Стига "гражданска отговорност" на калпак!

Стига "гражданска отговорност" на калпак!

Стига "гражданска отговорност" на калпак!
Асоциацията на застрахователите, както всяка година по това време, повдигна въпроса за радикалното поскъпване на задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност". Искането им полицата да скочи на 300 евро съвсем логично предизвика бурно възмущение в интернет форумите. Аргументът на застрахователите е един-единствен - катастрофите в България упорито се увеличават, а това повишава разходите на компаниите. Факт.
Когато говорим за задължителната застраховка, покриваща щети от катастрофи, трябва да сме наясно, че постановката на въпроса е абсолютно несправедлива. Ощетени в случая са не застрахователите, а добросъвестните шофьори. Заради порочната уравниловка при сключването на полицата България се натоварва с един много тежък проблем - около 20% от автомобилите, регистрирани в КАТ, не са застраховани. Това е повод за Брюксел периодично да ни критикува, тъй като европейското изискване е минимум 90% от автомобилите да са застраховани. Комисията за финансов надзор (КФН), която регулира застрахователния пазар, непрекъснато настоява за свирепи мерки срещу незастрахованите, като например колите им да се спират от движение. Най-безумната акция беше задължителната смяна на номерата преди три години с лъжата, че уж са задължителни новите табели със знака на ЕС. Дори организирането на само този кошмар за шофьорите показва, че
на проблема се гледа високомерно
Според застрахователния кодекс всеки собственик на автомобил е длъжен да го застрахова независимо дали го кара или не. Последното е много важно, тъй като част от пенсионерите по обясними финансови причини ползват старите си автомобили, за да се придвижват до вилата или до лозето, при това предимно лятно време. Ако на един такъв "неделен" шофьор застраховката му изтече през октомври, той ще сключи следващата си полица (ако въобще я сключи в изчакване на по-добри времена) едва през април, тъй като дотогава не възнамерява да шофира. Следващата категория неплащащи са хората, пребиваващи за известно време в чужбина без личната си кола. Няма човек, който да хване самолета и да се върне в България само защото Гражданската му отговорност вече е без покритие. За съжаление няма статистика, която да каже какъв е делът на тези две категории незастраховани, но със сигурност те са съществена част от онези проблемни 20%. Третата категория, разбира се, са недобросъвестните, които пресмятат така - една полицейска глоба на няколко години веднъж си струва повече, отколкото всяка година по 200 лв. застраховка.
КФН и правителството би трябвало да са наясно, че в страните от Европейския съюз проблемът със задължителната застраховка отдавна е решен с
индивидуален подход към всеки шофьор и неговия автомобил
В Германия например няма такова нещо "цена на застраховката". Колко ще плати шофьорът Х зависи от поне 20 неща, а интернет изобилства от сайтове, на които всеки може да сметне индивидуално за себе си колко ще му струва и да сравни условията на всички застрахователи на пазара. И понеже става дума за истински пазар, конкуренцията между компаниите е бясна. Така че застраховката може да варира от 160 до 1000 евро в зависимост от това колко мощна е колата, кога е произведена, какво показва статистиката относно катастрофите с този модел, колко души карат колата, на колко години са, возят ли се в нея малки деца, какъв стаж има шофьорът, от какъв пол е, колко и какви нарушения има през годините, в какъв район живее - с повече или по-малко произшествия, кара ли въобще колата, дали застраховката е комбинирана с каско и т.н., и т.н. От всички тези параметри се съставя математическа формула, която изчислява точния процент, който има да плаща шофьорът. Индивидуално и справедливо.
Затова, когато КФН и българските застрахователи се впускат да увеличават безразсъдно застраховките или да спират коли от движение, по-редно би било преди това да отговорят кога справедливият метод ще стане практика и в България. Иначе ще бъде илюзия да се надяват, че добросъвестните шофьори ще продължат да се примиряват, когато ги приравняват на убийците на пътя.