Нарасналите бюджетни дефицити и държавни дългове засилват опасенията за т.нар. суверенен риск в много от развитите икономики. Традиционно този риск е характерен за развиващите се страни. През последното десетилетие Русия, Аржентина и Еквадор не изпълниха задълженията си по държавните си дългове, докато Пакистан, Украйна и Уругвай принудително ги преструктурираха под заплахата от изпадане в неплатежоспособност.

Но в значителна степен - с няколко изключения в Централна и Източна Европа - развиващите се икономики подобриха финансовите си показатели, като намалиха съвкупния размер на дефицита, постигнаха висок първичен излишък, понижиха съотношението на държавен дълг към БВП и т.н. А днес суверенният риск се явява много по-голям проблем за развитите икономики.

Всъщност понижените оценки на рейтинговите агенции, разширяването на т.нар. суверенен спред

(разликата в цената на държавните облигации, измерител на риска за една държава - бел. ред.) и провалът на аукционите за преразпределяне на публичните дългове в страни като Великобритания, Гърция, Ирландия и Испания сурово напомниха, че ако развитите страни не започнат да вкарват в ред финансовите си дела, то инвеститори, надзорници на фондовите пазари и рейтингови агенции могат да се превърнат от приятели във врагове.

Освен дълбоката рецесия, причинена от кризата, финансовото положение на развитите държави се усложни и от бюджетните стимули, по-ниските данъчни приходи и мерките за поддръжка и "ограждане" на финансовите им сектори. В бъдеще слабото икономическо възстановяване и застаряващото население вероятно ще увеличат дълговото бреме на много от тях, включително САЩ, Великобритания, Япония и няколко членки на еврозоната.

Още по-застрашително е, че монетизацията на бюджетните дефицити ще се превърне в норма в много от развитите страни, след като централните банки започнаха да увеличават паричната база чрез масивно закупуване на краткосрочни и дългосрочни държавни книжа. Рано или късно монетизацията на високи бюджетни дефицити ще доведе до

Това може рязко да покачи дългосрочната доходност на правителствените облигации, което само би затормозило и бездруго неувереното и крехко икономическо оздравяване.

Фискалните стимули са коварен бизнес. Политиците ще бъдат прокълнати независимо дали ще ги приложат или не. Ако твърде рано се откажат от стимулиране и вдигнат данъците, съкратят разходите и прекъснат свръхликвидността, икономиката отново може да да влезе в стадий на рецесия и дефлация. Но ако продължат да монетизират бюджетните дефицити, покачването на дългосрочните доходи ще сложи край на икономическия ръст.

Държави, започнали от слаби изходни позиции - като Гърция, Великобритания, Ирландия, Испания и Исландия, бяха принудени под въздействието на пазара да осъществят ранна фискална консолидация. Макар че ефектът от нея би могъл и да е свиване, печалбата от фискално-политическата надеждност може да намери изражение в предотвратяване на разрушителния ръст на дългосрочните доходи по държавни ценни книжа.

За членовете на "средиземноморския клуб" на еврозоната - Италия, Испания, Гърция и Португалия, проблемите с държавния дълг се отразиха на международната им конкурентоспособност. Тези страни вече загубиха дела си на експортния пазар в Китай и в другите азиатски икономики с ниска добавена стойност и широко използване на евтина работна ръка. Последвалото десетилетие на ръст на номиналните заплати, който надскочи ръста в производителността на труда, доведе до увеличение на разходите за труд, повишаване на реалния валутен курс и високи дефицити по текущата сметка.

Силното евро още повече изостри проблема с конкурентоспособността, намалявайки икономическия ръст и увеличавайки финансовите дисбаланси. Така че въпросът е искат ли тези членки на еврозоната да осъществят болезнена консолидация на бюджетите си и реално снижаване на стойността чрез дефлация и структурни реформи, за да се увеличи ръстът на производителността и

- излизане от валутния съюз, девалвация и неплатежоспособност. Страни като Латвия и Унгария показаха желание да тръгнат по този път. Предстои да видим дали Гърция, Испания и другите от еврозоната ще извършат тези мъчителни преобразувания.

САЩ и Япония може да се окажат сред последните, които да се изправят пред гнева на "блюстителите" на фондовите пазари: доларът е основната резервна валута на света, а трупането на запаси в чужда валута - най-вече под формата на американски правителствени облигации и ценни книжа - продължава с бързи темпове. Япония се явява нетен кредитор и мащабно финансира своя дълг чрез вътрешния си пазар.

Но дори към тях инвеститорите ще гледат още по-внимателно, ако се отложи необходимата бюджетна консолидация.

САЩ са нетен длъжник със застаряващо население, финансирани чрез отчисления и законово заложени разходи за социално осигуряване и здравеопазване, изложени на риск от слабо икономическо възстановяване и от продължаваща монетизация на бюджетния дефицит. Япония застарява още по-бързо, а икономическата стагнация стопява вътрешните й спестявания, докато държавният дълг наближава 200% от БВП.

САЩ освен това са изправени и пред политически ограничения за бюджетната консолидация: американците се заблуждават, че могат да се радват на

Ако демократите загубят междинните избори през ноември, има опасност от запазване на бюджетния дефицит, понеже републиканците отхвърлят данъчните увеличения, а демократите - съкращенията на разходите. Тогава монетизацията на бюджетния дефицит ще бъде точката на най-малкото съпротивление: да задвижиш печатницата на пари е много по-лесно, отколкото да прокараш политически болезнени мерки за намаляване на дефицита.

Но ако САЩ използват инфлационния данък (бел. ред. - използване на новонапечатани пари за правителствени разходи) като възможност за намаляване на реалната стойност на държавния си дълг, то значително нараства рискът от колапс на американския долар. Чуждите кредитори не биха приели рязък спад в реалната стойност на доларовите си активи, което би повлякло след себе си девалвация на долара чрез инфлация и обезценяване. Хаотичното бягство към изхода може да доведе до крах на долара, рязко покачване на дългосрочните лихвени проценти и още по-дълбока рецесия.