Смущаващото оттегляне на българския кандидат за еврокомисар съживи съмненията дали балканската страна заслужава членството си в ЕС и способна ли е да пребори корупцията, отблъскваща инвеститорите. За да опровергае скептиците и да изчисти окаяния образ на България, избраното през юли дясноцентристко правителство трябва да постигне бързи резултати, слагайки край на атмосферата на безнаказаност и реформирайки правосъдието, смятат анализатори.

Скептично настроени политици в страни донори като Германия и Холандия поставяха под въпрос решението да се допуснат България и страдащата от сходни проблеми Румъния да влязат в съюза през 2007 г., когато беше ясно, че не са готови. Но Брюксел заключи, че отлагането на членството може още повече да забави реформите. Опасения будеше и нарастващото влияние на Русия върху Балканите.

Днес все още нито един високопоставен служител не е осъден и изпратен в затвора заради корупция. Анализаторите продължават да твърдят, че е почти невъзможно да правиш бизнес в България, без да плащаш подкупи или да се сблъскаш с мафията. Според тях са нужни много по-обхватни реформи в неефективната държавна администрацията и в съдилищата.

Според социологическите проучвания близо 45-50% от българите одобряват правителството и Бойко Борисов, очаровани от мачовската харизма на бившия бодигард, строгия му тон и силовите му действия. Но според икономисти кризата все още не е стигнала дъното, а прогнозите са, че един от всеки петима българи ще изгуби работата си до края на годината.

Българският премиер Бойко Борисов, който през юли 2009 г. спечели първите парламентарни избори след приемането на България в ЕС, тези дни събра нов опит - да опознае усещането за политическо поражение. Досега той нямаше тази възможност, защото възходът на неговата  пъстро съставена партия ГЕРБ беше неудържим и нищо не можеше да го спре. На гладкия брюкселски паркет обаче бившият телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков все пак се подхлъзна.

За въздействието на това поражение в самата България е без значение дали обвиненията срещу неговата външна министърка, която Борисов искаше да изпрати за еврокомисар, са оправдани или не. До доказване на противното има редица аргументи в полза на твърдението му, че е била инсценирана кампания срещу Желева, а вътрешнополитическите му противници, които досега нямаха коз срещу него, злоупотребиха с европейската сцена за едно чисто българско окалване.    

Лидерът на социалистите в ЕП Мартин Шулц заяви, че Желева и нейната некомпетентност са представителни за правителството на Борисов. Ако местен български опозиционен лидер беше казал нещо подобно, това нямаше да произведе никакво впечатление в България. Изречена от водещ европейски политик обаче, критиката придобива двойна острота, защото българите нямат доверие в собствените си институции, а се доверяват на европейските. По същата причина и постът еврокомисар за тях е един от най-важните.