Конвенционалното знание рядко издържа добър тест за стрес, а и много малко тестове са били толкова тежки, колкото тези, които глобалната икономика изпита в последните 24 месеца. Видяхме здравословни наченки на преоценка, хвърлящи нова светлина върху представите от времето на бурния растеж - стойността на непрозрачните пазари, неприкосновеният статут на американския потребител или мъдростта на дерегулацията. Част от тази "мъдрост от времето на балоните", на която са спестени критики, е допускането, че страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай - все повече ще задават тона в икономиката в идните години. Понятието БРИК, изковано в доклад на "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) от 2003 г., не е изцяло погрешно: до 75% то е вярно и постига много добър резултат, много по-точен, отколкото повечето актуални икономически прогнози.

Икономическата криза, започнала през 2008 г., сега разкрива един от четирите като измамник. Съпоставим ли съществените статистически показатели на икономиките от БРИК страна по страна, ще стане болезнено очевидно, че "едно от тези неща не е като другите", както се казва старата детска игра от сериала "Улица Сезам".

Слабостта на руската икономика и в частност силно зависимите й от външно кредитиране банки и корпорации - което в последните години беше прикрито от неочакваните приходи от скъпите нефт и газ - изведнъж изпъкна в пълните си измерения, когато глобалната икономика се срина. Обременена с ръждясала промишлена инфраструктура, Русия продължава сама да се дисквалифицира от играта благодарение на погрешно функциониращата си и реваншистка политика и демографската тенденция, сочеща краткосрочен упадък.

Дори и с умереното съвземане на цените на суровините в последните 6 месеца руският енергиен сектор изпита срив в производството, дължащ се отчасти и на страховете сред чуждите инвеститори от национализиране. Руският държавен социален фонд, играещ ключова роля в завръщането към все по-централизирана икономика, бързо се изтощи. Ако негативната тенденция продължи, руските фондови резерви рано или късно ще се изчерпят напълно.

Руското приземяване междувременно разпали нов вид салонна игра сред учени, обсебени от външната политика персони и образовани инвеститори, целяща да препозиционира страната в клуба на големите нововъзникващи икономики. Предложиха се всевъзможни съкращения: от маниерното БРИКЕТ (допълнено с Източна Европа и Турция), през БРИКЕТС (добавена и Южна Корея), до още по-разтегленото БРИМК, което напъхва и Мексико в мешавицата.

Но във всички тези преработки Русия оцелява въпреки зловещите предзнаменования за икономиката й. Страната продължава да притежава най-големия (дори и донякъде остарял) арсенал от ядрени оръжия, както и постоянно място (с произтичащото право на вето) в Съвета за сигурност на ООН, но тя е по-болна, отколкото другите от БРИК.

Само от гледна точка на икономическия потенциал и фундаментите Южна Корея изглежда по-солидно - усъвършенствана икономическа сила, чието основно ограничение идва от опасността режимът на нейния зъл близнак на север да се срути и така да я наводни с гладни бежанци.

Същото важи и за Турция с нейния укрепнал банков сектор, процъфтяващ вътрешен пазар, нарастващо значение в Близкия изток и в енергийната политика, членството в НАТО, кандидатурата й за членство в ЕС и връзките с етническите братовчеди из Централна Азия.

Може би най-убедителен от всички е примерът с Индонезия - най-многолюдната мюсюлманска държа с бързо разрастваща се средна класа, относително демократична политика и икономика, която се прояви като звезден изпълнител в Азия по време на глобалната рецесия. От американска перспектива Индонезия е привлекателна алтернатива на Русия, която напоследък се съревновава с Венецуела за лидерството в групата, скандираща: "Америка е в упадък".

Нещо повече - Индонезия показа издръжливост не само като икономика, но и като нация. Въпреки разнородния си етнически състав и обширна, разпръсната по безброй острови територия страната извървя бърз преход от военната диктатура и се възстанови от безбройните предизвикателства и пречки, включително азиатската финансова криза през 1997 г., вълните цунами през 2004 г., подема на радикалния ислям и вътрешните безредици. Може БВП на глава от населението на Индонезия да си остава нисък, но по-съществен е икономическият й потенциал и тук тя прави бляскаво впечатление.

Индонезия е по-слабо зависима от износа, отколкото азиатските си събратя (да не говорим за Русия), а суровинните й залежи (дървесина, палмово масло и особено въглища) привлякоха значителни чужди инвестиции. Правителството в Джакарта междувременно зае твърда позиция срещу корупцията и тръгна да решава структурните проблеми. Дори и демографските тенденции благоприятстват Индонезия, която със своите 230 млн. жители е вече четвърта по население в света - с една Германия (80 милиона души) повече  от Русия.

Но красивите идеи умират трудно и Русия се захвана да превръща сегашната концепция за БРИК в необратима реалност. Официализирането на БРИК в де факто глобална институция рязко напредна през юни, когато лидерите на четирите държави се срещнаха (разбира се, в Русия) за първата "среща на върха на БРИК".

Тази среща произведе забележителен залп срещу САЩ и всяка от страните декларира желанието си да свали долара като глобална резервна валута. Няколко месеца по-рано четирите страни излязоха със съвместно комюнике в навечерието на срещата на Г-20 през април, в което подчертаха решимостта си да променят правилата на световната икономическа система.

В частния сектор индексните фондове на БРИК набраха сила, въпреки че "Голдман Сакс" радикално ограничи своя собствен залог за БРИК, като включи и втори термин - "Следващите 11" (Next 11, или N-11). Групата разширява обхвата на икономическия радар с Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия, Пакистан, Филипините, Южна Корея, Турция и Виетнам, като заедно с четирите страни от БРИК вероятно обхваща по-логичната и оправдана първа редица на възникващи икономики.

Русия се мръщи на идеята за понижение на ранга й, а американските официални представители, изглежда, са решили да се държат настрани от семантичния дебат. Тъй че за никого не би трябвало да е изненада, че Русия твърдо лобира за срещата на БРИК в Екатеринбург, а и плати сметката за по-голямата част от нея. Защо да рискува проблемите й да се оголят толкова бързо?