За пореден път темата за неосигурените български граждани е на дневен ред. Предлагат се драстични мерки за събиране на задълженията към НЗОК като спиране на границата за неплатени здравни вноски.

Всичко това е с привкус на déjà vu от началото на мандата на тройната коалиция. Тогава напънът за подобряване на приходите от здравни вноски роди разход от над 1 млн. лева за изпращане на стряскащи писма до близо милион неосигурени граждани. И тогава от парламентарната трибуна прозвучаха заплахи за забраняване на пътуванията в чужбина за длъжниците.

Трудно е да се прецени колко ефективни бяха тези заплашителни писма за бюджета на здравната каса, но те имаха отрезвяващ ефект за хиляди български граждани, които живеят постоянно в чужбина и се осигуряват там. Държавата черно на бяло им заявяваше, че ги е обложила с данък гражданство и им иска пари без да се интересува дали те ползват или не услугите на българското здравеопазване.

Последвалата мобилизация и протестите дадоха резултат чак две години по-късно, в началото на 2007 г, когато с подкрепата на опозицията и активното участие на единствения тогава депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов беше прокарана поправка в ЗЗО, с която се освобождаваха от здравни вноски живеещите постоянно в чужбина. Тази поправка в закона беше един вид прецедент и малка победа за гражданското общество. Създаден беше и друг прецедент - държавата да връща пари за здравни вноски, събрани от живеещи в чужбина граждани.

Решението беше "на парче", отнасяше се за периода 2000 - 2007 г, и административната процедура не беше от най-леките. Още тогава бяха посочени недостатъците и бъдещите проблеми, които поражда този частичен кърпеж. Хората можеха да изпратят по пощата от чужбина декларация за освобождаване за минал период, но нямаха възможност да се отпишат от българската здравноосигурителна система без да присъстват физически в България. Абсурдът е, че са засегнати най-вече тези граждани, които живеят най-далеч от родината, най-трудно им е да се връщат и съответно нямат никакъв шанс да получат здравна помощ от България ако им се наложи. Така след 1.1.2008 г. здравните вноски започнаха отново да им бъдат начислявани и сега те са потенциални кандидати за спиране и изнудване да платят на границата.

Добрата новина е, че щом новото правителство има воля да ремонтира ЗЗО, то сега е моментът да бъде посъветвано да не прави ремонт "на парче", а да отстрани системните недостатъци.

Най-напред трябва да се промени философията на закона, която поради недомислие (или пък зла умисъл?) поставя българското гражданство като критерий за задължително осигуряване. Същевременно европейското законодателство логично определя жителството като такъв критерий и предвижда механизми за избягване на двойното осигуряване.

Смесването на двата принципа в българския закон води до абсурдна несправедливост, която ще си проличи особено ако се въведе спорната забрана за пътуване в чужбина. Излиза, че гражданин на чужда държава, който живее постоянно в България и трябва да се осигурява там не рискува нищо ако не си е плащал здравните вноски. Той ще може да си замине необезпокояван от страната, показвайки на границата родния си паспорт. В същото време български граждани, които след 10 години отсъствие са дошли от САЩ, за да покажат родината на децата си рискуват да бъдат спряни на летището и да бъдат принудени да платят няколко хиляди лева.

Оправянето на този законодателен абсурд предполага също въвеждане на лесна процедура за дистанционно отписване от здравноосигурителната система. Българите, живеещи извън страната трябва да могат да се отпишат от системата ретроактивно със заявление подадено онлайн или по пощата. Така цифрата на реално неосигурените ще се прецизира и НЗОК ще заличи "мъртвите души" от чужбина, присъстващи в списъците на личните лекари, които получават левчета за всеки пациент.

Ограничаването на правото на пътуване в чужбина като административна мярка за събираемост на здравни вноски трудно ще издържи в Конституционния съд. В Конституцията ясно е разписано правото на всеки да напуска и да се завръща в страната. "Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Също така в Конституцията пише, че "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон." (чл. 52 ал.1). Не пише нищо за задължения за осигуряване. Това, естествено, е социалистически абсурд, но текстът действа и при това положение ще е много трудно да се мотивира забраната за пътуване.

Вместо да размахва наред секирата и да посича невинни граждани държавата може да се концентрира върху възпитаването на виновните. Всеки неосигурен и незастрахован трябва да знае какво ще му се случи, ако му се наложи лечение или операция. Да, той ще бъде лекуван, но след това здравното заведение ще му връчи фактура за реалната и пълна цена на всички медицински услуги, която може да достигне десетки и стотици хиляди лева. В този случай държавата има механизми, за да си потърси парите по съдебен ред, да запорира движимо и недвижимо имущество и да наложи ограничение за пътуване в чужбина.

За да се случи това, обаче, също е нужна промяна на основния закон. Иначе всеки засегнат ще може да оспори дължимите суми в съда и да спечели на гърба на осигурените. Крайно време е да разберем, че тази хубава думичка "безплатно"  поражда илюзии, абсурди, безотговорност, лицемерие и корупция в цялата здравна система.