След години на бурен икономически растеж страните от Източна Европа днес са особено силно ударени от световната финансова криза. На някои от тях им се наложи да потърсят милиарди долари международна помощ. Дори и онези, които бяха по-добре подготвени, болезнено усетиха последствията от кризата: експортните пазари се сринаха, цените на суровините паднаха, а кредитните пазари престанаха да работят.

В много страни значително спадна производителността, дори повече, отколкото в Западна Европа. Спадът засега изглежда спрян, а последните данни показват, че дъното най-вероятно е достигнато.

Но все пак е твърде прибързано да се твърди, че е настъпил краят на кризата, защото много от ефектите и последствията тепърва ще се усетят. Трябва да очакваме

а също и уронване на доверието в кредитните пазари наред с висока безработица. Това допълнително ще натовари националните бюджети и банковата система и ще бъде изпитание за много политици из целия регион. Няколко държави вече бяха принудени драстично да съкратят бюджетите си, което косвено повлия и върху стандарта на живот.

Към всичко това трябва да се добавят и структурните проблеми - въпроси, с които никой не се занимаваше, преди кризата да избухне. За Източна Европа те се свеждат до 4 основни теми:

Но последните 12 месеца показаха и силните страни на Източна Европа. Две десетилетия след падането на желязната завеса източноевропейските страни са по-интегрирани в международните пазари, както никога преди. Това способства за силен растеж в добрите времена. В период на криза обаче оказа негативно въздействие, въпреки че

или анулиране на националните дългове - събития, на които станахме свидетели в предишните кризи на развиващите се държави.

Международният валутен фонд, Световната банка и другите международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската централна банка, а и Европейската комисия работиха заедно, за да стабилизират ситуацията. Г-20 пое водещата роля на международно равнище. Подобно сътрудничество и координация бяха немислими при предишни кризи.

Друга разлика от предходните рецесии в развиващите се държави е фактът, че инвестициите в обсега на действие на ЕБВР - Източна Европа, Балканите, Турция и бившия Съветски съюз, се оказаха по-скоро дългосрочни, отколкото краткосрочни или спекулативни. Западните предприемачи и инвеститори все повече разглеждат Източна Европа като част от (по-обширния днес) вътрешен пазар, и то в дългосрочна перспектива спрямо бъдещите възможности. Това донесе така жадуваната стабилност в региона.

Здравият банков и финансов сектор играе решаваща роля за стабилността. Международното сътрудничество успя да предотврати изтегляне на западноевропейските банки, които имат широко разклонена мрежа от клонове в Източна Европа.

Но сериозните проблеми си остават. Нежеланието за отпускане на кредити и скъпите заеми в чужда валута са тежко бреме за търговските баланси на източноевропейските държави. Затова за малките и средните предприятия сега е много трудно да получат нови кредити или да рефинансират съществуващите заеми.

ЕВБР пряко изпита върху себе си променените условия на пазара. Ние приехме антикризисна програма, фокусирана върху финансовия сектор, реалната икономика и - особено важно - върху инвестициите в инфраструктурата, конкретно в ключовата област енергийна ефективност. Интересът към нашите заеми и финансиране на проекти е толкова висок, колкото никога досега: в първите девет месеца на 2009 г. инвестирахме повече от 6 млрд. евро, което е два пъти повече за същия период от миналата година.

Но ЕБВР предоставя много повече, отколкото само кредити. Нашите инвестиции са насочени към развитието и подкрепата на пазарната икономика в целия регион. Работим с частния сектор, а не против него. Мобилизираме частно финансиране за публични блага, например за инфраструктурата. С нашите инвестиции трябва да се преодолеят

 

Настоящата криза показа, че необходимостта от достатъчно капитализирани публични институции е изключително голяма. И тенденцията ще се запази в обозримо бъдеще. Последствията от финансовата криза ще занимават частния банков сектор години напред, тъй че инвеститорите ще ценят силните публични партньори повече, отколкото преди.

Сегашната икономическа ситуация доведе ЕБВР до границите на възможностите си. Именно по тази причина предложих на акционерите на банката да вдигнат капитала от сегашните 20 млрд. на 30 млрд. евро. Това би означавало, че ЕВБР в следващите 5 години ще може да инвестира до 10 млрд. евро годишно, което би ни позволило да продължим да изпълняваме задачата си - да осигуряваме жизнено важна подкрепа и финансова помощ за Източна Европа и частния сектор. Тази инвестиции днес са още по-важни, дори и когато икономиката постепенно се съвзема.