Славчо Атанасов в качеството си на кмет на Пловдив забрани на чешкия художник Давид Черни да изложи своя творба в местната експозиция "Европейското изкуство 20 години след желязната завеса". "По никакъв начин не мога да приема гаврата, която този художник си направи с България и затова той не е желан в града" - провикна се кметът. Малко преди него пък съветници от "Атака" в местния общински съвет дори разпространиха декларация, с която призоваха Черни въобще да не бъде допускан в Пловдив...

Прочетете още веднъж тези изречения, за да разберете колко неправилно е била озаглавена изложбата! Завесата очевидно продължава да виси в нечии глави, които обаче не взимат решения за съдбините на Куба, Беларус и Северна Корея, а за големи градове в държава - членка на ЕС. Взимат, с други думи, решения за днешния ни живот по същия начин, както го правеха Ленин, Сталин, Мао Дзедун и техните последователи половин век в половин Европа.

Интересното е, че Давид Черни щял да представи в изложбата само едно черно платно. Същото, с което "покри" България през януари тази година. Нали помните: тогава първо ни изобрази като клекало в арт инсталацията си "Ентропа" в Брюксел, но гневът на родните институции и патриоти го принуди да хвърли отгоре му черен плат, подобен на крепа върху вратата на покойник.

Всъщност тогава инсталацията на Черни доби нов и по-дълбок смисъл. България внезапно изчезна от пародийната карта на ЕС (на която никоя от останалите страни също не беше "пожалена") като че срутвайки се в черна дупка. Точно там, където овластените през повечето години и на прехода учудващо успяват да я държат. Защото желязната завеса в Европа може да е паднала, чугунената тук обаче все още не е.