За политиката на едно правителство може да се съди по разходите, които прави. Думите са на Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия към парламента. Тоест, ако искаме да видим кои области кабинетът "Борисов" поставя на първо място по важност, трябва да обърнем внимание на парите, които заделя за тях.

Изненадващо или не, теглото на разходите по сектори в проекта за бюджет 2010 с малки изключения се запазва почти същото като през тази година (виж графиката с основните сектори). Най-очевидното изключение е здравната сфера, където парите са сериозно орязани, но там видяхме ангажимент да не се изливат средства в бездънни ями. Ангажимент, който изглежда дори по-категоричен от този да се съкрати държавната администрация. В обратната посока изключение (без да броим пенсиите) е околната среда, където са необходими средства, за да се форсират проекти за пречиствателни станции и ВиК системи и да започне да се разчиства пълния батак, наследен от предишното правителство. В противен случай губим милиони евро от фондовете на Брюксел.

Погледът върху обема и структурата на разходите показва, че

Дори и без разбивка каква е тежестта на капиталовите разходи за ремонт на вече съществуващи обекти и каква част ще е ново строителство и инвестиции, тези средства остават ниски като дял - 6.14% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. В процентно отношение са по-малки от 2008 и 2007 г. (числото за 2009 не е ясно, за да се направи сравнение). В тези две силни години обаче държавата се опитваше да трупа излишъци и да охлажда икономиката, като изземва ресурс, а днес не личи, че има опити за раздвижване чрез инвестиции. От времето на Джон М. Кейнс, та чак до последните изследвания на Световната банка (откъдето идва финансовият министър Симеон Дянков) се смята, че правителственото потребление, и по-точно строителството на инфраструктура, дават най-голям положителен ефект (фискален мултипликатор). Вярно, има условие да не се краде, защото тогава се наливат повече пари срещу по-малко ползи и се пропуска финансирането на други сектори. Но нали това правителство вече води борба с корупцията.

Истината е, че постигането на нулево салдо по националния бюджет (по консолидирания се допуска малък дефицит) е върховна цел и в името на постигането й се правят жертви, включително от инвестиционната програма.

когато настъпи подем в основните търговски партньори на българските фирми в Западна Европа, правителството явно насочва своите усилия към запазване на стабилни публични финанси и влизане във валутния механизъм ERM2, а след това и в Еврозоната. Затова и не желае да подлага на въпрос опорите на финансовата ни система – фискалният резерв и валутният борд.

Тактически решението може и да е правилно заради ограничените ресурси, но в другите държави се търсят инвестиционни проекти за финансиране и се разработват политики за стимулиране на икономиката. А у нас напълно се пренебрегва възможността за дългово финансиране, било то и проектно. Тук веднага може да се опонира с наследения от предишния кабинет проблем - липсват подготвени мащабни проекти. Правителството обаче няма време за бавене, защото иска ли резултатите да се видят в края на неговия мандат, сега е времето да се действа.

Вярно е, че резки завои не се препоръчват и че кабинетът "Борисов" тази седмица навършва едва сто дни, но вече има много отворени въпроси, които чакат отговор.

През април като главен икономист на Световната банка Симеон Дянков посочи намаляването на осигурителната тежест като директна политика за спасяване на работни места. Но вместо афишираните тогава 5 процентни пункта надолу в бюджет 2010 виждаме намаление с 2 пункта и ангажимент за останалите три до 2013 г. Може би причината е в сериозния разход за пенсии при кризисно намалели приходи, но политиката на откритост, която новият кабинет обеща, изискваше това ясно да се каже.

Заради липсата на управленска програма до момента остава неясно и дали правителството мисли върху дългосрочно решение за запълване на хроничния дефицит в държавното обществено осигуряване и устойчив ръст на пенсиите. Засега знаем само, че осигурителите ще плащат вноските си при по-ниски ставки, а в същото време разходите за пенсии остават най-високи сред всички останали области на публичните финанси.

Дотук правителството постигна един голям успех –

Това не трябва да се омаловажава, но не е достатъчно. Още се очакват конкретните стъпки за подобряването на бизнес средата.

Една от тях е работата на администрацията. Факт е, че беше демонстрирана воля за свиване на администрацията, но качеството на работата й няма да се подобри само чрез уволнения. Нужна е компетентност, технологии и дори подсилване в някои звена. Само тогава ще може да очакваме нещо повече от системи за управление на опашките. Засега има директива за 15% съкращения, но без точен анализ "къде, колко и как".

Бързото връщане на ДДС и механизмът за разграничаване на коректните фирми от измамниците също е въпрос, който, изглежда, е оставен настрана. Дори и манталитетът ни да не е като новозеландския, където всичко става в рамките на седмица и без измами, приходната агенция сама заговори за възможността да се направи "златен регистър" на коректните компании, които да си получават бързо данъчния кредит.

Миналата есен три партии се разбраха и набързо приеха бюджет 2009. Резултатът е, че действителността драстично се размина с числата. Сега с безрезервната подкрепа на "Атака" депутатите от ГЕРБ също няма да се затруднят да прокарат предложенията на правителството . Повечето анализатори определят проектобюджет 2010 като първия реалистичен план за финансите на държавата от няколко години насам. Но освен счетоводно балансиране, което ще гарантира оцеляването догодина, са нужни смели реформи, за да излезе държавата по-силна от кризата.