Въпреки множеството призиви за "нов антлантизъм" или "ново трансатлантическо споразумение" американско-европейските отношения си остават пленници на старите навици.

В крайна сметка неизбежна реалност е, че почти всички от днешните големи предизвикателства се намират извън традиционната зона на НАТО, а много са в райони, за които американци и европейци дълго време имаха различни възгледи.

Твърде много би било да искаме ЕС и САЩ  да провеждат "брейнсторминг срещи" по всеки глобален въпрос, но по много въпроси от стратегическо значение това е възможно и необходимо, за да можем да се захванем с решаването им.

Такива например са регулацията на глобалната финансова и търговска система, обръщането към енергийната сигурност и климатичните промени, преустройство на съществуващите международни институции.

Може би глобалната криза ще принуди американците и европейците да съживят сътрудничеството си. Изключвайки Международния валутен фонд (МВФ) още в началото, европейците, водени от премиера Гордън Браун, свикаха среща на върха на Г-20, на която да се обмисли нова международна финансова архитектура, заобикаляйки не само фонда, но и Г-7.

Тази инициатива и последвалите три срещи на Г-20 обещаваха добро начало. Под европейско и американско водачество бяха взети няколко мерки за засилване на финансовия надзор и мониторинг чрез МВФ и Борда за финансова стабилност, който замести стария Форум за финансова стабилност.

Лидерите от Г-20 се разбраха и да рекапитализират МВФ, както и регионалните банки за развитие посредством внушителен пакет от 1.1 трилиона долара, предназначени за подпомагане на най-бедните страни.

Следващата решаваща стъпка е

в глобалната система, която да отрази нарастващата им мощ и влияние съответно в МВФ, Световната банка и пр. Нововъзникващите пазарни икономики създават 30% от глобалния БВП, 45% от общия износ и 75% от резервите в чужда валута.

В същото време традиционните западни сили от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) продължават да държат 63.8% от правата на глас в МВФ, като над 40 % от тях са само на Г-7.

Подходяща стъпка за новото начало би било САЩ и Европа да отстъпят от традиционните си претенции към висшите постове в Световната банка и МВФ, а новите икономически гиганти като Китай и Индия би следвало да получат значително повече тежест като гласове.

Едно възможна формула би била американците да се откажат от позицията си на единствена страна с право на вето в замяна на съгласието на ЕС да намали общите си права на глас от 30% до нивото на САЩ.

Съставът на изпълнителния борд на МВФ трябва да бъде намален от 24 на 20 членове, като се консолидира европейското представителство. Но досега САЩ и ЕС все пак не бяха склонни да се разделят с привилегированите си позиции.

Глобалната финансова криза се разпростря и в световната търговска система, а в отговор на антиглобализационния натиск правителствата предприемат меркантилистки политики (от меркантилизъм - икономическа теория, според която най-важни са тези действия, които носят печалба - бел. ред.).

По света бяха сключени серия двустранни и регионални търговски споразумения, предимно от вида на дискриминационните, за чието преодоляване САЩ пое водачеството. Междувременно т.нар. Кръг от Доха рискува да се превърне в подобие на първите следвоенни

Въпреки заявените на глас ангажименти за завършване на преговорите обаче нито САЩ, нито друга от икономическите сили не положиха особени усилия да придвижат нещата напред. Вероятно защото преговорите от Доха породиха широка съпротива на работници и синдикати, а доколкото може да се говори за подкрепа - тя се оказа хладна и по-скоро изтръгната.

Това всъщност е обичайната история за широко разпределени печалби и тясно концентрирани загуби, обикновено по сектори и най-вече по региони. Нужно е смело международно действие за преодоляване на "окопните позиции", а това означава съществени отстъпки от САЩ и ЕС в земеделието в замяна на съизмерими ангажименти от Индия, Бразилия, Китай и др. да отворят пазарите си за чужди услуги и продукти.

С участието на европейците едновременният стремеж към "подчертан трансатлантически пазар" би направил новата американско-европейска земеделска инициатива (в рамките на Доха) по-атрактивна за двете страни, а целта би била да се намалят допълнителните бариери пред трансатлантическата търговия.

Друго завещание от остарялата международна система е, че Международната агенция по енергетиката (МАЕ) не включва нито една от основните износителки на енергия.

САЩ и Европа трябва да поемат лидерската роля в разширяването обхвата на МАЕ с присъединяването на Китай, Индия, Русия и други страни извън ОИСР, а агенцията да бъде издигната наред с един по-пространен договор за Енергийната харта във форум за енергийна сигурност.

Светът е

и влияние от столетие насам. Направляването на тази тиха революция не изисква нищо друго освен нова международна система с радикална ревизия на съществуващите институции и модели за правене на бизнес.

Сегашната международна система, предназначена за света от средата на XX век, не е приложима към новия глобален дневен ред, а новото преразпределяне на силата от Запад на Изток надали ще позволи още дълго непроменяемото американско-европейско управление.