над Локърби или 900 млн. долара? Четиристотин заразени със СПИН деца или реабилитирането на един авторитарен режим?

Вярно е, че не може да има пълна справедливост. Но вярно е също, че са възможни и по-приемливи отговори.