Румънската "двойна коалиция" се разпадна само девет месеца след създаването й. През този период правителството не успя да се справи с предизвикателствата на икономическата криза и тъкмо в нейния апогей остави страната в ситуация и на дълбока политическа криза.

Коалицията между двете най-големи партии в Румъния беше приета скептично още от самото й създаване. Още тогава много анализатори подчертаваха, че балканските широки коалиции между "леви" и "десни" (с цялата посткомунистическа специфика на тези термини), създавани в името на "стабилността" и "благоденствието", трудно могат да бъдат сравнявани с подобни коалиции в други части на Европа, например в Германия. Социалдемократическата партия (СДП) и Демократлибералната партия (ДЛП) бяха яростни политически противници преди изборите в края на миналата година и останаха такива и в рамките на коалицията.

Идеологическите и личностните битки не бяха загърбени нито за момент по време на съвместното им управление. Задоволяването на апетитите на клиентелите им допълнително изтощи румънската икономика през последните месеци. Борбата с корупцията по високите етажи на властта беше затруднена от факта, че голямата част от "обичайните заподозрени" участваха пряко в управлението на страната.

На 1 октомври румънската Социалдемократическа партия обяви, че напуска правителството заради уволнението на министъра на вътрешните работи Дан  Ника. Премиерът Емил Бок отзова Ника след публичния му намек, че президентът Бъсеску подготвя изборен туризъм за президентския вот. Според повечето политически анализатори в Букурещ именно предстоящите в края на ноември президентски избори са същинската причина за разпадането на коалицията. Кандатите на Мирча Джеоана (СДП), и  сегашният държавен глава Траян Бъсеску (ДЛП) са сред основните претенденти за следващия президентски мандат. Залогът е особено голям, тъй като според румънската конституция президентът е този, който възлага мандат за съставяне на правителство.

Непосредствените загуби от разпадането на коалиционното правителство се оценяват на около един милиард евро. В деня, в който социалдемократите изтеглиха своите министри от правителството, борсата в Букурещ загуби 790 милиона евро, като различните й индекси се сринаха средно с два процента. Леята достигна до най-ниското си ниво спрямо еврото в последните шест месеца и се изравни с нивата отпреди сключването на споразумението с МВФ.  Рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" обяви, че при продължаване на политическата криза и неспазване на споразумението с МВФ може да се стигне до намаляване на кредитния рейтинг на Румъния.

Това се добавя към и бездруго нелеката икономическа ситуация, в която се намира Румъния в последните месеци. Статистиката показва, че от началото на годината средно по 15 000 румънци месечно са изгубили работата си, а задлъжнялостта на румънската държава е нараснала лавинообразно.

На този фон не е учудващо, че довчерашните партньори в управляващата коалиция се обвиняват взаимно в предизвикването на несвоевременния в очите на електората политически разрив. Социалдемократите твърдят, че премиерът Бок е марионетка на държавния глава Бъсеску, който иска да си осигури контрола на министерството на вътрешните работи преди предстоящите президентски избори. От своя страна демократлибералите сочат, че социалдемократите са отказали да намерят заместник на уволнения министър на вътрешните работи Дан Ника и с това са пожертвали политическата стабилност заради една личност.

Веднага след разпадането на коалицията премиерът Емил Бок заяви, че останалите в правителството министри демократлиберали ще си разпределят ресорите на напусналите социалдемократи. Така министърът на икономиката в момента временно изпълнява и функцията министър на здравеопазването, министърът на регионалното развитие е едновременно и министър на вътрешните работи, а премиерът – министър на образованието. Официалното обяснение, разбира се, отново е "стабилността" на държавата и "изпълнението на международните ангажименти" на Румъния. Неофициалното: "Да минат и президентските избори, пък после ще видим."

Възможно е обаче управленската криза в Букурещ едва сега да започва, защото новоизлюпеното временно правителство няма подкрепата на мнозинството в парламента.

Лидерът на опозиционната Националлиберална партия (НЛП) Крин Антонеску, който също е кандидат за президентския пост, се обяви категорично против временното правителство на малцинството. Той заяви, че неговата партия незабавно ще внесе в парламента вот на недоверие срещу кабинет "Бок 2", и призова социалдемократите да го подкрепят.

Подкрепата на подобен вот обаче означава продължаване на политическата криза, създаване на условия за закъснение на бюджета 2010 и за неспазване на споразумението с МВФ. Именно с оглед на това социалдемократите засега предлагат друга стратегия: те заявиха пред медиите, че сегашната власт е незаконна, тъй като в румънската конституцията пише, че "всяка промяна на правителството трябва да бъде потвърдена от парламента". На което пък демократлибералите отговориха, че това е същият кабинет, защото "няма промяна на правителството, тъй като министрите на СДП сами подадоха оставките си и бяха чисто и просто заменени".

Макар и причината за предизвикването на настоящата политическата криза в Румъния да е ясна – президентските избори, съвсем не е ясно кой точно я е предизвикал. Част от интерпретациите хвърлят вината върху социалдемократите, чийто кандидат Мирча Джеоана няма друг шанс да застигне лидера в социологическите проучвания за президентския вот. Други твърдят, че  това е сценарий на самия Бъсеску, който иска да има контрола над изпълнителната власт в момента на изборите.

Политическите анализатори също са разделени и по въпроса за същността на тази криза. Един от тях - Емил Хурезяну, смята, че дори и Бъсеску да е режисирал сам кризата, той просто е използвал възможностите, които президентската институция му дава, а парламентът и правителството са на ход да му отговорят с дадените им от конституцията средства. За Кристиан Тудор Попеску обаче президентът е оставил двете управляващи партии "да се изявяват пред публиката в цялата си низост, дребнавост, покорност и глупост", за да използва "презрението и омразата на населението към политическото като гориво в президентската си кампания".

Всичко дотук е поредният румънски урок и епизод от политиката, упражнявана по "балкански". В нейните параметри рядко се случват приятни изненади.