В древността, когато съвременното наказателното право и процес още не били измислени, виновността на обвиняемите се преценявала по много прост и ефективен начин. Подсъдимият се хвърлял в дълбока река - ако успеел да изплува и да се задържи на повърхността, значи бил невинен, ако почнел да потъва и да се дави, очевидно бил виновен. Фортуната, така да се каже, си знаела работата.

По подобен начин ще се преценява вината и с новите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които парламентът успешно прие вчера, като за някои текстове едва събра шейсетина гласа.

Освен че се върна възможността за  т.нар. вечни обвиняеми, мащабно използвана през ерата на Филчев, подсъдимият  ще "потъва" и само от възможността към някоя разпечатка от подслушване да бъдат прикачени показания на  анонимен свидетел. А думата на явния свидетел вече ще е без значение за евентуалното му "изплуване". Да не говорим за експертизи и други веществени доказателства...

Революционните поправки са на път да институционализират подслушването като основна дейност в разследването на престъпления. МВР няма да уволнява никого, даже ще трябва да назначава още хора. На 60-хилядния му щат вероятно ще се раздадат слушалки и ще започне голямото слушане с цел сгащване на бъдещи обвиняеми.

А какво пречи анонимните свидетели да са самите подслушвачи? Същевременно има шанс и за голям ръст на сделките с "чувствителна информация". Което във времена на криза е направо икономически подем.

Колкото до "вечните обвиняеми", които отново стават актуални, правосъдният министър Маргарита Попова е права - затваря се една "тежка корупционна врата". Но пък се отварят няколко други в полето на наказателното правосъдие. И едва ли ще мине повече от година преди Страсбург да започне да ги затръшва.